На 21-ви април от 19,30 часа Театър 199 „Валентин Стойчев” ще представи новата си премиера „ВЕЛИКИЯТ МОМЕНТ НА КЬОНИХ“ от ЯН НОЙМАН.
ЯН НОЙМАН е роден през 1975 г. в Мюнхен. След като завършва актьорско майсторство в Баварската театрална академия „Аугуст Ефердинг“ е назначен като актьор в мюнхенския театър „Байеришен щатсшаушпийл“, а след това, от есента на 2001 г., в „Шаушпийл Франкфурт“ във Франкфурт на Майн. Там поставя първата си пиеса „Лов на златни рибки“. От 2006 г. Ян Нойман работи като актьор, режисьор и автор на свободна практика. През 2011 г. получава литературната награда на фондация „Брюкнер Кюнер“ и град Касел.
„Всеки човек е една Вселена и под всеки надгробен камък спи целият свят.“
Хайнрих Хайне
Авторът за пиесата и автора
За театъра:
Голямата сила на театъра е в активирането на фантазията на зрителя, това при филмите се случва рядко. Там, докато гледа, човек трябва да е пестелив.
Аз вярвам в принципа, че теоретично един актьор може да разказва два часа една история, без нищо реално да се случва на сцената. Ако актьорът и историята са добри, това не би било проблем. За мен в тази точка се крие най-чистата форма модерен театър. Това аз бих описал и като действие.
За персонажите:
Считам, че като човешки същества (както и като автори, режисьори, актьори), ние трябва да можем да виждаме другите хора, вглеждайки се в дреболиите в живота им, в детайлите, които събрани заедно, отново правят цялото.
За създаването на пиесата, съвместно с актьорите:
В началото стои една дума, тази дума е началната точка, пра-атомът, от който възниква всичко. Тази събирателна дума, със здравите си корени, помага за това, човек после да не се изгуби в развитието на пиесата. Към тази дума търсихме асоциации заедно с актьорите, техниците и сценичните работници. Изникнаха и други ключови думи, от които се създаде космосът на пиесата. След като се изгради тази основа, започна едно щуро завихряне върху истории, митове, тематични полета…
Ян Нойман
ВАСИЛЕНА РАДЕВА е родена на 23 юли 1982 г. в Провадия. Завършва „Режисура за драматичен театър” в НАТФИЗ «Кр. Сарафов» през 2006 г. в клас на проф. Пламен Марков. Първата й постановка е „Вампир” от А. Страшимиров в ДТ-Стара Загора (2005 г. – номинация за „Икар 2006” за режисьорски дебют). Следват „Сестри” от Л. Разумовска в ДКТ-Шумен (2008), „Грозният” от М. фон Майенбург в Театър „София” (2009), „Малкият принц”от А. дьо Сент Екзюпери (социален проект за деца с ментални и физически увреждания), с. Паталеница (2009), „Нордост – Приказка за разрушението” от Т. Бухщайнер в Младежки театър „Николай Бинев“ – София (2010 г., отличен с награда „Аскеер” за изгряваща звезда; награда „Икар” за най-добър спектакъл и наградата за изкуство „Стоян Камбарев”), „Карнавал.com” от Ж. Галсаран в Младежки театър „Николай Бинев“ – София. Василена Радева е сред основателите на Сдружението за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“.
Режисьорът за спектакъла и режисьора
Пиесата – петминутно пътуване в мислите на един обикновен човек през един обикновен ден от неговия обикновен живот. Защо тогава това пътешествие е толкова вълнуващо? Може би заради „великия момент“, който все си мислим, че пропускаме, а всъщност ни се случва ежедневно. Може би защото в миг, близък до смъртта, се взривяваме и разтърсени се събуждаме в себе си, в своята нова Вселена. Може би защото всеки човек има поне един господин Кьоних в живота си и множество неказани, неслучени неща.
Моментът – когато времето се разтяга, а целият живот може да бъде събран в една точка, точката на експлозия. Дали в такъв момент умирам или пък отново се раждам?
Слава Богу, това представление не е въпрос на живот и смърт за никого (освен за една фиктивна личност – главния герой), но в него става въпрос за живота и смъртта, за съдбата на нашата Вселена, за икономика, история … Или иначе казано – за нашия свят, свят с името Човек, или … „те са нищо по-особено от подслушване, тайно наблюдение и съ-чувстване на това, което светът е“.
Идеята за това представление отглеждах в себе си повече от две години (паралелно със зачеването, раждането и прохождането на моето първо дете), така че за мен реализацията на този спектакъл се превърна в нещо лично и лелеяно. В уютното подземие на Театър 199 творихме и създавахме „Великият момент на Кьоних“, докато в утробата ми расте и крепне моето второ дете. Така че звездата, под която се ражда това представление, свети от сърцевината на моя личен космос. И защо пиша така лично сега на вас, чудесни непознати? Защото така е написана и тази пиеса – тя споделя, без да иска, без да натрапва симпатии или позиции. Но докато надниквате в главата, а от там и в живота на този непознат – Кьоних, може би през собствените ви очи ще занадничат лица, детайли и мисли от Вашия живот – „Безброй малки частици. Капки и стъкла. Въздух и боя“.
Въпрос към Вас: Коя е думата „пра-атом” за пиесата „Великият момент на Кьоних”?
Василена Радева
Човек зад волана. Наближава полунощ. Небето е осеяно със звезди. Луната е нова. Пътят блести. Сребърната мантинела – също. Бялата лента между платната трепти като струна, като докрай опънатите нерви на ужасно закъснял шофьор. Край магистралата летят почти невидимите тъмни силуети на сгради и дървета. Знаците диктуват своите наставления с ритъма на метроном. Билборд изскача с безмозъчното си послание – време е за пазаруване! В далечината бензиностанция свети като крясък.
Господин Кьоних натиска до край педала на газта. Гумите свистят. Той е сам в своята кола. Сам с мислите си, сам с онези, които са го довели до този момент. До този съдбовен момент. Иска му се да се отскубне от спомените си. Да подиша спокойно. Пулса си да укроти. Но не успява. Безпощадни мисли го връхлитат и пленяват, и той им се предава. Нахлуват спомени, които толкова би искал да забрави. Една целувка неочаквана край Берлинската стена, плач на бебе, подводна тишина в градския басейн, рояк от пеперуди шарени…
Там горе звездите пулсират и Кьоних намалява скоростта. Ще спре на бензиностанцията. За да зареди и за да се разсее от нахлулите като оси в душата образи. И от звездите. А после… После той отново ще потегли… в посока на великия момент! Какъв е той? Ще разберете.
Андрей Филипов
