Повече от 3 плюс 3 въпроса към едно градско момче: Владимир Цонков

Освен със страстта си към изкуството и таланта да открива магията в малките, наглед незначителни детайли от ежедневието, Владимир Цонков е емблематичен софийски персонаж и ценител на хубавата храна. Не е изненада, че често го срещаме по Шишман, тъй като е един от хората, създали най-доброто според нас място за супа в града - Supa Star. Мъж с ярък и категоричен стил, доскоро Влади бе творчески директор на една от големите агенции - Saatchi&Saatchi, а сега, както казва той - просто човек без визитка.

V.S.: „А сега накъде?” Дълги години заемаш главна позиция в криейтива на голяма агенция. Какво стана после, как се случи оттеглянето?
В.: Мисля, че в някакъв момент просто започнах да се изтощавам. Рекламата се превърна в категория сама за себе си. Някак си “хайде да направим реклама” зае мястото на “хайде да помислим какво имаме да кажем и после да видим как”. И затова накрая имаме рекламни блокове, ама няма кой да ги гледа.

V.S.: Нови предизвикателства?
В.: Всеки ден. Закачих си лампата в коридора. Това ми беше новогодишното обещание.

V.S.: За храната с любов?
В.: Само с любов, иначе е просто консуматив.

V.S.: Вярно ли е, че към храната и любовта трябва да се подхожда с безразсъдство?
В.: Клишета.

V.S.: Какво всъщност е успехът? Твоята дефиниция за успех?
В.: Следобедната дрямка е доста добро мерило за успех. Ако можеш да си я позволиш, означава едно, че нямаш грижи, които да те държат буден и второ, явно няма кой да ти я забрани, всичката ти е наред с други думи.

V.S.: Най-важните качества, за да ти се получи?
В.: Не може винаги да ти се получава, но най-важното качество, за да ти се получи, е да направиш правилните изводи, когато не ти се получи.

V.S.: Извън работата, какво те прави щастлив?
В.: За мен вече всичко е извън работа. Това, като се замисля, ме прави доста щастлив.

V.S.: А какво е щастие?
В.: Не знам, ама казват, че нямало пълно.

V.S.: За какво няма време?
В.: За губене.

V.S.: Твоята вдъхновяваща фраза?
В.: Стига глупости.

V.S.: Какво те кара да се усмихнеш?
В.: Какво ли не, например, като облека някоя дреха, която не съм носил от миналата година и вътре намеря пет лева ми става усмихнато.

V.S.: А да се замислиш?
В.: Гледам да не се замислям много, нали сте чували за патката, дето мислила.

V.S.: Имаш ли страст към нещо?
В.: Имам.

V.S.: Какво в живота се оказва най-важното?
В.: Здравето и уменията, без тия две неща май нищо не може да стане. Зависи от контекста... и BMW в живота е важно.

V.S.: Кое не е важно?
В.: Не е важно какво, важно е как.

V.S.: Твоите суетни ритуали?
В.: Сега, след като имам и лампа в коридора, поглеждам се в огледалото, преди да изляза.

V.S.: Как би определил стила си с три думи?
В.: Не знам… Стилът не е нещо, което те определя, но все пак отразява характер, интереси, отношение към света дори. Ако го вкараш в три думи, става клише.

V.S.: Любим дизайнер?
В.: Нямам.

V.S.: Любима дреха?
В.: Старите ми дънки.

V.S.: Нещо, без което не можеш?
В.: Без вода съм почти сигурен, че няма да изкарам много.

V.S.: Нещо, без което можеш?
В.: Мога без музика.

V.S.: Кой филм гледа последно?
В.: Death rides a horse.

V.S.: А книга?
В.: "Koрпоративният шаман".