Когато видиш една жена с три куфара пълни с обувки, то тя или се занимава с мода, или е приела нашето предложение да ни покаже Любимите си.

Албена Александрова е онази жена, която донесе част от световната мода и френския шик у нас. Собственичката на модна къща „Рошавата гарга” прие предложението ни да разкаже най-интересните си истории, свързани с обувките й, колко точно има и кой е най-добрият дизайнер на обувки.

Ексцентричната дама ни показа повече от 50-те си чифта, донесени специално за снимките в бутика. А те са само една малка част от нейната колекция с ценните аксесоари.

Албена ни показа любимите си ботуши, обясни ни за това колко по-лесно е да караш на висок ток и ни разказа за това, и на какво е готова една жена за още един чифт Dior.

V. S. Как си ? Какво ново около теб?
А. А. Добре съм. Сега съм малко напрегната. Работя по едно предаване, „Fashion Virus” се казва. Всяка Събота от 12.00 до 13.00.

V. S. Ти дълго време разказваше за мода в сутрешния блок на TV7.
A. A. Да, всяка Сряда, три години вече. Много ми е трудно да ставам в 6.00 сутринта, но тази рубрика, която се оказва доста гледана, прерастна в нещо по-голямо. Много хора ми звънят и искат съвети и консултации и заради това направихме модно предаване. В предаването ще имаме един централен гост, ще си говорим за мода. Модата като невербална комуникация, модата като култура, а не само като модни тенденции. И така с различните ми гости ще си говорим за мода. Ето например Елена Йончева ми е втория гост, с който ще си говорим за етносите и за всичките нейни репортажи, които е правила. Ще си говорим за Иран и Ирак през очите на модата, за типичните облекла в тези страни.

V. S. Супер! Предполагаме, че си говорите и за обувки. По обувките ли посрещаш?
A. A. Ха-ха. А по акъла изпращам. Преди време имах много хубаво мото на модната ми къща, което и сега използвам. „По дрехите на Рошавата гарга посрещат, а как ще ви изпратяр зависи само от вас”. Аз съм фен на обувките и вманиачена на тема обувки. Две неща са ми фетишите – луксозните бижута и хубавите обувки. Интересното е, че аз не продавам обувки и не правя обувки, а обувките ми са лудостта. Първото нещо, което правя винаги, когато отида някъде е да си купувам обувки. Сигурно съм била обущар в предишния си живот. Иначе имам най-различни марки. Не робувам сляпо само на една. За мен е важно обувката да е удобна. Имах един период от живота си, когато в България се намираха трудно обувки и аз купувах от 36 до 40 номер. Почти всичко ми ставаше и така се шегуваха моите приятелки, че от 36 до 40 всичко ми става. Когато купувах 36 ми бяха много тесни. С мокри памуци разширявах обувката, а когато бяха 40-ти номер слагах памуци, за да не са ми широки. Сега с това изобилие на пазара човек се чуди какво точно да избере. Аз обичам нестандартните обувки и през деня ходя с малко по-удобни, а за вечер слагам интересни. За мен е важно една обувка да е интересна, да има някаква идея, а не толкова на коя марка ще бъде.





V. S. Е няма ли някой дизайнер на когото винаги можеш да разчиташ? Чии са най-добри?
А. А. Има много добри. Много добър е Paciotti. Обувката е въпрос на въображение. Обувката е въпрос на фетиш. В последните няколко сезона от един аксесоар към дрехата, тя стана водеща. Човек си купува обувки и към нея си шие дрехи или поне на мен ми се е случвало. Paciotti много ми харесва, Alen Todovski ми харесва. Това е един французин със славянски произход. Живее и работи в Париж и прави само бутикови обувки. Неща само за отбрана клиентела, много малки серии. Le Silla, Luciano Padovan, Manolo Blahnik, въпреки че ми е малко по-класически. Той винаги е бил голяма марка и голямо име, но покрай „Секса и Града” взе, че стана много известен. Аз не съм сигурна, че „Сексът и Градът” са правилната мода и че те са тези, които определят модата в света. Малко неща харесвам от този филм като дрехи. Аз обичам по-изчанчените обувки, както ти казах. Jil Sander ми харесва. Това е една жена дизайнер, която аз изключително много харесвам и уважавам, изключително нестандартни хрумки има. Gucci са по-комерсиални, но има, разбира се, какво да се хареса. Аз предпочитам да си купувам обувки, които не са за всички. И дрехи.

V. S. Явно си голяма фенка на обувките, колко точно имаш?
A. A. Сигурно са повече от 300 чифта. Това, което съм донесла тук, са една много малка част от тях. Купувам обувки непрекъснато, като някои от тях не пазя. Към някои имам определени сантименти и не мога да се разделя с тях. Има една обувка, която е реплика на Луи XIV, с която през 1995 година, испанецът, който е дизайнер на този ботуш спечели наградата „Дизайнер на годината”. Купила съм си я от Мадрид и си имам история с нея.





V. S. Кога се усети, че колекционираш обувки?
A. A. То тази лудост ми е много от отдавна. Не знам дали е колекционерска страст, по скоро е някаква женска лудост. Винаги съм харесвала обувките. Още като малка се качвах на обувките на майка ми. Всичките й високи обувки съм носила. Тя много се дразнеше защото аз й ги изкривявах. От много малка съм си представяла как ще порасна и ще стана една голяма фръцла и ще ходя на висок ток. Аз между другото ходя предимно на висок ток и даже много хора ми се чудят как издържам. Дори вече съм една жертва на модата. Изменила съм си до такава степен стойката на тялото и когато сляза на ниска обувка, защото и това ми се случва, започва ужасно да ме боли кръста. Стойката на тялото ми така се е деформирала, че трябва задължително да се поддържа от висок ток. Майка ми имаше много обувки и май е наследствено.

V. S. Добре, като ходиш по цял ден на висок ток в София не ти ли е трудно?
A. A. О, това е голям проблем. Няма по-отвратителни тротоари от нашите, няма по-мръсна столица от нашата. Искам да ти кажа, че като влизам от Сърбия, Гърция и Румъния, няма по-ужасно нещо от гледката, която виждаш. Със съжаление го казвам, защото иначе съм голям патриот. За София да не говорим. Това е най-мръсната, най-ужасната столица. Имам много счупени токове, много пъти съм си изкълчвала глезена, падала съм като стъпя в някоя дупка, но към кого да се обърна. Кой да осъдя, общината и Бойко Борисов ли? Да си губя времето. Все едно някой ще ме чуе. Трудно ми и заради това през повечето време ходя с кола. Случвало ми се е да имам резервна обувка, по-ниска, защото например е имало три или четири мероприятия през деня и тогава се налага да съм с висока обувки. Случвало ми се е да се преобувам в колата. Колата ми, както казват всичките ми приятели, е един гардероб, вътре има всичко - обувки, дрехи, рокли.

V. S. Е добре де, ти си с кола, ама как караш на висок ток?
A. A. То е изключително удобно, но само вие мъжете не го разбирате, защото няма как да го пробвам. Всъщност аз се подпирам на тока и използвам само горната част на крака си само за педалите. Така не ти виси крака във въздуха.

V. S. Някой подарявал ли ти е обувки някога?
A. A. Много пъти са ми подарявали обувки. Мъжете знят, че обичам обувки и са ми подарявали страшно много, но никога без мен. Само един път ми се е случвало да ми подарят обувки без мен и то те бяха поръчани. Моят мъж беше в Цюрих и аз си бях харесала едни невероятни обувки на Dior на витрината, но когато ги харесах, магазинът беше затворен. Когато се наложи той да пътува до там в командиравка, аз му се помолих да отиде до Dior и да ми купи 38-ми номер. Наложи ми се да си изрязвам крака на шаблон заради размера защото не винаги съвпадат номерата. Аз си изрязах формата на крака на един картон, дадох му го, казах му да мери по картона и да ми ги купи. Той се беше справил чудесно, беше взел точно това, което ми трябва. Това са едни уникални тип милитъри боти, с не много висок ток и дори все още си ги пазя.





V. S. Тази есен е много модерно да носиш плътен чорап със сандал. Ти би ли го изпробвала?
A. A. Случвало ми се е. Това е една мода, която за радост е дошла вече и в София. Години наред това можеше да се види по парижките улици това можеше да се види. Зима с по-плътен чорап, а на пратита на бос крак през Януари докато навън температурата е четири градуса. Жертвите на модата правят точно така. Тази година се вижда и у нас. То не е точно сандал, то е отворена обувка отпред, като разбира се когато има сняг не е толкова удобно. За парти бих сложила. Защо не. Тази отвореност се компенсира от високата подметка, ако сте забелязали високите обувки имат една платформа на стъпалото, а и високият ток помагат при кал, сняг и дъжд. Всъщност така са измислени и високите токове. За да изгазят придворните на Луй XIV мръсните кални улици на Париж в този период се е налагало д асе вдигат да много високи платформи. Така са се появили и обувките на гейшите с високите платформи. Тогава не е имало асфалтирани улици, всичко е било кал и калдаръми и за да могат да се движат по-лесно са измислени високите платформи и високите токове. Една функция на обувката напоследък се е превърнала в модно течение.

V. S. Кога си купи последната обувка?
A. A. Онзи ден. Преди три дни.

V. S. А колко чифта купуваш на месец?
A. A. Различно. Не ми трябва повод или настроение, за да си купя обувка. Не излизам специално за това. Celine е една марка, за която отделям специално внимание и ходя да разглеждам какво продават тук или навън. Много често си купувам обувките в София защото имам добри намаления като на колежка и естествено предпочитам да ползвам намаленията. Естествено като пътувам и ако си харесам нещо, си го купувам.

V. S. Готова ли си да отидеш до другия край на света, ако си си харесала някой чифт?
A. A. Да. Побърквала съм се в Париж по едни обувки и една чанта на Dior, които ги имаше на витрината почти навсякаде, но там не свалят от витрината нито чантам, нито обувка. Един път в седмицата идва аранжор, който аранжира витрината. Те се аранжират за цял свят по един и същи начин. И една седмица витрината изглежда по един и същи начин. И докато не дойде този аранжор и не каже сваляйте обувките и чантите, модната концепция следващата седмица ще е различна, никой не ги пипа. Всъщност само аранжорите имат ключа от витрината и не могат да ги свалят. Това направо ме подлуди защото много исках и чантата и обувките, а се прибирах след два дни. Много исках да ги имам, обиколих целия град, възможните бутици на Dior и всички точки на продажба на Dior в Париж. В крайна сметка успях да си купя обувките. С протекция на някакав шеф, на някакъв маркетингов мениджър ми отключиха едната витрина. Така упоритост, че във всичките бутици знаеха, че има една луда, която се моли и реве за една чанта и едни обувки. Способна съм ако нещо много ми хареса и ако не мога да го купя на момента, да си оставя картичка, да ги платя и след това те да ми ги изпратят. Сега е много по-лесно, едно време не беше така, сега си оставяш кординатите, плащаш си ги и те ти ги изпращат.





V. S. Ако си в Париж само за един ден, колко обувки си способна да си купиш?
A. A. Не ми задавай такъв въпрос, защото съм луда и мога да си купя всичките обувки. То е въпрос и на бюджет разбира се. Иначе бих си купувала всеки ден обувки, всеки ден бих носила различни обувки. Даже ми е хрумвало, че могат да се измислят адски идиотски еднократни обувки. Днес си с едни обувки, утре с други, в Понеделник с други, във Вторник с четвърти. За да си различен. На мен мног бързо ми омръзват всякакви обувки, повечето ми чифтове съм обувала по два или три пъти. Тросто наистина мног бързо ми омръзват, особено по-елегантните защото те са само за определени поводи. Ако са ме видяли с едни обувки, вече нямам такава емоция да ги обуя отново.

V. S. Ти правиш дрехи, защо не правиш и обувки като толкова много обичаш обувките?
A. A. Питала съм се мног пъти, не зная. Дрехите има много добри професионалисти, които могат да ти ушият нещо, но в България все още не съм видяла български обувки, които да ми допаднат много. Калъпите ли им са проблем, не знам какъв точно е проблемът. Всъщност има еднa българска фирма чийто обувки използвах и за ревюто си. Оказа се, че не всичките им обувки се произвеждат тук, голяма част се прави в Китай. За да правиш обувки, трябва да си мног навътре в едно производство, но може би някой ден и това ще стане. Аз искам да правя бутикови неща, моята мода е бутикова, малко е като haute couture и конфекция, малко demi couture. Опитвала съм се да правя конфекция, но това не е Албена Александрова. Бързо загубвам интерес, аз искам да правя нещо уникално за човека, за личноста. В такъв случай ако си намеря някой, който да ми прави уникални обувки бих се включила в това приключение, но това не ми е страстта.

V. S. Значи не купуваш български обувки?
A. A. Не, случвало ми се е. Има една много интересна фирма Sisi, споменах ти преди малко за нея. Случвало ми се е едни интересни чизми да си купя, които са много удобни и много елегантни и отиват на всичко.





V. S. Ниските обувки секси ли са?
A. A. Има ли такова нещо като ниска и сексапилна? Ще се въздържа от комента. Имам ниски обувки, но ги слагам само, когато пътувам на дълго разстояние. Маратонката е нещото с което ужасно трудно свикнах, ако може да се каже, че маратонката спада към графата обувки. Много ми е непонятно и носенето на маратонка с костюм. Абсолютно не го разбирам, въпреки че всички американки го правят. За мен американците са анти модерни. Не съм фен нито на тяхната мода, нито на начина, по който се обличат. Не мисля че дори те могат да се обличат, те просто слагат всичко, което имат. Не съм фен, но имам 2-3 чифта маратонки. Имам едни златни, които са тип обувка, на Paciotti са и са изключително гъзарски и ги ползвам за спорт. Другите са на Celine, които са кожени и отново приличат на обувки. Маратонката е само за фитнес центровете и за никаде другаде.

V. S. Обувката помага ли ти, когато искаш да свалиш един мъж?
A. A. О, да. Високият ток е еротичен символ. Гледала съм един филм за фетишите, където се говореше за високия ток. Първо, той издължава крака, оформя глезена и има ужасно еротичен подтекст. Той се оприличава с мъжкия фалос и по този начин се асоциира с всичко еротично и сексуално. Високият ток и чорапите с ръб са някой малки хитринки, които помагат, когато искам да сваля някой мъж.

V. S. Секс с обувка на висок ток или на босо?
A. A. Много обичам да нося чорапи. Чорапите са доста сексуален дамски атрибут, така че дали си с обувка на висок ток или си с чорап не е от голямо значение. И двете неща предпочитам, стига да има секс.





V. S. Кой са ти любими този сезон?
A. A. Тези, които си купих преди три дни. Черните с платформата и странния ток.





V. S. А следващите?
A. A. Тези, които още не съм си купила. Последният път исках да си купя лилави обувки и си намерих на Pura Lopez едни много добри. Аз открих тази марка преди около 6 години в Португалия и ужасно много си я харесвам. Харесвам още една испанска марка – Pedro Garcia. Тези испански марки съм си ги набелязала и си ги харесвам напоследък.