Нос – това е бащата, гърди – това е майката..... Зад нашето желание да променим тяхната форма нерядко се крие семейна история, която е необходимо да се разшифрова преди да се обърнем към пластичния хирург.
Според френският психиатър и психоаналитик професор Жерар Ле Гу „Няма красиви устни или красив нос – красиво може да бъде само цялото изражение на лицето”. Казаното се отнася и към другите части на тялото – гърди, крака, бедра, талия и напълно се съгласува с мнението на психолозите. Преди да се опиташ да промениш някой елемент от своя силует е необходимо да се ориентираш какво олицетворява.
В молбите на пациентките за отстраняване на излишъка от мазнини по талията, за повдигане на увисналия или намаляване на прекалено големия бюст, за премахване на бръчките по лицето или за корекция на твърде големия нос, Жерар Ле Гу вижда не просто настойчиво желание да си върнат младостта и красотата, но и нещо повече.
Според него „Желанието да промениш собственото тяло винаги е продиктувано от достатъчно сложни психологически мотиви и е много важно те да се изяснят преди външността да се подложи на значителни и често необратими трансформации”.
След 25-годишно сътрудничество с ръководителя на отделение за пластична хирургия в парижка болница, Жерар Ле Гу е наблюдавал стотици пациенти, изследвайки скритите им мотиви и безсъзнателни желания. Разбира се, всеки случай е уникален, но той успял да намери връзка между особеностите на определени части от тялото и несъзнавани личностови проблеми.
НОС
„Носът олицетворява мъжкото начало , пояснява Жерар Ле Гу. Повечето жени желаещи да променят неговата форма са недоволни от отношенията си с бащата.
Стремежът им да смекчат своя профил свидетелства за несъзнавано желание да скъсат връзката си с бащата и да утвърдят собствената си женственост”.
Носът нерядко служи за своеобразен индикатор на семейни тайни. Например пациентка, стремяща се да скъси своя голям гърбав нос, се опитва без да го осъзнава, да зачеркне от семейната история „грешка”, която някой от предците е направил, внасяйки в нея кавказка кръв.
А млад човек, недоволен от формата на носа си, в края на краищата си изяснява, че действително е бил осиновен в ранна детска възраст, а необичайната форма на носа (не такава като на осиновителите) го безпокои в продължение на много години и го кара да се съмнява дали е приет.
ГЪРДИ
Свързаните с тях проблеми препращат често към образа на майката. „Майката с готовност съпровожда дъщеря си на консултация при хирурга по повод пластична операция на млечната жлеза, по правило и тя самата в младостта си е страдала от проблем, свързан с нейната външност” – отбелязва Жерар Ле Гу.
А дъщерята, на която й се струва, че лошата форма или размер на гърдите й са непреодолими препятствия в отношенията с мъжете, несъзнавано обвинява за този недостатък своята майка, възлагайки на нея отговорност за собственото си несъвършенство и недостатъчна сексуална привлекателност. Според Gerard Le Goues
„Жените, които не харесват гърдите си, често заявяват, че те не представляват за тях ерогенна зона”. Преди да се решат на операция, за тях е необходимо в достатъчна степен да се дистанцират от майката. В противен случай резултатът от операцията може да ги разочарова, което често води до депресия – понякога много тежка”.
УСТА
Обикновено нейното преправяне се извършва в рамките на общата корекция на овала на лицето. Модата на предизвикателните пухкави устни се разпространява преди няколко години, но в последно време голяма част от пациентките се обръщат към пластичния хирург с молба само малко да увеличи обема на устните и да им придаде по-мека женствена форма. „Това е свързано с факта, че свитите устни често се свързват със суровост, поради това лошо се съчетават с този нежен образ, който много жени се опитват да създадат.”
Изменяйки формата на устните си, много жени се опитват в действителност да усилят своята сексуалност, правейки устните по-привлекателни и желани за целувки. Устните несъзнателно се асоциират с големите срамни устни, а това желание да ги преправят – е и желание да увеличат качеството на сексуалната наслада в цялост.
За която и част от нашето тяло да стане дума, Жерар Ле Гу е убеден, че естетическият подход към външността е свързан с нашето несъзнавано и се отнася към категориите хубаво-лошо, които се залагат в психиката от самото детство. С други думи ние смятаме себе си за некрасиви само тогава, когато сме неспособни да се признаем за достатъчно хубави. Само скалпелът на хирурга не е достатъчен, за да ни направи по-добри в собствените ни очи.
