Следва

Истории от живота: Мата Хари / Агент H-21 / "Окото на Зората“

По света и от нас: Радостина

Това е началото на една нова поредица. Родена от чувството на оптимизъм, или поне частичен, от това, че наши хора, сред тях някои от най-добрите наши хора заминават, стегнали куфари, а често и души, за да не се върнат. 

Celebrities преди 8 години

Това е началото на една нова поредица. Родена от чувството на оптимизъм, или поне частичен, от това, че наши хора, сред тях някои от най-добрите наши хора заминават, стегнали куфари, а често и души, за да не се върнат.

Но, не тъжна беше идеята. Напротив, връщащи се или не, българите сме страшна движеща сила, креативен самосвал, буца уникалност, където и да сме. И странно, често сме по-силни и по-успешни там, отколкото на родна почва.

Защо така става, как се калява емигрантската стомана, бива или не да страдаме, че някои от много добрите вече не са тук, или следва да се гордеем, че са там и правят толкова успешни неща...

Но, да пристъпим към същността. Издирваме хора, заминали, съсредоточени в далечното, но наши, родни и страхотни. Питаме ги, опознаваме ги, запознаваме ви.

И сме щастливи, че ги има. Най-успешните нашенци навън.
Добре дошли в новата рубрика на View Sofia "ПО СВЕТА И ОТ НАС"!

Днес те срещаме с усмихнатата Радостина, която се ражда във Варна, но избира са се реализира и да живее далеч от черноморския град. Пътят я отвежда първо в Прага, а после и през океана, чак до слънчевия Сан Франциско, където днешната ни красива героиня се реализира като фотограф и блогър. Тук http://www.radostina.eu/ и http://79ideas.org/bg/ можеш да разгледаш повече от работата й, а повечето за нея е в интервюто надолу.

ViewSofia: Кога замина?
Радостина:
Първият път, тоест в Чехия, преди девет години и половина. Не се върнах. От Прага заминах за Сан Франсиско преди 10 месеца.

V.S.: Какво те накара да тръгнеш?
P.:
Много неща, но преди всичко идеята за по-добър живот. Имаше и известна степен на разочарование от ситуацията тогава. Просто в един момент си казахме със съпруга ми – тогава още само гаджета, че не ни се бори вече с вятърни мелници. Че веднъж ще сме млади... и че е добре да опитаме да имаме по-добър живот. Това беше за Чехия. Тук решението го взехме доста лесно. По трудно беше със Сан Франсиско. Тогава послушах съвета на една приятелка, която ми каза “отиди, защото иначе цял живот ще съжаляваш, че не си се възползвала от тази възможност”. Определено за САЩ тръгнахме с повече притеснения – заради разстоянието и редица други фактори, но да не навлизаме в битовизми и драми.



V.S.: Мястото, на което те отведе пътя, съвпадна ли с очакването за него?
P.:
Не. Изобщо. А и няма как да имаш очаквания за едно място, без да си живял там. От думите на другите не можеш да се ориентираш, защото те си правят изводите от техния собствен опит.

V.S.: Лесно ли свикна?
P.:
В Чехия свикнах сякаш по-лесно. Но пък и там има много общи неща – комунистическо минало, мисленето на хората. В САЩ всичко е много, много различно. Пък и аз съм с 10 години по-зряла/стара.



V.S.: Любимото нещо на новото място?
P.:
Сан Франсиско е много специално място. Много освободено. Без предразсъдъци. Представи си, например, гей двойките – тук те могат да се женят, да вървят хванати за ръка по улицата... колко по-добре е за тях да няма нужда да се крият, да не се притесняват от това, което са. Защото тук никой няма да ги съди. Хората са усмихнати навсякъде, любезни. Това не се среща често в Европа. А и обслужването е на изключително високо ниво.

V.S.: А любимото, което остави?
P.:
Семейството, шепа добри приятели, Европа. Благодарение на Скайп обаче можем да си говорим много.



V.S.: Най-важната липса в днешния ден, ако го сравниш с вчерашния?
P.:
Много страдам по кучето ми. Страшно много ми липсва, но се надявам да си го взема скоро.

V.S.: Прибираш ли се често? Тегли ли те въобще?
P.:
Не, за съжаление. Тегли ме, особено като ми е трудно с нещо.

V.S.: Къде всъщност е У дома?
P.:
У дома е Варна. При майка ми. И там, където съм с малкото си семейство в момента.

V.S.: Разкажи ни с какво изпълваш дните си?
P.:
Фотография, ретуш, блог, дизайн и мейли. Не задължително в този ред. Всъщност с една приятелка – много известна блогърка Si от Frenchbydesign, работим върху съвместен проект, но все още е таен... и не мога да ви го разкрия. (http://frenchbydesignblog.com )

V.S.: Щастливо занимание ли е това?
P.:
О да. Като изключиш мейлите.

V.S.: По-лесно ли е там за творец като теб там, отколкото беше или ще бъде тук?
P.:
И да, и не. Тук пазарът е по-голям, но и конкуренцията е убийствена. В същото време новите трендове и във фотографията и в блоговете сякаш се поставят тук и след година, две идват в Европа.



V.S.: Защо?
P.:
Ами аз, мисля, обясних по-горе.

V.S.: Вдъхновението, измерено в три думи?
P.:
Вдъхновението е навсякъде. И всеки може да го види, стига да се настрои подходящо.

V.S.: Средата доколко е важна?
P.:
Средата е важна, подходящата среда може да отвори много врати.

V.S.: А не е ли коренът по-важен?
P.:
Не. Ако следвах корена... сигурно трябваше да стана... военна, или счетоводителка, моряк може би и със сигурност щях да съм нещастна, ако трябваше да работя някое от тези.

V.S.: Обичаш ли начинът, по който се случва живота ти?
P.:
Е, интересно е. Няколко неща бих променила, защото може понякога да е мъничко по-лесно. Но не се оплаквам.

V.S.: Възхищаваш ли се на нещо, на някого?
P.:
Страшно много хора. Всъщност на всички, които умеят нещо, което аз не. Математици, писатели, физици, химици... и цяла купчина визуални артисти, фотографи, дизайнери.

V.S.: Ти се естет и артист, това неминуемо влияе и на личния ти стил. Разкажи ни го.
P.:
Черно – бяло, изчистено... понякога синьо. Но само понякога.

V.S.: 10 от най-важните неща в гардероба и на тоалетката ти, с които се чувстваш добре.
P.:
Хубава чанта, кожено яке. бяла риза, парфюм, харесвам гримът на Боби Браун... и все още съм в търсене на перфектния крем за хора над 30-те. Приемам съвети.

V.S.: С какво никога не се разделяш?
P.:
С камерата и тефтера.



V.S.: А с какво би се разделила в този миг?
P.:
Гордостта и тенденцията да си мрънкам понякога.

V.S.: Дефиницята ти за успех отвъд Океана?
P.:
Аз не се смятам за успял човек. И в този смисъл, още си изграждам идеята. Предполагам, че принципно заради меркантилността тук, дефиницията за успех тук хората измерват в цифри. Аз не съм сигурно дали това е правилният подход за мен.

V.S.: Хората, американците, имам предвид, разбират ли източноевропейците, в частност хората от България?
P.:
САЩ е място, където никой не те съди съобразно паспорта ти и от кой край на света идваш. Тук всеки е дошъл отнякъде. Мисля, че правилото тук е да уважават хората, които са постигнали нещо. Това само по себе си е чудесно.

V.S.: Помогнаха ли ти някак?
P.:
Някак не очаквам някой да ми помага.

V.S.: А попречиха ли ти?
P.:
Не, всъщност често, когато дискутираме разликите между САЩ и Европа стигаме до темата със скромността и със самочувствието и получавам доста ценни съвети по въпроса.

V.S.: Би ли тръгнала отново?
P.:
Да. Светът трябва да се види.

V.S.: И най-важното, би ли се върнала?
P.:
Май да. Но първо имам да пообикалям един свят.




 

More Celebrities

Драма и възторг: Катрин и всички други принцеси на Уелс в историята

Celebrities преди 1 ден

В историята е имало само 10 принцеси на Уелс. Въпреки че въпросните знатни дами вляха в монархията нова кръв и интелигентна различност, всички те са източник на очарование и... скандални клюки.