"Пътят на скелета" - драматичен трилър, чиито мрачни корени се крият в кървавите конфликти след разпадането на Югославия...
Авторът:
Шотландката Вал Макдърмид е сред най-добрите автори на психологически трилъри в света. Лауреат е на множество награди, като престижното отличие “Златен кинжал” за най-добър криминален роман на Асоциацията на писателите на криминални романи - негови носители са автори като Иън Ранкин, Рут Рендъл и Джон льо Каре.
През 2005 г. получава и наградата „Иконите на Шотландия” за най-добър шотландски писател. През 2009 е приета в Залата на славата за автори на трилъри, през 2010 е удостоена с престижния “Диамантен кинжал на Картие”.
На българския пазар досега са издадени романите й „Мястото на екзекуцията”, „Смърт в сенките”, „Струна в кръвта”, „Последното изкушение” , "Далечно ехо", "Чуждото страдание", "Възмездие от гроба", "Кървав лабиринт", "Скритият пожар" "Владения на мрака" и “Изгорени мостове”.
Книгата:
"Пътят на скелета" ни запознава с инспектор Карен Пири – завеждащ отдел “Студени досиета” в единбургската полиция, който се занимава с неразрешени случаи или такива, по които има внезапни разкрития дълго след като са били официално приключени.
На покрива на рушаща се готическа сграда в Единбург е открит скелет и главен инспектор Карен Пири е изправена пред незавидната задача да идентифицира тленните останки. Разследването, водено от Карен, набира инерция и тя е въвлечена в един свят на интриги и предателства, изпълнен с мрачни спомени от военните конфликти при разпадането на бивша Югославия.
В търсенията си шотландката се лута между сънната красота на Оксфорд и средновековния чар на Дубровник, по следите на една голяма любов. Но неумолимата логика на разследването води и по-нататък, към едно малко хърватско селце, белязано от страха, преживяло прояви на неописуема жестокост. А междувременно някой взема закона в свои ръце и избива един след друг предполагаеми военнопрестъпници, успели да се изплъзнат от правосъдието. Мъст ли е това или закъсняло правосъдие? Трудно ли е да прекрачиш границите на цивилизоваността? Толкова далече ли е Средновековието от просветеното ни съвремие? Балканите крият стари вражди и стари тайни, а следите водят до потресаващи разкрития.
С изключително майсторство Вал Макдърмид жонглира с много сериозни теми – от геноцида и етническото напрежение до обикновеното човешко предателство, а историческите сцени като обсадата на Дубровник са написани с присъщия й талант и внимание към детайла.
В книгата "Пътят на скелета" се споменава за българската легенда Димитър Бербатов. Какво точно казва Макдърмид за него вижте в краткия откъс:
"В критското пристанище Ханя залезът често е впечатляващ. Златни, червени и розови отражения играят по страните на лодките за разходка, яхтите – малки и от среден клас. Историческите външни стени на пристанището се извисяват, масивни, на фона на ефирното небе, като сенки, прожектирани върху екран, а кейовете са се проточили лениво, пълни с туристи, които се разхождат безгрижно от стативите на художниците към сергиите с бижута, от ресторантите до сувенирните магазини.
Около пристанището нагъсто скупчени сгради продължават назад към града, някои вкопчили се с усилие в склона, други наблъскани една до друга като инсулите в древния Рим. Апартаменти, отдавани под наем на туристите и купувани от пенсионери, решили да се оттеглят тук, гледат надолу към гъмжилото от лодки и хора, върху което се проточват като ленти последните лениви лъчи на слънцето.
Седналият на една от крайните маси мъж наблюдава с безизразно лице туристите, в чашата пред него има останки от “Метакса” - седем звезди. Шейсетинагодишен на вид, широкоплещест и малко по-пълен, отколкото би трябвало да бъде. Носи тъмносини шорти и убитозелена тениска с якичка, ръкавите разкриват мускулестите му ръце с цвят, подобен на този на напитката му. Слънчевите му очила с тонирани стъкла са малко по-елегантни от дрехите му. Посребрената му коса е подстригана ниско, той бърше от време на време с опакото на ръката си гъстите си мустаци. Прави го малко по-често, отколкото го налага отпиването от чашата; като че ли мустаците го смущават по някакъв начин. И това е единственото, което се отклонява от създавания от него образ на абсолютно самообладание.
Той изобщо не съзнава, че го наблюдават, което е учудващо, защото прави впечатление на бдителен човек.
Довършва питието си, избърсва за последен път уста и се изправя. Тръгва с уверена стъпка по кея. Хората се отдръпват, за да му направят път, но не страхливо. По-скоро от уважение. Само на метри зад него се движи друга фигура. Сянка, която се възползва от тълпата, за да го следва по петите.
Когато, напускайки пристанището, мъжът стига на няколко преки по-навътре в града, той завива по една тясна уличка. Оглежда се бързо, после влиза в модерна жилищна сграда. Не е нито прекалено луксозна, нито прекалено евтина. Точно в такава сграда някой пенсиониран учител по история би си купил апартамент, за да се наслаждава на живота в Крит. И съседите му го имат именно за такъв.
Онзи, който го следи, се промъква в сградата след него и безшумно се изкачва по стълбите подире му. Работата му е такава, че да се промъква крадешком вече е негова втора природа, и тази вечер не е изключение. Едно острие се измъква безшумно от калъфа си. Остава уверено стиснато в ръката му, чака. Толкова е остро, че може да разцепи лист хартия.
Мъжът спира пред вратата на апартамента си, ключът е готов в ръката му, за да влезе бързо. Пъхва ключа в ключалката и завърта, отваряйки вратата. Тъкмо се кани да прекрачи прага, когато някакъв глас, неприлично близо до него, произнася едно име, което той не е чувал от години. Стреснат, той понечва да се обърне, като същевременно пристъпва навътре в апартамента си.
Но вече е късно. Без колебание острието описва блестяща дъга и прерязва гърлото на мъжа от ухо до ухо. Кръвта плисва и продължава да шурти, оцветявайки в различни оттенъци на червеното вратата, стените и пода.
Когато той приключва с умирането, убиецът му вече е отново сред туристите, в търсене на някой бар и заслужено питие. Може би ще е “Метакса”, седем звезди. Ще вдигне тост в чест на тази едничка смърт, която не е дори частица изкупление за цялото онова множество мъртъвци.
***
Не беше точно любов от пръв поглед. Но все пак между нас прелетя някаква искра още първия път, когато се срещнахме. Беше през един септемврийски следобед, аз водех семинар за ролята на феминизма в антиядрените протести. Към края на семинара един от университетските администратори, които ни оказаха голяма практическа помощ в организирането на международния университет, се вмъкна в стаята ми заедно с някакъв мъж, облечен в маслиненозелена военна униформа. Фабиан Джокич направи жест с ръка, за да ми покаже, че мога да завърша спокойно следобедното занимание, затова аз продължих да говоря, без да мога да преодолея смущението си от присъствието на онзи човек в дъното на стаята.
Той изглеждаше учудващо спокоен. Най-горното копче на ризата му беше разкопчано, беше пъхнал палци в колана си, едната му ръка докосваше леко дръжката на пистолета. Продължавах да изпитвам притеснение в присъствието на въоръжени мъже, но се опитах да си кажа, че нямам причини за безпокойство. Освен това от пристигането си в Хърватия не бях виждала по-хубав мъж.
Към два метра висок, той беше строен, навитите ръкави на ризата изтъкваха мускулите на ръцете му. Къдрица от черната му коса падаше на челото. Отмяташе я от време на време, но тя пак отскачаше и се извиваше над веждите му. Казах си цинично, че вероятно изгражда съзнателно образа си в очите на хората. По-късно бях принудена да ревизирам тази своя преценка. Установих, че е почти напълно лишен от суета по отношение на личността си.
Продължавах да говоря, но по-скоро на автопилот. Присъствието му ме разсейваше непреодолимо. След всеки поглед, който хвърлях към него, намирах нови основания да го намирам за привлекателен. Имаше някои познати балкански черти: тъмни, леко хлътнали очи, славянски скули, добре очертан нос, плътни устни. У него съчетанието им беше особено впечатляващо. Ако знаете как изглежда лениво-елегантният център нападател на “Тотнъм” и “Манчестър Юнайтед” Димитър Бербатов, ще си съставите добра представа за външния вид на непознатия военен. Имаше някаква изискана елегантност в движенията му, нещо в чертите му, което можеше да бъде тълкувано като гордост или арогантност, в зависимост от гледната точка."
Книгата от издателство "Еднорог" е на българския пазар от март 2015 година.
