Абсолютната енигма в модната фотография ни е омагьосвал от кориците на Vogue Italia почти непрекъснато. Смятан за най-великия моден фотограф, той рядко дава интервюта и това само засилва интереса да разберем: Кой е Стивън Мейзъл?
"Когато срещнах Стивън, бях поразена от красотата му, какъв красив мъж, красива кожа и красиви скули; не се е променил и до днес!" това си спомня Наоми Кембъл за първата си среща с Мейзъл. Друг дългогодишен негов приятел, дизайнерката Анна Сю, също добре помни първата среща с него "Той имаше такова присъствие и беше толкова невероятен за гледане. Помислих си:-"Трябва да станем приятели с този човек веднага!"
Извън своя кръг от приятели, Мейзъл е смятан за загадъчен и тайнствен, в публичното пространство винаги се появява защитен от шапка, шал, тъмни очила и дълга черна коса, под които се вижда само намек за грим или изписани вежди. Външният му вид предизвиква асоциации толкова многобройни, колкото и жените, позирали пред обектива му.
В началото на кариерата си Стивън не снима жени, той ги рисува за Women’s Wear Daily където седи редом до ветерана моден илюстратор Kenneth Paul Block. През 70-те модните търговски списания все още използват илюстрации за корицата си. Мейзъл си спомня с добри чувства за своя колега, който винаги го забавлява с разкази от първа ръка за Джаки Онасис и реалната Коко Шанел. По това време бъдещият фотограф е щастлив със сигурността на работа зад бюро, и се наслаждава на задачите, които му поставят, а също и преподава две вечери седмично в Parsons, където е завършил “Илюстрация”.
Но нещо друго е на път да се случи, нещо, което му е подсказано и преди. Като тийнейджър той забелязва музата на Ив Сен Лоран, Лулу де ла Фалез и модела Мариса Беренсън, които живеят в близост до неговата гимназия. Точно те са причината младото момче да извади фотоапарата и да снима, а после да си създаде навика да обикаля модните агенции, с надеждата да снима тези прекрасни жени като "папарак", както самият Мейзъл по-късно казва. Тогава от модната агенция Elite решават да дадат шанс на младия фотограф да направи пробни снимки, нещата се развиват бързо и той получава шанс да снима колекции за Vogue. Оттогава досега Стивън е снимал стотици броевe на модните библии (включително всяка корица на италианския Vogue от 1988 година насам) и безброй рекламни кампании. Удивителният обхват на неговата продукция, от най-висша мода до остра социална сатира, показва как въображението му се изменя като хамелеон. "Той беше първият човек, който ме запозна с идеята за преоткриването." Това споделя Мадона пред Vogue по повод талантливия фотограф, с когото са приятели от 1992 година, когато я снима за нейната книга “Sex”.
.jpg)
Всички корици за италианския Vogue
Самият той определя като начало на своята фотографска кариера 1979 година, когато светът започва да вижда бъдещето си в едно по-пълно, по-сложно и провокативно амплоа. През септември същата година Мейзъл се появява в телевизионното предаване на Глен О'Брайън, нов вид шоу по обществения канал в Ню Йорк. На екрана Стивън е облечен в черно с кърпа на главата и рокерска прическа, нещо, което ще стане негова запазена марка. От това време Анна Сю си спомня също кожено яке със сребърни копчета и мотоциклетни ботуши.
С Мадона
В телевизионното шоу Мейзъл влиза в ролята на експерт по красотата, които има за задача да направи чудо като разкраси жена на име Шери Моралес. До края на епизода Стивън преобразява мрачното южняшко момиче в пародиен клоунски вариант на “International Velvet” (“суперзвездата” на Уорхол, Сюзан Ботомли). Мейзъл постига голям успех, като показва как една проста смяна на гардероба предизвика промяна в личността. В този случай целта е комичен ефект, но той буди сериозно желание сред жените за себереализация по “лесния” начин, с помощта на стила. Ефектът е не само приятно хипнотизиращ, но също така е смущаващо смешен.
С Ана Сю
Едва няколко фотографи успяват да бъдат толкова успешни като Стивън Мейзъл. Той може да бъде наречен автор, в кино тълкуването на думата, защото въпреки че всяка следващата фотосесия е коренно различна от предната, във всяка се чете неговият характерен подпис и всяка носи една завършеност, която показва крайния перфекционизъм и професионализъм на автора. Нито един детайл не е пренебрегнат, всеки кадър е щателно предварително планиран и изяснен в неговата увита в кърпа глава.
Подобно на много велики артисти, Мейзъл прави звезди от жените, които застават и позират пред неговия обектив. Всички велики супермодели от края на 80-те са напътствани от Стивън: Линда Еванджелиста, Кристи Търлинтън, Наоми Кембъл и всички онези, които ги последваха, между които и Амбър Валета. "Работата с него е като да работиш с режисьор," казва Валета. "Той е толкова ясен в това, което иска. Всеки път, когато описва характера, знаеш точно какво търси. Няма чудене и мисля, че тази комуникация е част от неговия гений."
Амбър Валета
Самият Мейзъл признава, че всяка фотосесия в крайна сметка е част от собствената му история. Валета, например, носи една тайнствена прилика с майка му, бивша певица, която сега живее в Палм Спрингс, Калифорния и е негово трайно вдъхновение.
Мейзъл наскоро прави ретроспекция на работата си, като организира изложба в Париж, на която събира най-значимите си творби. Творби, от основно значение за историята на модата през последните три десетилетия, и разкрива колко забележително безвремеви са снимките му. "Той винаги ще бъде в състояние да намери новост в нещо, като че ли винаги е било там, така че работата му няма време", казва JW Anderson.
Работата на Мейзъл е пълно отдаване на момента, благословия за модата, защото с всяко кликване на неговия затвор, вселената се разширява. Както казва Донатела Версаче: "С всеки образ, той създава напълно нов свят, който е едновременно абсолютна фантазия и напълно истински."
Заедно с множеството корици, фотографът снима и редица модни кампании, сред които за Calvin Klein, Dolce & Gabbana, Versace, Louis Vuitton и Valentino. От 2004 година снима за Prada. През 2008 и 2009 година работи с Мадона за Vanity Fair и Louis Vuitton. Също така прави множество фотографи за Anna Sui.
След всичко разказано дотук, съвсем ясно е защо новината, че след 27 плътни години хегемонията на Мейзъл в италианския Vogue приключи, хвърли в смут всички, свикнали до болка, но сладка, с познатата и обичана естетика на Стивън.
Говори се за фундаментални различия между фотографа и Франка Содзани, касаещи творческия подход, но така е и във всеки брак след толкова много години. Смеем да мислим, че Стивън е като носеща стена за Vogue на Апенините и нещата, точно както ги обещава госпожа Франка, скоро ще се обърнат и Мейзъл отново ще подписва кавъра. Другият сценарий е труден за възприемане, а и не е известно доколко търговски оправдан.
Предстои да видим, а дотогава гледаме лицето на този мъж, плюс първата му корица за списанието през далечната 1988-ма, и се чудим, откога талантливите са и толкова красиви...
More from View Sofia
Фондация „Заслушай се“ е големият победител в ПРОМЯНАТА 2015/2016
Освен първоначално финансиране всеки от петимата финалисти в конкурса получава менторска подкрепа, допълнителни обучения и медийно отразяване на своя проект...
Дизайн за вдъхновение: домовете на великите художници
Ако се опитаме да нарисуваме във въображението си дома на един художник, каква ли картина би се получила? Пищен палат с огромно ателие или 40 метра хаос?
Фестивал 180° превръща София в лаборатория за иновативно изкуство през юли
Експериментални концерти, пърформънси, изложби и над 20 международни артисти провокират интереса на родната публика към съвременното изкуство
