Хората, които носят расти са разпознаваеми в родната ни страна единствено и само заради самите прически. Но истината е съвсем друга. Косите, както и брадите могат да бъдат признак за известна принадлежност към тази група с особен социален статус. Проследявайки историята на създаването им, става ясно, че това движение възниква първоначално като философия на заселниците около северен Египет и южна Етиопия, постепенно се превръща в движение на отритнатите, като следствие от отказа им да поддържат връзката си с подтисническата социална система.
И така растафарянството е започнало като култ към Ра или богът на слънцето и завършва със заселването на работниците по гетата в Ямайка в периода около 1962 година. Нормите, които те изградили, не били леки и въпреки всичко, освен че се разпространявала със скоростта на светлината, религията се запазила в една чиста и единна форма.
Това, което ни е малко известно, са именно социалната и географска среда, от които растафарянството води своето начало, както и употребата на марихуана - билка, растяща свободно по техните земи. Марихуаната е използвана с цел медитацията, или средство за достигане на божественото тайнство.
Сплитането на косите и брадите идва от потребността за запазване на хигиената, отричана от тази религия. Или всичко, което не е природно и неподправено, включително и храненето, е забранено.
Тъй като всяка промяна, извършена върху част от тялото се счита за извършено зло, те избягват да подстригват както косите си, така и брадите си. Заради този факт, те сплитат косите си и чрез тази форма вдъхват страхопочитание. Самото наименование на растите „dreadlocks” произлиза от dread, което означава “страх“, “ужас“ и lock- “коса“, “кичур“, “къдрица“. И като продължение на това правило, колкото по-дълги и недокосвани са косите на един растафар, толкова по-дълъг е бил неговият житейски път. Те са неизменна част от религиозните им убеждения, като наказание или демонстрация на социален контрол, растите бивали обръснати, което се счита за израз на жестокост.
Направата на растите е дълъг процес, а сложността му зависи от материалите, с които се правят и начинът им на сплитане. Тук растите се възприемат повече като вид прическа, която някои хора намират за естетически популярна. Освен че чрез нея можеш да изглеждаш по доста интересен начин, вече един път направена, тя изисква много поддръжка, като например нейното миене, което понякога би могло да бъде един сложен процес и също толкова сложен е и съхненето. Поради нейната особеност, тя позволява добавянето на всевъзможни украшения, както и специфични шапки.
Методите за направа са много, най-известните от които са с восък, парафин, смола, само топиране, лепило, конци ,в случай, че ти се прииска косата ти да бъде по-дълга, и, разбира се, гребен с по-гъсти резци. Самите фитили се поддържат със специални куки за плетене или игли, които редовно трябва да почистваш.
Ако познаваш себе си добре, то значи би могъл да предположиш на колко време сменяш своето настроение и съответно колко е периодът, в който ще се задържиш с дредовете. Ако той се очертава по-кратък, то тогава не слагай восък, защото в противен случай начинът да смениш прическата си е единствено и само да се обръснеш. Но ако восъкът или смолата не са били част от процеса на ,тогава с повече усилия,би могъл да разплетеш косата си и след това само да подстрижеш леко накъсаните краища така, че да възвърнеш първоначалния си вид.
Прическата е потвърждение или на свободата, към която твоята личност се стреми, или на един изкуствен стимулант, чрез който можеш да постигнеш секси вид, с цената на не много усилия, без да стои неестествено и фрапиращо. Можеш да се идентифицираш с кого ли не, но истината е, че винаги индивидуалността е разнородна и е провокирана най-вече от действия и харизма, както и от излъчване, така че погледни на евентуалния си нов облик,като на емоционално и очевеидно потвърждение и като добавка към историята на твоята спонтанност.
