Мили Боже! Възможно ли е сламата да продължава да се отпечатва по моите колене, по време на Божиите молитви? В интерес на истината, казвам ви, преди да можех да различа обекта, моята уста промълви «монахинята».
Само с едно дихание, със скорост на бримка, спускаща се по найлонов чорап, съществителното достигна до небцето, по-точно до неговото начало, гърлено сподавено. При все това, забързан, задържах го за неусетно време, и точно както при заекващ, цялата дума сякаш бе задържана. Опитваше се да се изплъзне и изведнъж се отдели, всъщност я представих пред света.
Следващите дни, срещу огледалото свидетел, успях финално да бъда себе си, което означава - корено различен и сам, и се насилих да дам тон на своя глас, да избера правилната височина, за да споделя онова, в което вече не вярвах, по-лесно за пресмятане, дори от перлените топчета на молитвена броеница; повтарях монахинята. Вярата вече не присъстваше.
След гримаса, обидих огледалото, отнасящо се към онзи, който се оглежда в него като към копеле, избърса храчката от противоположността на мнението ми, а аз доверих на небесата, тоест на Бога, тоест на ученика, който го изпълваше с плът, грижата да дръпна завесата в зимен ден.
След кратка пауза в очакване на чудото, и завоалирана в бяло улица, чиито навици потъмняваха, аз ги обхванах с едно единствено, двойно чувство: онова, с което желаех да я запазя бяла, да я съзерцавам, и това да почувствам нетърпеливия ход на стъпките, сякаш изпращах девицата по тротоара. Тогава, така както исках вие да можете да чуете монахинята, трябваше да кажа на момчето за това, което по онова време бях видял да се очертава на прозореца: « снегът».
Серж Лютенс
La religieuse
50ml – 205 лева
Ще бъде наличен в края на Април в България.
