ЕЛЕНА АЛЕКСИЕВА e автор на две стихосбирки и три сборника с разкази: Читателска група 31 (награда Хеликон 2006), Кой (2006) и Синдикатът на домашните любимци (2010). Романите ѝ включват Синята стълба (2001), Рицарят, дяволът, смъртта (2007), Тя е тук (2009) и Нобелистът (2011). Последната ѝ книга е сборникът с драматургични текстове Ангелски огън (2014).
Сред пиесите ѝ са Терапевтът (Народен театър „Иван Вазов”, сезон 2012/2013, Аскеер 2013 за нова българска драматургия), Глас (ДТ „Николай Масалитинов”, Пловдив, сезон 2012/2013, Годишна награда на Обществото на независимите театрални критици) и Мадам Мишима (независим проект, Театър „София“, сезон 2014/2015).
Нейни книги, пиеси и разкази са публикувани на английски, френски, испански, полски, унгарски, сръбски и македонски.
Елена Алексиева живее в София, тя е писател и преводач на свободна практика.
СТРАДАНИЕТО КАТО КАПИТАЛ
Един въпрос, който ме вълнува: кой има право да страда? Отговорът изглежда очевиден: всеки. Нищо, че това универсално човешко право не е записано в нито една харта, конституция или закон. Всеобщата му достъпност превръща страданието в особен вид капитал – личен, но и обществен. Смята се, че то извисява, пречиства, облагородява и колкото повече се дължи на обективни причини, толкова по-големи морални привилегии дава. Страдащият е добър по дефиниция. Не страдат само глупаците, защото не са дорасли. Следователно страданието се явява гаранция и за определено ниво на интелектуално развитие.
Да показваш страданието си открито не е неприлично. Напротив, похвално е. Неприличното е да не страдаш или да не си признаваш. Във време, когато разни псевдонауки усилено прекопават обърканото човешко същество в търсене на измислени травми, това е напълно обяснимо.
Фантомна е болката, която преживяваме от всяка осъзната липса. А най-силно боли от липсата на страданието, което до вчера е било там. Вероятно защото така и не намираме с какво да го заменим.
Иначе това е една нелепа и дори смешна пиеса. В нея има жестокост, граничеща с простащина. Тя не е елегантна. Грубичка е и директна. За мен, като неин автор, това е най-голямото ѝ достойнство.
Елена Алексиева
В текста „ФАНТОМНА БОЛКА” на Елена Алексиева чудото се прокрадва с невероятна крехкост и в неподозирана близост. То подрежда хора и събития в специфичен ред около себе си:
Спасителят - защото чудото обикновено се случва там, където е било възможно Живота да бъде прекъснат, но не е
Грижата - защото Чудото има нужда от най- елементарни грижи, дори и от тези на болничния Санитар
Успехът - защото все ни се иска Чудото да бъде по - голямо и по - голямо, а ако може да носи и Богатство
Грехът - който се извършва волно и неволно, когато се припознаем с Чудото
И самото То
Чудото - което е обречено да изпитва Фантомната болка на нещо, което Липсва или нещо, което Предстои да се появи
Така подреждам и своя разказ в това представление - Разказът за Чудото:
Една обикновена жена, която загубва ръцете си при трудова злополука, неочаквано за себе си и всички наоколо започва да рисува. Става известна, дори може би богата, докато един ден, при определени обстоятелства се случва Контра Чудото – порастват ѝ …………………../Мустаци ………Ръце …… Криле ……… Хриле …. или…………………………………………./*
* ЗА ДА ДОВЪРШИШ ТОЗИ ТЕКСТ ИЗБЕРИ ЕДНА ОТ ИЗБРОЕНИТЕ ДУМИ ИЛИ ДОПЪЛНИ С НОВА
Справяш ли се?
Възкресия Вихърова
ТОВА МОЖЕ И ЕДНО ДЕТЕ ДА ГО НАРИСУВА!
ЧУВАЛИ СТЕ ТАЗИ ОЦЕНКА В ГАЛЕРИЯ, НАЛИ?
Раждането на модернизма в съвременното изкуство датира от началото на индустриалната революция. През 18-ти и 19-ти век бързите промени в производството, транспорта и технологиите имат огромно отражение върху социалните, икономическите и културните условия на живот на Запад, а впоследствие и в целия свят. Новите форми на придвижване, като железопътният транспорт и автомобилът, променят начина, по който хората живеят и работят. Това разширява мирогледа им, достъпа им до нови идеи, до екзотични форми на изкуството.
Преди този период творците на нашия континент разчитат на възложеното им от меценати. Правят портрети на аристократи, оформят интериорите на институции, най-често на църкви. Тяхната цел е била възхвалата на дадени личности или просвещаването на масите в религиозните канони.
През 19-ти век много художници започват да създават изкуство, което отразява хората, местата и идеите, с които имат пряк контакт. А с публикуването на Тълкуване на сънищата (1899) на Зигмунд Фройд и популяризирането на идеята за подсъзнанието, творците започват да изследват сънищата и символите, чрез които да дадат образ на най-субективните си преживявания.
Скоро напълно отпада представата, че изкуството трябва достоверно да изобразява визуалната реалност и художниците започват да експериментират с нови изразни средства, неочаквани форми и багри, нетрадиционни материали и техники.
И така нататък, и така нататък...
Веднъж един мой приятел (художник) ми разказа как със сина си вървели край някоя си река, малкият се спрял, вгледал се в отражението на клоните на плачеща върба във водата и казал: Тези клони, някой ден, ще ги отнесе реката.
Андрей Филипов
Фантомна болка от ЕЛЕНА АЛЕКСИЕВА
постановка ВЪЗКРЕСИЯ ВИХЪРОВА
сценография ЗАРКО УЗУНОВ
музика ПЕТЪР ДУНДАКОВ
мултимедия и видео режисура СМИЛЕН САВОВ
хореография АННА ПАМПУЛОВА
драматургичен консултант АНДРЕЙ ФИЛИПОВ
с участието на:
СТОЯН АЛЕКСИЕВ
ЙОРДАНКА СТЕФАНОВА
МИХАИЛ МИЛЧЕВ
ПЕТЯ СИЛЯНОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
Фантомна болка на 28-ми февруари от 19,30 часа Театър 199 „Валентин Стойчев” ще представи новата си премиера
