“Противоотрова” взема всеки наръчник за самопомощ, който сте чели някъде, и го преобръща наопаки – изключително забавна книга, изпълнена с дълбоки прозрения”.
Лос Анджелис Таймс
Авторът:
Оливър Бъркман е известен журналист на вестник "Гардиън", където води успешната седмична рубрика "Тази колонка ще промени живота Ви". Той пише на разнообразни теми, които включват социална психология, културата на самопомощ и науката за щастието. Води също така популярен блог и пише материали за изданието "Психология".
Книгата:
Какво си представяме, когато говорим за “щастие”? Верен ли е традиционният път към щастието? Полезна ли е наистина литературата за самопомощ? Това са въпросите, които си задават хиляди хора по света и чиито отговори търси известният журналист Оливър Бъркман в своята последна силно нашумяла книга „Противоотрова”.
Изключително популярните книги за самопомощ като че ли нямат желания от всички ефект и не изпълняват щедрите си, примамливи обещания. Богатството, дори и значително, не е задължителна предпоставка за щастие. Ежедневните проблеми и препятствия, с които се сблъскваме в любовта, семейството и на работното място твърде често ни носят повече стрес, отколкото удовлетворение. И в крайна сметка дори не можем да намерим един общовалиден смисъл на понятието “щастие”.
“Противоотрова” изследва положителните страни на здравословния негативизъм, надниква в позициите на социалната психология и науката за щастието. Оливър Бъркман търси реалните опори, предлагани от философията, религията и обикновения здрав разум, за да ни ориентира в лабиринта от изкуствена бодрост и рецепти за успех и да предложи един “негативен” път към спокойното приемане на нещата от живота.
"Противоотрова"
За да се справим с празниците, от списания и медии ни съветват "да мислим позитивно" - същото, което преди шест десетилетия започна да агитира Норман Винсънт Пийл в своята книга "Силата на позитивното мислене". Той препоръчва по празници "да полагаме съзнателно усилие да говорим с надежда за всичко". Резултатът твърде често повтаря известната игра да не се опитваш да мислиш за бяла мечка - колкото повече се напрягаш, толкова повече мислиш за нея.
Варианти на философията на Пийл за позитивното мислене са се вкоренили дълбоко в американската култура - не само за това как трябва да се прекарват празниците, но и в бизнеса, политиката... навсякъде. Само че изследвания показват, че усилието, целящо да приповдигне духа с непрекъснато повтаряне и визуализиране на бъдещи успехи, често постига ефект, противоположен на желания.
За щастие, и древната философия, и съвременната психология ни дават алтернатива - един подход, който бихме могли да наречем "негативен път към щастието". Този подход помага да обясним защо жителите на икономически по-нестабилни държави често казват, че са по-щастливи от тези в богатите страни. Или пък защо много успешни предприемачи отхвърлят идеята да си поставят конкретни и ясни цели.
"За" и "против" конкретните задачи
В американските корпорации вероятно най-масово възприетата доктрина "култ към позитивното" се изразява в поставянето на големи и дръзки цели пред организацията, докато служителите са убеждавани или принуждавани да си поставят друг тип цели - конкретни, измерими, постижими, актуални и навременни. (на английски SMART - термин, който се смята, че за пръв път е използван през 1981 г. в статия на Джордж Т. Дорън).
Само че консенсусът за целите започва да се разпада.
Трудните задачи може да принудят служителите да си затварят очите по морални въпроси. В проучване на екипа на специалиста по управление Лиза Ордоньес участниците трябвало да съставят думи от случайни букви, както е в играта Scrabble. Резултатите трябвало да се отчитат анонимно и се оказало, че тези, на които са били поставени точни задачи за постигане, са мамили по-често от онези, които били инструктирани просто да се справят колкото може по-добре.
Конкретните цели може дори да предизвикат резултати под очакванията и възможностите. Много шофьори на таксита в Ню Йорк, твърди екип икономисти, печелят по-малко в дъждовни дни, отколкото биха могли, защото се прибират в гаража, щом достигнат сумата, смятана от тях за печалбата от един слънчев ден.
Цената на успеха
Фокусирането върху поставената задача за сметка на всички останали фактори също така може да деформира корпоративната мисия или личния живот, казва Кристъфър Кейс, преподавател по мениджмънт в университета "Джордж Вашингтон" в американската столица. Той е изследвал "прекаленото преследване на целите" и си спомня разговор с един ръководител, който споделил, че целта му била да стане милионер преди да навърши 40 години и той я постигнал.
"Само че междувременно се беше развел, имаше проблеми със здравето и децата му бяха спрели да си говорят с него." Зад вманиачаването по преследване на цели се крие усещане за несигурност, коментира Кейс.
Изследване на Сарас Сарасвати, преподавател по бизнес администрация в Университета на Вирджиния, твърди, че умението да се преодолее чувството на несигурност е не само ключ към един по-балансиран живот, но също така води и до просперитет. За един от проектите си тя разговаря с 45 успели предприемачи, които са качили на борсата поне една от фирмите си. Почти никой не приел идеята да се пишат подробни бизнес планове или да се провежда обширно пазарно проучване.
Алтернативата на бизнес плановете
Вместо това, прилагали effectuation (термин, превеждан като "изпълнение", "постигане", "реализация"). Те не избират целта си и след това да правят план за достигането й, а взимат средствата и материалите, с които разполагат, и си представят какво биха могли да постигнат с тях. "Постигането" включва още това, което Сарасвати нарича "принцип на допустимата загуба". Вместо да се фокусирате върху възможността от впечатляващи печалби от начинанието, по-добре се запитайте колко голяма би била загубата, ако се провалите, обяснява тя. Ако потенциалните загуби са поносими, направете следващата крачка.
Основната полза от "негативния път" може би не е в ролята й да улеснява положителните емоции и дори успехите. Тя е просто в реализма. Все пак, бъдещето е нещо наистина несигурно и нещата наистина могат да се случат според планираното, но също така и да се скапят.
Прекалено често сме мотивирани от стремежа веднъж за винаги да сложим край на неизбежните изненади в живота ни. Това е особено вярно за най-голямата неприятност от всички. Можем ли да имаме някаква полза, ако по-често от обичайното говорим за подготовката да се срещнем със смъртта? Стив Джобс има прочута фраза: "Да помниш, че ще умреш, е най-добрият известен ми начин да не паднеш в капана да си мислиш, че имаш нещо да губиш".
Колкото и да сме изкушени да се съгласим с позицията на Уди Алън за смъртта - "Аз съм категорично против нея" - много повече може да ни донесе приемането й, отколкото отричането й.
Има някои факти, които и най-мощното позитивно мислене не може да промени.
Официалната премиера на "Противоотрова" на българския пазар е днес, издават първокласните "Еднорог", а по-долу може да видите и тийзъра на книгата:
More from View Sofia
Четиво в четвъртък: "Улови сърцето на Сицилия"
Сицилия се разгръща така, както никога досега...
Четиво в четвъртък: „Кралицата на Юга” от Артуро Перес-Реверте
„Кралицата на Юга” на майстора на интелектуалния трилър Артуро Перес-Реверте е забележителен разказ, който обхваща цели десетилетия и се развива на няколко континента...
Симеон Хаджикосев възкресява докосванията си до големи автори като Багряна, Незвал и Каралийчев
Авторът е един от най-значимите литературни критици и изследователи у нас...
