Запазената марка на Фран Лебовиц е подигравателната й усмивка, тя не одобрява почти нищо, с изключение на съня, пушенето на цигари и доброто обзавеждане. Нейните есета и актуални статии по теми, вариращи от трудността да намерим приемлив апартамент до изкуството да прекараме перфектния уикенд вкъщи, се считат за класика в съвременния литературен хумор и социалното наблюдение. Днес се запознаваме по-отблизо с нея и с личния й, безкрайно характерен стил в това откровено интервю за списание Elle.
Нямаш униформа, сама по себе си, но носиш сако, мъжка риза с ръкавели, дънки Levi’s, каубойски ботуши, два златни пръстена и очила всеки божи ден.
Да.
Разкажи ни малко повече за твоя стил.
Това сако е от “Anderson and Sheppard” в Лондон. Не ходя там, те идват при мен. Сега са си направили манекен по мое подобие.
Това, което хората не знаят е, че дрехите наистина ти пасват, само ако са направени специално за теб. Особено ако носиш мъжки дрехи, както правя аз. Американските жени мислят, че дрехите им стават, ако могат да се поберат в тях, но това изобщо не е истината за намирането на правилните дрехи.
Тези ръкавели са ми подарък. Направени са от зарчета, разрязани наполовина.
Всичките ми ризи са направени в “Hilditch and Key“, имат един магазин в Париж и един в Лондон. Тук няма (Ню Йорк), не знам защо. Това са мъжки ризи и не ми стават перфектно, но наистина не ме интересува дали ризата ми пасва. Всичките ми сака и якета са шити по поръчка, но никога не съм шила ризите си. Ще трябва да ги скъся, така че да не висят толкова много. Но, наистина, не е толкова важно за мен дали пасват перфектно.
Преди купувах всичките си ризи от “Brooks Brothers”, но те бяха напълно разрушени преди около 20 години. Спряха да произвеждат модела, който харесам. Само ако знаех, че ще го направят, искам да кажа, ако искаш да спреш някой продукт, който хиляди и хиляди хора купуват, обяви го. Кажи: "Ние вече няма да правим нашите страхотни “Brooks Brothers” памучни ризи, които правим вече 5 000 години. Ще ги променим по някакъв ужасен начин. Предупреждаваме ви, за да може да си купите достатъчно за цял живот." Ризите не се развалят, те не са праскови.
Имам силното чувство, че почти целият град копира очилата ми. Отидох на модно шоу по време на Седмицата на модата и всички там имаха като моите очила. Уорби Паркър (американска марка за очила) също копират моите очила.
Ето как се случи: Преди няколко години, децата, като казвам децата искам да кажа - децата на мои приятели, започнаха да идват при мен и да ме питат "Фран, откъде взимаш тези винтидж очила?” А аз им казах: "Те не са винтидж, просто ги имам от доста дълго време. Те са винтидж по начина, по който съм и аз. "
Но не съм недоволна, че всички ме копират. Имаше един период, когато всички носеха тези черни, продълговати очила. Тези са далеч по-добри.
Както с моите перфектни бели ризи, никога не ми хрумна, че ще спрат да правят моите оригинални очила, но го направиха. Така че сега имам очила, които са като оригиналите, нещо като оригиналите.
Тези, които нося сега, са направени по поръчка. За някой, който не е израснал в депресия, но в общи линии се държи така, сякаш е.
Би ли ни казала, колко струват?
Не, не бих. Огорчена съм.
Може би в сравнение с нещо?, "Моите рамки за очила струват толкова, колкото ..."
Кола. Истинска трагедия.
Така, oбобщихме до голяма степен това, което носиш... с изключение на дънките и ботушите.
Сега нося много стари мои каубойски ботуши, защото ще вали. Но когато бях млада, носех мокасини от “Bass”. А преди това носех “Old Maine Trotters”, които не са произвеждат вече. Но тогава на глезена ми се появи нещо като шип, за което няма лек и нямаше как да ходя (беше много болезнено). И лекарят ми каза, че това, което ще помогне е носенето на обувки с ток, като каубойски ботуши. Зарадвах се, защото съм 152 см. с каубойските ботуши.
Направих си ботушите по поръчка. Много е трудно да намериш човека, който ги прави. Няма да ви кажа името му, защото не искам да знаете колко струват. Имам един чифт много добри, и два чифта доста разкъсани. Тези, с които съм в момента ги пазя, за когато вали.
Защо ги направи по поръчка? Какво не ти харесва в нормалните каубойски ботуши?
Не ми харесва заострения връх или квадратният такъв.
Винаги ли носиш един и същ модел дънки?
Винаги нося Levi’s 501. Преди ги правеха в Сан Франциско. Всеки размер винаги беше еднакъв, което звучи съвсем истинно, но ще се изненадате, че не е. В един момент, по време на глобализацията, започнаха да ги шият в Мексико и сега всеки един размер Levi’s e различен. Те струват по-малко, така е, но няма никакъв смисъл. Иска ми се, недвижимите имоти да бяха по-евтини, а дрехите по-скъпи. Но това, което младите хора искат е тениски за по 2$, които се разпадат след пране.
Хората се интересуват повече от тенденциите, отколкото дали имат стил. Те се толкова погълнати от това, което се случва, че забравят как да се обличат и никога не научават кои са те, защото никога не са се научили да се грижат за нищо. Това, което моето поколение научаваше за дрехите беше, как да се грижим за тях, за да изкарат повече.
Много добре се грижа за моите дрехи. Когато се прибера у дома, веднага закачам якето си. Ако навън е горещо, ще го окача някъде, за да се проветри малко преди да го прибера в гардероба. Това е първото нещо, което правя. После ще закача и ризата си, ако ще я нося отново вечерта и ще си сложа друга за вкъщи, такава от гимназията с дупки по нея, направо я обичам, защото си е моя и никой не ме е виждал в нея, никога. Слагам ръкавелите в тяхната малка кутия. Дънките ми отиват в пералнята, а дрехите, които трябва да се дадат на химическо чистене се насочват към най-скъпото такова.
Как изгради своя стил?
Мисля, че винаги съм го имала, просто с времето развих вкус към по-скъпи неща.
Най-голямата разлика е, че, когато бях млада, носех пуловери, комбинирах ги със закопчани ризи и дънки всеки божи ден. Мисля, че в определен момент, когато бях на около 20 години, реших, че е детинско. Така че се разделих с всичките си красиви пуловери.
Дънките също са детински, очевидно. Но за щастие, всички на моята възраст продължават да ги носят. По едно време бях от тези възрастни, които никога не носят дънки, мислех че само тийнейджърите ги носят. Но предполагам, че моето поколение в един момент си каза "Ние ще продължим да ги носим, докато умрем, защото вече сме почти там."
Освен фазата с пуловерите има ли период в живота ти, когато си експериментирала със стила си, може би нещо, за което, като се обръщаш назад си мислиш: "Не мога да повярвам, че го направих?"
Не. Например през 60-те никога не носех разкроени панталони. Мислех, че са смешни. Никога не носех и тези избелели тениски. Като цяло никога не съм носила нищо от модата на 60-те години. Всъщност не е вярно - военни якета. По ирония на съдбата си ги купувахме от магазините на армията. Така че имах едно от онези якета в цвят каки, на което бях закачила антивоенни лозунги.
Но това е всичко, мразех всичко останало. Първият път, когато видях обувки на платформа през 70-те, си знаех, че са ги възродили от 40-те години и се почувствах отвратена. По някаква причина те продължиха да се възраждат, цели четири пъти. Не искат да умрат. Бяха ужасни преди, ужасни са и сега.
Предполагам, че продължават да ги правят, защото тийнейджърите ги виждат и си казват: "Уау, това е страхотно." Ако сте на 18 в момента си мислите, че сте измислили обувките с дебела подметка. Мислите си, че правите нещо ново. Мислите си, че сте измислили нещо толкова грозно, че чак е красиво.
Когато бяхме млади, ние знаехме неща. Знаехме основна история, дори когато е свързана с модата. Сега, когато нещо се появява отново, 18-годишните нямат никаква представа, че това е възраждане. Независимо от факта, че са почти винаги онлайн, не правят връзката.
Какъв е смисълът да бъдеш млад, ако не правиш нови неща, се чудя? Това им е работата, да правят нововъведения. Това е цялата идея. Това е причината да са тук. Но, според мен, не винаги го правят. Мисля, че някой на моята възраст като погледне с какво са облечени младите трябва да си помисли "Какво, по дяволите, е това?" Вместо това съм напълно отегчена...
