Алчна, ненаситна, разточителна, покварена. Тя идва, погълната от страст и облечена в дантела, граби, преобръща, руши и си тръгва. Многопластовият й образ разиграва любимата на пролетта нежност с неочаквана сила - черно-бялата симфония властва, но вместо намеци за романтика, тя разгръща мощ. Принтовете са с характер, прозиращите материи са на ръба на лудостта, а във въздуха се носи дръзкият дъх на удоволствието...

"Може би е част от човешката природа да желаем контрол... А може би е страх от непознатото."
Марио Соренти