Art ACT: Ед Руша, един странник в попарта

Безспорно един от най-емблематичните американски художници на 20 век, Ед Руша изгражда своето уникално изкуство, като без много претенции комбинира текст с изображение. Наслагвайки фрази (или често отделни думи) над пейзажи от западното крайбрежие, Руша създава картини, които носят ясно послание и са лесно разбираеми.

С работата си той хроникира трансформациите на популярната култура и създава нова съвременна естетика, която съчетава класиката с жаргона, откривайки красотата в ежедневно заобикалящите ни неща от градската среда.

Художникът е пионер на изкуството на 60-те години в Лос Анджелис като част от прочутата “Ferus Gallery” редом с творци като Робърт Ъруин и Били Ал Бенгстън. Изкуството на Руша е изключително тясно свързано с Лос Анджелис и западното крайбрежие, той е толкова важен за изкуството на Ел Ей, както е Джаксън Полък за това на Ню Йорк.

Ако имате нужда от развеселяване можете да погледнете картината на Ед Руша “Oof”. Заглавието и обектът на творбата са еднакви, виждаме тези три главни букви, всяка една по-голяма от главата ни, в кадмиево жълто на фона на кобалтово синьо. Квадратното платно с размер метър и осемдесет в момента виси в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк в Галерия 19 на четвърти етаж заедно с "Момиче с топка” на Рой Лихтенщайн, "Златната Мерилин Монро" и "Orange Car Crash Fourteen Times" на Анди Уорхол и други светила на попарта от шейсетте години. Руша е само на 26 години, когато рисува тази картина през 1963 година, само три години след като завършва Института по изкуства.

Ед е роден през 1937 година в Небраска и се мести в Лос Анджелис през 1956 година, за да учи дизайн в Chouinard Art Institute. През цялата си кариера, която досега продължава повече от петдесет години, артистът не се ограничава само с едно направление и произвежда картини, фотографии, отпечатъци, рисунки и филми, които често отразяват архитектурата на града, градския пейзаж и културата на шофиране.

Освен живописта, фотографията някак заема централно място в творчеството му. Артистът става популярен най-вече с фотографиите с джобен формат, които започва да публикува през 1963 година и тези, подробно документиращи улиците на Лос Анджелис.

Част от “Двадесет и шест бензиностанции”

Отхвърляйки традицията на лимитираните ръчно изработени арт книги, Руша издава шестнадесет фото книги между 1963 и 1978 година в големи тиражи. За първата, наречена “Двадесет и шест бензиностанции”, авторът снима бензиностанции по Route 66 по време на пътуванията си между Лос Анджелис и родния си град Омаха в Небраска. Някои от снимките, които се появяват в тези публикации стават изходен материал за произведения на изкуството, които художникът ще реализира по същото време или години по-късно, например снимката на бензиностанция Standard в Амарило, Тексас, публикувана в поредицата, която по-късно се превръща в доста популярната му абстрактна живописна картина, собственост днес на Леонардо ди Каприо.

Други характерни за творчеството на Руша произведения са известните му серии с думи, които започва да прави в началото на 60-те години. Някои от най-известните платна от тази поредица са тези, представящи различни изгледи на надписа “Hollywood”, разположен на хълма над Холивуд и лога на известни студия, като “20th Century Fox”. С течение на времето неговите живописни картини стават по-абстрактни, украсени с двусмислени, свободно плаващи фрази ("Wall Rockets" е добър пример за това), до пейзажи на безкрайни магистрали или монохромни фонове. В началото на 80-те години за своите творби художникът започва да използва шрифт, който сам проектира и нарича “Boy Scout Utility Modern”.

С разнообразното си изкуство Ед Руша повлиява много съвременни артисти, включително Стивън Шор, Кристофър Уул и Анселм Кийфър. Негови произведения са представяни в десетки изложби по целия свят, включително и в няколко ретроспективни изложби на неговото творчество в различни градове на Щатите, също така в Лондон и Мадрид. През 2005 година художникът представя САЩ в 51-вото Венецианското биенале, а през 2009 година получава “Националната художествена награда”.