София по време на любов. Юлиян и Дими, Витошка, месец май

Той е вече цъфнало венчелистче, но Тя тепърва ще се разпъпи. Той вече е зрял и сочен, но Тя е още свежа и уханна. Той вече е улегнал, но Тя е още млада. Той вече не иска да знае още, но на Нея това не Й стига. Той вече има отговори почти за всичко, но Тя задава още неподозирани нови въпроси. Той вече е навъртял голяма част от километража на живота, но Тя сега ще го открива по неин начин. Когато Той се усмихва Тя знае, че е нещо сериозно и истинско. Без илюзии. Като реалността. Като… Живота!

.............................................................................................................................................................................
Дими Дертлиева е художник, възпитаник на НХА, специалност Текстил, завършва при проф. Анна Бояджиева, а вече завършва и втора магистратура в НБУ, специалност Пространствен дизайн. Твори прекрасни неща - особено харесваме белите й текстилни пана /долу на снимките се вижда част от тях/, нейни работи вече са притежание на много частни колекции.

Юлиян Пиперов е един от най-популярните столични архитекти, създава Студио Пиперов, което се занимава с архитектура, проектиране и дизайн.

V.S. Как се запознахте?
Тя: Ами, ние се оказа, че сме съседи. Засичали сме се във входа, но не е имало запознанство помежду ни, само „Добър ден”, или „Здравей”, и това е. Докато една вечер не се видяхме в едно заведение. Аз бях с приятели, той също. В някакъв момент се спънах и паднах, и си ударих крака. А докато моите приятели обикаляха да търсят лепенки, Юли дойде при мен, заговори ме и ми помогна да се изправя. И аз си казах: „А, това е съседът!”, и така се запознахме официално.
Той: Бяхме се засичали и преди това.
Тя: Всъщност аз вече бях му хвърлила око!
Той: Аз също й бях хвърлил око! Тя работеше в един моден магазин като консултант в мъжкия сектор, от който аз пазарувах, така че вече имаше някаква комуникация помежду ни. Бях я забелязал, но отначало не бях сигурен дали това е същото момиче от входа и дори ми се искаше да я поканя на обяд или вечеря, но така и не посмях. А явно е имало някаква химия помежду ни!

И въпросната вечер, след случката с крака й в заведението, двете ни компании се изнесохме у нас да си продължим партито. Аз тогава я подмамих да дойде с едно „вълшебно” лекарство.

V.S. В крайна сметка „престраши” ли се да поканиш Дими на обяд?
Той: Да, да, отидохме веднъж, и кучето извеждахме с нея и сестра й…

V.S. Това е разходка с куче! Питамe за нещо по-сериозно!
Тя: Това беше след няколко месеца. А помниш ли преди това как изхвърли едни вещи, които със сестра ми бяхме струпали във входа?!?
Той: А, да, това беше забавно!
Тя: Забавно ли? Щях да те убия!
Той: Ами аз като един новодомец и човек, чийто офис отчасти щеше да се пренесе в апартамента ми прецених, че дори и стълбищното пространство трябва да изглежда добре за клиентите ми, и реших да направя нужното по въпроса.
Тя: Престара се тогава! Ние просто им търсехме подходящото място!
Той: Всички тези вещи изглеждаха като музейна инсталация от артефакти и просто една вечер ги изхвърлих!

V.S. Значи си много прибран?!?
Той: Еми, да, за някои неща не правя никакъв компромис и смятам, че трябва да има ред и чистота!

V.S. А фактът, че „се оказахте” комшии с Дими – тя на 1-я, а ти на 4-я етаж в тази готина къща на "Витошка", как повлия на връзката ви?
Той: Удобно! Спестяваме разходки, изпращания, таксита… Друг плюс за нас е, че аз не обичам да гледам телевизия…
Тя: …И когато искам да гледам нещо, слизам долу.
Той: Така че ние имаме възможността да живеем заедно, но имаме удобството да разполагаме с лично време и пространство, за да можем да правим онова, което ни се налага или иска.

V.S. И ако случайно се скарате, ви е лесно – Дими слиза в тях, и готово!?!
Той: Ами, да, на практика така се получава!
Тя: И след 5 минути отново сме заедно. Не, ние не се караме, спорим.
Той: Преминахме фазата с опознаването и нагаждането на характерите си. Така че в момента се водят разговори.

V.S. Кои бяха първите неща, които видяхте в „другия” и ви впечатлиха?
Той: Тя беше, и продължава да бъде, много слънчево същество! И е много отворена, усмихната, контактна и пълна с енергия, което е сладко! Това първо видях в нея, като не съм мислил, че нещата помежду ни така ще се развият.
Тя: Ами не мога да се сетя, наистина, освен, че това е готиният ми комшия… Но, както казахме, отначало не беше нищо сериозно.

V.S. Къде се разминавате заради разликата в годините ви?
Той: 23 години е много голяма разлика, много е за един човек това!
Тя: На мен ли ми го казваш!?!
Той: Например, както вече споменах, аз не обичам да гледам телевизия, а за нея това е важно дотолкова, че е част от ежедневието й. Интересно й е – гледа.

V.S. …А ти вече си бил на 23 години, не ти е интересно - не гледаш!?!...
Той: Ами не, по-скоро…, как по-точно да се изразя?! Не гледам никаква телевизия – нито българска, нито каквато и да била, защото ми е скучна и е пълна загуба на време. Предпочитам хубав филм, който обаче аз да си избера…
Тя: Той избира, не аз!
Той: …а не да ми бъде натрапен от телевизията. Филм, който да е храна за разума и да те кара да мислиш, а не просто дъвка, която дъвчеш, след това изплюваш и забравяш за нея.
Тя: Аз на неговите по-сериозни филми заспивам на 20-тата минута.

V.S. За (не)гледането на ТВ разбрахме, че Юли „държи дистанционното”. А ти, Дими, какво избираш, за кои неща взимаш решения?
Тя: Хм, например къде ми се ходи на почивка,…
Той: Да, ваканциите са в нейни ръце.
Тя: …в кое заведение да отидем… За доста неща взимам решения като цяло.

V.S. А какво избираш за почивката ви – къмпинг, хотел, спа-курорт, палатка...?
Тя: Държава!

V.S. Да, да сведем нещата до минимум!
Той: В общи линии по този въпрос мненията ни се припокриват, защото имаме сходен лайфстайл. По много теми разсъжденията ни са еднакви, мненията ни за изкуство и дизайн съвпадат, забавленията ни са общи… Другото, в което Дими е много по-оправна и активна, са социалните мрежи, с които аз не се справям добре.
Тя: Е, справяш се вече!
Той: Така е, за тези неща преди не полагах усилия, но покрай нея станах по-активен във Фейсбук.

V.S. Дими, а Юли с какво е полезен в работата ти?
Тя: О, аз винаги искам мнението му – и за цветове, и за композиция, за това какво още би могло да се направи! Винаги показвам нещата си първо на него!

V.S. Критика търпиш ли?
Тя: Да, особено когато е градивна, и тo не от всеки! Примерно, ако е от него търпя, защото знам, че е супер детайлен и креативен.
Той: Е, спорим понякога. Но покрай моята работа се оказа, че и в това отношение се допълваме, защото тя, като художник, има интересни виждания и идеи за цветове, материи, баланс, комбинации, които използвам в проектите си.
Тя: И ги доразвиваме с общи усилия!
Той: В момента тя учи нещата, които аз вече правя,…
Тя: Много ми помага, наистина!
Той: …свързани с интернет, дизайн. Много е добра с фотошоп, което доста улеснява работата и на двама ни, а аз не го мога. Та донякъде Дими следва моя път, а дали ще стане интериорен дизайнер или нещо друго, е въпрос на време.
Тя: Аз така или иначе щях да продължа да уча точно това дори и да не бяхме се срещнали, защото според мен тази дисциплина е естественото и логично продължение и развитие на образованието ми.

V.S. Юли, предполагам, че тази „роля” на учител те усмихва?
Той: В такава конфигурация между мъж и жена с голяма възрастова разлика, като нашата, винаги в лицето на по-големия се крие и учител, и ментор, и приятел. Донякъде и възпитател.
Тя: Не се стърпя да го кажеш! Понякога толкова искаш да ми влееш акъл в главата, че…
Той: А тя в началото беше абсолютно неподатлива, властолюбива и принципна.

V.S. Като дива котка ли беше?
Тя: Ами да!
Той: А аз съм зодия Козирог и…
Тя: Аз, пък, съм Дева!
Той: ...обичам нещата да са ми ясни, подредени и съм „Професор Дуднещ”.
Тя: Да, да, да, ей сега си го каза!
Той: И тук имахме избухвания, защото постоянно напътствам и наставлявам, и…
Тя: Аз вече не те слушам, така че…
Той: …давам инструкции кое как да се случи. Но, да, в един момент тя спря да ми се връзва и ми каза „Говори си, говори си!”, и така се получи баланса. Знаете, че винаги в една връзка единият е по-трезвомислещият, но и двамата заедно участват в изграждането и в бъдеще й. В даден момент придобиват общи цели, намират сходна среда, пътуват, учат, създават спомени заедно.

Точно зад Дими на стената са паната, по които тя в момента работи

V.S. Юли, правиш ли й комплименти?
Той: Ааа, правя й, да,…

V.S. Дими, той прави ли ти комплименти?
Той: …макар и не толкова много…
Тя: Колко е „не много”!?! По-скоро май аз му правя комплименти!
Той: Проблемът при мен е, че съм прям и обективен и не винаги мнението ми е подходящо за комплимент.
Добре, че Дими вече добре ме познава…
Тя: Нее, не много добре!
Той: Е, винаги може и още! Веднъж на връщане от Лондон реших да й купя подходяща рокля…

V.S. Какво означава „подходяща”?
Той: Ами, такава, която на мен ми харесва и…

V.S. Значи, това е според твоят вкус или и от наблюденията ти относно нейните предпочитания?!
Той: Това е според мен, моето, и мнението на приятелите ми…
Тя: А! Неговият вкус! Изцяло е заради моя!
Той: Тогава се убедих, че трудно можеш да улучиш!
Тя: А при мен нещата веднъж се получават, друг път – пълен провал! Но странното е, че той почти винаги уцелва. Как може?!? Обаче веднъж ми подари парфюм, който впоследствие се оказа, че преди време е подарявал на друга жена, негова приятелка…
Той: Да, беше много странно, защото подсъзнателно асоциирах аромата с друг човек, без да съм искал да й направя този подарък целенасочено, и мина доста време, докато се сетя с кого…
Тя: …и когато за нещо се карахме, аз буквално се къпех с този парфюм, за да го дразня!
Той: С времето, обаче, този парфюм си стана „нейният”, и така! Нареждат се нещата.

V.S. И какво още (не) правиш заради него, я си признай сега, Дими?!
Тя: Амиии, не ям пред телевизора. Ако ми се хрупат някакви „боклуци” – чипсове, пуканки, а аз обожавам да го правя, слизам долу да гледам телевизия.
Той: Да, забранено е!

V.S. Защо?!?
Той: Безсмислено е, нездравословно…

V.S. Шумно?!…
Той: Шумно също! Но най-вече нездравословно…
Тя: Да, ама ако той ги нападне, няма ли да му бъде яко!?!
Той: …и директно се получава целулит от тези неща. Също и пушенето е забранено.
Аз съм бивш пушач, ама от онези, бруталните пушачи, и повече от две години вече не пуша…

V.S. Ама от тези мърморещите непушачи си, май!?!
Той: Амиии…,
Тя: Точно се бяхме запознали, когато ги беше отказал, и все казваше: „Сега, пък, защо ще пушиш?”.
Той: …опитвам се да не мърморя… Не прекалено… Всъщност, да, мърморя! Но съм бил, все пак, на нейните години и знам колко е досадно някой да ти казва какво да или да не правиш, така че съм либерално настроен!

V.S. И като ви дойдат гости какво – под строй на балкона?!?
Тя: Точно така е...
Той: На балкона, да.
Тя: …или отиваме в кухнята и отваряме прозореца да се проветрява. Ама някои от приятелите ни не пушат.

V.S. За цигарите някак има обяснение. Има ли нещо друго, за което си решена на лишение, Дими?
Тя: Ами аз обожавам скъсани дънки, а той изобщо не ги понася.
Той: Много скъсани дънки не разрешавам!
Тя: Е, скъсани, говорим за една-две дупчици и леко протъркано, а не категорично за скъсано парче плат!
Той: Ами странно е! За мен трябва да има някаква, как да кажа…

V.S. ...причина да бъдат едни дънки скъсани?!?
Тя: ...
Той: …логика, а не да бъдат просто един много скъсан чифт панталони.
Тя: Ама те не са много скъсани – само две малки дупчици!!!

V.S. Тогава тя може да не намира логика в кожените парчета на пуловера ти, зашити под лактите, да речем.
Той: Ами теее…, са сложени там…, ааа, освен за ефект и за да не се протрива блузата.
Тя: И освен това така изглежда някак по-умен, като има на какво да обляга лактите си!
И за косата ми водим преговори. Да съм с вързана коса - това е закон! Той много мрази да ми е „разпиляна” коса… А, и другото, което спазвам, е да не си слагам очна линия.

V.S. Това пък, защо, Юли? По принцип не харесваш жени с очни линии или става въпрос само за нейните очи?
Той: А, не, но при нея линията беше твърде удебелена и черна.

V.S. Стил Ейми Уайнхауs?
Той: Амиии, не чак толкова, но почти.
Тя: Не, не, глупости, как като нейната!?! Беше си нормална, просто на теб не ти хареса!
Той: Е, добре, де, не чак толкова ! Въпросът е дали отива на човека и стила му. Нейната линия беше твърде отчетлива и нямаше никакво преливане, прекалено грънч или както се казва. Или като Бриджит Бардо, хайде! Но, както и да е, имахме проблем с тая очна линия, но сега лека-полека вече се маха.

V.S. Е то какво „безпроблемно” ти остана, Юли? Кучето?!
Той: Ха-ха-ха!
Тя: А такааа! И какво ти остана?!
Той: Лео го намерихме, когато беше на 8 месеца. Отначало правеше пакости - гризеше мебелите, катереше се навсякъде, решаваше в два посред нощ, че му се разхожда… Но това беше в детския му период, сега вече е пораснал.

V.S. Явно покрай теб всички трябва да порастват!?!
Той: Много си права за това, да, да, абсолютно! ... и при тези си думи Юли погледна Дими с усмивка. Всички ми казваха: „Чакай сега, ти я харесваш такава, каквато е и си я харесал заради това, което е! Защо трябва да я променяш?!?”. Истината е, че аз и голяма част от моите приятели сме на принципа нещата да се правят с мярка, макар да знаем, че няма да живеем вечно…

V.S. Добре, де, ти не си ли бил също такъв? Не е ли логично и тя да премине през този период?
Той: Абсолютно, така е, да! Затова се опитвам да бъда толерантен, без да се налагам твърде.
Тя: Смятам, че улегнах, но изобщо не се промених.
Tой: Хубавото е, че тя поддава, без на мига да се случва онова, което аз моментално искам. И така се получава един деликатен баланс.
Тя: Да, и сега съм един млад човек с характер и поведение на голям, а с душа на 20-годишен.
Той: Да, така е, права си. Е, купонясваме нерядко.
Тя: Значи, когато се забавляваме и сме заедно, няма проблем. Ако аз, обаче, изляза сама и той не знае къде съм…
Той: Нее, не става! Аз имам проблем с липсата на комуникация.

V.S. Защо? Ревнуваш ли?
Той: Ревнувам, да!

V.S. А има ли причина за това?
Той: Ами, тя е хубаво момиче, така че мъжете я ухажват.
Тя: Аз се опитвам да отблъсквам подобни опити, обаче…

V.S. А на теб, Юли, фактът, че Дими е красива и мъжете я забелязват, не ти ли доставя някакво удоволствие, за което тайничко и гордо да си казваш „Ето това е моето момиче!”?
Той: Ами да. Отначало много ревнувах, макар и явно безпричинно. Но тя предизвикваше това чувство в мен, тъй като знае своите…
Тя: Качества?!
Той:… преимущества в характера си и успява да въздейства на мъжете. Така че имаше постоянна върволица от разни ухажори.

V.S. Преди малко Дими каза точно това, че след като ти не й правиш комплименти, тя ще ги търси от друго място!
Тя: Ами да!
Той: Така ли?!
Тя: Е, говоря само за комплиментите, нищо повече! Аз съм млааада и имам нужда да чувам хубави думи по свой адрес, Юли!
Той: Така е, да! Ама аз ти правя комплименти!
Тя: Правиш ми, да, бе, да!
Той: Не е вярно! Казвам ти колко си хубава, казвам ти!!!

V.S. А ти, Дими, сигурно не ревнуваш Юли?
Тя: Ааа, и аз го ревнувам!
Той: Отначало тя обяви, че въобще не ревнува, а аз бях този „странно ревнивият”. Сега някак нещата се променят и обръщат и тя мен ревнува повече, отколкото аз нея.
Тя: Е, ама не е някакво такова болезнено или пък „Я дай да ти видя телефона или Фейсбук-а!”. То е… невинно!
Той: Моят телефон е навсякъде и тя винаги може да гледа в него, така че…
Тя: Особено, ако си го оставил за малко!
Той: …го проверява.
Тя: Е, какво, ей сега и ти гледа в моя!

V.S. Има ли значение какво мислят хората за вас?
Той: Да, има. Малко или много като двойка сме в публичното пространство.
Тя: А и с приятелите ни е така. Имам такива, които не го харесват. Затова сме изградили една обща компания, в която всички се разбираме и забавляваме, иначе е тъпо!

V.S. Юли, твоите приятели харесват ли Дими?
Той: Да, определено!

V.S. Готино е приятелите на единия да харесват другия и е важно всеки отделно да има своя среда, нали?
Той: О, да! Важно е, защото в противен случай се разрушава баланса на връзката ни и на нас двамата, като отделни личности. В същото време тези, „другите” приятелства”, помагат за доразвиването на нашите взаимоотношения.

V.S. A родителите ви как реагираха?
Той (след кратка пауза, дълбока въздишка и поглед към нея): Моите родители много харесват Дими!
(oтново пауза, този път още по-неловка, тъй като се оказа, че без да искамe смe засегналi болна тема в душата на Дими, понеже неотдавна тя е загубила един от родителите си и раната все още е твърде прясна… Разбира се, съжалихме и се извинихме за този въпрос, след което последваха логичните думи към нея и логично коментарите на тази тема приключиха!...)

V.S. Времето влияе ли на настроението и работата ви?
Тя: Когато е хубаво, настроението ми е положително. Когато е лошо…, е, пак е положително, но по някак по-различен начин.
Той: Не бих казал, че ми влияе кой знае колко. Има ситуации, в които е определящо. Например на рождения ми ден беше завалял сняг и счупих крака си точно в деня. Разбира се, бях организирал парти по повода, но изкарах вечерта в болница, гипсирайки ме, докато приятелите ми си празнуваха в моя чест и здраве. И на мой гръб!
Това ме постави в малко по-различна ситуация. Работата ми се премести вкъщи и домът ми стана и офис. Но през цялото това време Дими се грижи за мен и ми помага, за което съм й много благодарен!
Тя: Е, ама и ти много добре се справи! Проблемът беше, че тогава ни се струпаха много неща на главата, а и трябваше да се дипломирам.

V.S. Предполагам с последното си се справила безпогрешно?!
Тя: О, да, да, и съм щастлива, че успях.
Той: Определено се справи страхотно!

V.S. Докато полагаше грижи за Юлиян научи ли се на нещо ново?
Тя: Аз вече знаех как да се грижа за човек на легло... Всъщност се чувствах хубаво заради това, че бях полезна. Е, да, трябваше някои от ежедневните неща да се променят, но нищо фатално.
Той: Тя наистина положи страхотни усилия и – Слава Богу! Лишихме се от купони и разни излизания за известно време…
Тя: …Но затова пък всяка вечер аз съм домакиня и посрещаме гости!
Той: Да, и трябва да се готви повече от нормалното.
Тя: Не „да се готви”, а аз да готвя!

V.S. Какво най-обичаш да готвиш, Дими?
Тя: О! Да си кажа ли за патицата по френски!?!
Той: Ммм, стана много вкусна! И майка ми много я хареса.
Тя: Ох, да, беше със сок от червени боровинки и вино…

…И така разговорът ни продължи още и още, и отиде в едно друго измерение, време и … още нещо!