Да си учител е толкова сложно, че няма как да го разкажем, а и малко се боим от подобен опит. Да ги гледаш, да ги учиш, да ги обичаш, да ги пазиш, да ги мислиш тези малки и нежни създания, наречени деца, и да ги поливаш с лейката на своето търпение, докато станат хора, е призвание тежко, сладко, горчиво, и за цял живот.

Учителко любима, е фраза, от която винаги настръхваме. Поклянаме се пред тези жени, и мъже, дълбоко, с респект, с любов. Те прекарват повече време с децата ни, докато са в училищна възраст, от нас, родителите им. Те треперят над сбиванията им, те бършат рукналата кръв от нослетата, те пазят от грешни стъпки. Тях прегръщаме, когато ни боли, тях гледаме, когато си мислим на кого искаме да приличаме като големи...

Харесваме тази професия и повечето й представители. Затова и днес, само два дни преди 24 май, много по женски, се срещаме с г-жа Стойна Стоянова, една българска начална учителка, която умее всичко разказано по-горе прекрасно и не се отказва от него вече 25 години.

Представяме ви госпожа Стоянова от 134-то СОУ "Димчо Дебелянов", и нашия разговор за това, какво е да бъдеш учител, какъв е стилът на българския учител, и какво прави една Госпожа това, което малките гълъбчета от първи клас обожават.

V.S. Как решихте да се захванете с тази професия?
Стойна Стоянова Още в момента, в който завърших Търговската гимназия със специалност Икономика на търговията осъзнах, че икономиката е нещото, с което със сигурност не искам да се занимавам. Представях си как прекарвам живота си на бюро, втренчена в компютър, даже тогава нямаше и компютър, а дните ми минават скучно и еднообразно. Тези мои размишления доведоха съвсем логично ситуацията до решението да кандидатствам в университета. Моята майка по онова време беше дружинен ръководител и често й помагах с писане на сценарии, стихове по определени теми и подобни, което ми се виждаше изключително интересно, а и ми се отдаваше българският език. 

Когато отворих справочника да видя какво мога да кандидатствам с него, леко случайно, като че ли, попаднах на специалността Начална педагогика.

V.S. А кога усетихте, че това е Вашето призвание?
С.С. Един ден осъзнах, че отивайки на училище забравям всички собствени проблеми, грижейки се за децата, и че те ме тонизират невероятно с чистата енергия, която притежават. Знаете ли, аз почти не общувам с колегите си, когато съм на работа, защото общуването с децата ми е напълно достатъчно. В началото на кариерата си минавах през много етапи, докато започна да се контролирам, но в момента не изпитвам никакво напрежение, когато съм в клас, а работата с моите ученици ми дава едно огромно спокойствие! Просто влизам, забравям всичко и им се отдавам!

V.S. И колко випуска така?
С.С. Не съм ги броила, но някъде около 6.

V.S. Спомняте ли си всичките си ученици?
С.С. Спомням си ги, разбира се. Дори и първия ми випуск, който поех от втори клас, си го спомням. От по- следващия випуск дори се виждахме преди 2 години. Беше наистина приятно да ги видя, да си поговоря с тях, като приятели, като равни.

V.S. А имали ли сте си "любимци" сред всички тези деца? Такива, които са имали по-специално място в сърцето Ви?
С.С. Не, защото за мен всички деца са равни. Те са интересни сами по себе си с всичките си качества и с цялата си индивидуалност, която се старая винаги да съхраня. Всяко от децата има различни преживявани, различна аура, някои от тях имат нужда да бъдат озаптени, други да бъдат успокоени, но всичко трябва да се прави внимателно, защото, според мен, това, което те научават за себе си в началните години на своето образование им остава за цял живот.

Често им казвам да бъдат добри с хората около себе си, опитвам се да ги науча, че в живота не всеки може да им бъде приятел, но това не означава, че трябва да си лош с човека срещу теб!

V.S. Това звучи като много трудна задача... 
С.С. Така е, защото, когато дойдат в училище в първи клас, много деца са склонни да нараняват, да обиждат, други пък се притесняват, но това е, докато не се напаснат. 



V.S. Как ги мотивирате да учат?
С.С. Всеки ден проверявам всичко, което са свършили, за да имам представа докъде са стигнали с усвояването на материала. Така на следващия ден продължавам точно оттам откъдето още не им е ясно. Стремя се да наблягам на това, което им е пропуск, допитвам се до тях, питам ги дали искат нещо или не и винаги им давам право на избор! Дори когато ще четем приказка ги питам коя да е, отваряме съдържанието и гласуваме заедно. Смятам, че по този начин те се чувстват по-спокойни да изразят мнение, по-лесно се адаптират и по-лесно градим мостове един към друг.

V.S. Не ви ли притеснява понякога тази отговорност, която носите?
С.С. Притеснява ме, разбира се. Имала съм инциденти в клас, които не мога още да забравя. Едно от децата ми се беше наранило с химикал в окото, друго получи епилептичен пристъп, докато бях с гръб и чаках да ми даде отговора на една задача. Подобни неща ме държат будна дълго време. Въпреки това се опитвам, отивайки на работа да не мисля за това какво би станало. Имам чувството, че с подобно мислене понякога имаме силата да предизвикваме неприятни ситуации. Вярвам, че когато човек е спокоен, всичко минава както трябва.

V.S. И в личния си живот ли сте така спокойна?
С.С. Всъщност съм доста емоционална, преживявам много неща, и хубави, и лоши, плача, вълнувам се. Няма тържество за края на учебната година, което да не съм поляла със сълзи. Тази година си обещах, че няма да го направя, но...



V.S. Kак минава един Ваш ден?
С.С. Тъй като пътувам от Вакарел и използвам БДЖ или маршрутка, за да стигна в София, винаги съм в страх, че ще закъснея за работа, затова гледам да съм много точна и дори да подранявам. Ставам рано, пия кафе, приготвям се, качвам се във влака... и  всъщност това е една от любимите ми части на деня, защото страшно много обичам да съзерцавам природата, птичките... да се отдавам на мислите си.

V.S. Колко време отделяте за тоалета си?
С.С. Около 2 часа, но това е с протяжното пиена на кафе или чай, със закуската.

V.S. Трудно ли решавате какво да облечете сутрин?
С.С. Обикновено решавам това вечер, освен ако няма някаква изненада на времето. Дрехите, които избирам, винаги са отражение на емоционалното ми състояние. През зимата обикновено залагам на удобни дънки и джинси, пуловери, клинове, но понякога ми се иска и да съм по-женствена. Тогава слагам висок ботуш, пола...

V.S. Палон или пола, в този ред на мисли?
С.С. Панталон!


Този костюм ми е от един secon hand, който вече не съществува. Практичен е, защото не се мачка, в същото време материята му е наистина качествена 

V.S. Kакви стилови ограничения налага професията Ви?
С.С. Разбира се, че не трябва да си с голямо деколте, да носиш прозрачни материи, къси дължини, но това са нормалните неща.

V.S. С кои дрехи експериментирате най-много?
С.С. Може би палтата ми са малко по-нестандартни.


Имам няколко пелерини, които често използвам за връхни дрехи

V.S. Откъде пазарувате?
С.С. Залагам много на български марки, не пазарувам от молове, пазарувам от няколко магазина, на които съм редовен клиент, повечето се намират на бул. Мадрид. Като марки залагам на Only, Vero Moda, българската марка Роси. Харесвам идеята за находки и от second hand.

Разбира се, трябва да се отчете това, че не мога да си позволя много скъпи дрехи със заплатата, която получавам. Повече пари си позволявам да инвестирам единствено в обувки. Купувам си ZARA, но на намаление.

V.S. А какви обувки предпочитате? Имате ли любим модел, например?
С.С. Обичам обувки на ток, но стабилен, дебел, такъв на който ще мога да издържа цял ден и едновременно с това харесвам и елегантни и класически модели за останалите по-специални случаи. Но определено се чувствам по-добре нависоко, с ниски обувки не ми е комфортно.



V.S. Децата забелязват ли тоалетите?
С.С. Да, определено. Понякога дори коментират. През всички 25 години, през които съм учителка, децата винаги са оценявали това как изглеждам.  

V.S. Какво привлича вниманието им най-много?
С.С. Предполагам аксесоарите, които нося.

V.S. И днес много елегантно сте съчетали тоалета си с тях, наследствен ли е този усет към детайла?
С.С. Знаете ли, майка ми винаги ми е казвала, "дори и до магазина да излезеш трябва да се нагласиш". Много пъти ми е правила забележка дори за това, че ходя  вкъщи ходя разрошена. Може би оттам тръгват нещата.



V.S. Какво е водещо при избора Ви на дрехи? Материята, кройката, някакво вътрешно усещане, че това ще стои добре...
С.С. Импулсът е водещ при мен. Купувам често неща, които дори не пробвам.

V.S. А, ако, вървейки по коридора видите някой със същата блуза като вашата, как ще се почувствате?
С.С. Миналата година се случи. Имах едно палто с качулка, доста нестандартно, и се появи една чистачка с подобно. Честно да ви кажа, не ми стана неприятно, но и не го приех като вид конкуренция, не се притеснявам, че някои може да има като моето нещо.


Вляво е роклята, с която бях на новогодишното тържество, тя е за по-специални случаи, докато вдясно е рокля, която използвам ежедневно, от трико и страшно удобна

V.S. Имате ли си любима дреха, която няма да изоставите никога?
С.С. Любимата ми дреха е един елек с етнографски мотиви, който е наследство от моята баба. Това е нещо, с което няма да се разделя никога, въпреки факта, че вече не ми става.

V.S. А носите ли костюми, например, както предполагат битуващите за професията Ви стереотипи?
С.С. Като бях по-млада се обличах повече с костюми, отколко сега, може би защото исках да вдъхвам повече респект. Сега слагам костюм от време на време, когато "искам да се направя на учителка", както обичам да казвам.

V.S. Стереотипите на българина гласят и че учителите нямат стил? Вярно ли е това?
С.С. Това е въпрос на виждане. Аз не мога да си позволя скъпи дрехи, но пък залагам на български такива, които не са толкова скъпи, но са качествени и мога да ги нося няколко години. Освен това залагам на класически модели, в които се чувствам добре и мога да комбинирам с всичко.

В училището, в което преподавам, мисля че повечето учители имат отношение към външния си вид и се грижат за себе си, това е моето наблюдение!


Елечето от баба, ръчна бродерия върху копринено кадифе

V.S. Има ли нещо, което никога не бихте облекли?
С.С. Не бих облякла това, което не отива на фигурата ми.

V.S. А кое е нещото, което винаги си слагате?
С.С. Шаловете. Имам много, най-различни и цветни, които ползвам като акцент. Търся малко повече свежест в тях.

V.S. Любимият ви цвят? 
С.С. Обичам бяло, по-рядко черно и то винаги съчетано с нещо друго.



V.S. Вашето послание на прага на 24-ти май?
С.С. Този празник, както много други, се е обезценил. Имам силното желание да му отдаваме дължимото, както го правехме едно време. И не, че прехвалвам миналото, но тогава децата празнуваха наистина. Днес, този почивен ден, е повод  за едно ядене и стоене на маса, за което имаме, както ние учителите, така и родителите, вина. Искрено се надявам това да се промени! Защото децата на България са талантливи, могат много, но не им се дава достатъчно поле за изява!

V.S. Благодарим Ви!
С.С. Благодаря и аз!