Продължение на интервюто с Владко Мурдаров (първата част е тук), за езика, за вниманието към него, и за обичта към него...
...
V.S. Втрещявате ли се от изрази, които чувате от хората по улиците?
Проф. Мурдаров: Най-вече от едно! И това е фактът, че напоследък станахме изключително груби в речта си, в словото си, освен груби физически! Макар че, сравняван с другите славянски народи, българинът не псува чак толкова много. Не сме като братята сърби, например, но въпреки това и при нас броят на вулгаризмите става все по-голям.
Думата, която лично мен дразни, е пич, или по-скоро ме дразни безхаберието на онези, които я употребяват, очевидно незнаейки точното й значение! Може ли и мъжът, и жената, да бъдат пич?!? И как може да се каже за една жена, че е „страхотен пич”!?! Първоначално тази дума, взета от турския език, е свързвана най-вече с израстък, второстепенно покълване на друго, дори излишно стъбло от основното, нещо незаконно
Да, очевидно отново иде реч за мода, която след време ще отмине и ще дойде нещо ново. А думата пич замести копеле и тръгна преди всичко от столичани, но значението и на двете е едно и също. Така, както при пловдивчани е майна, в плевенският край е дъ ге, във Варна е хюмне, и т.н. Въпрос на регион. При всички положения това е опит за колоритност и обогатяване, ако мога така да се изразя, на речта.
V.S. Да, но ние по-младите не влагаме този смисъл специално в думата пич, използвайки я! По-скоро това е готин, точен, отговорен, забавен човек.
Проф. Мурдаров: Всичко е положително?!? А „копелето” не е, така ли?
V.S. Не и в буквалното значение – копеле на баща си/майка си, а като обръщение към друг млад човек, без да се влага арогантност. Е, освен, ако наистина не решиш да нагрубиш другия!
Проф. Мурдаров: Да, разбирам. И все пак мисля, че въпреки въплъщението на всички положителни черти, събрани в тези думи, ще е временно и в бъдеще ще се появи нещо ново. Мода, както казах.
Често се получава така, че в шеги и закачки хората измислят нови думички. Вижте само колко е интересен езикът на децата! Те имат неподправено въображение и развиват невероятни усет и чувство към всичко ново. И може да се случи така, че да се родят наистина нови думички за тяхното поколение, които да се ползват и извън границите на България.
V.S. А какво, свързано с правоговора и изказа, не бива да се допуска в медиите с национален ефир?
Проф. Мурдаров: Аз съм невероятно професионално изкривен! Много се дразня от поставянето на безумни ударения в думите. А още по-странно е, когато се появяват ударения при собствени имена, които са известни на широката публика, и изведнъж водещия ги изговаря по… невероятен начин.
Давам веднага пример с думата чембало, но телевизонера казва чембало. Което ме кара да мисля, че той никога не е чувал за тази дума, за този музикален инструмент, и не знае как се произнася.
Или трагично нашумялото напоследък френско издание ШАРЛИ, което самите французи произнасят с ударение на първата сричка. Но ние тук решихме, че щом идва от Франция, тази дума трябва да се произнася с ударение на последната сричка, както звучат повечето френски думи.
Когато Жан-Клод Юнкер бе избран за шеф на Европейската комисия, специално направих справка за него за БАН и затова как точно да бъде произнасяно името му в България. Дали ударението да бъде на „ю”, защото е от немски произход, или на „е”, тъй като е френско-говорящ. Още повече - ние си имаме думата „юнкер” (младеж, който следва във военно училище, бел.авт.), затова решихме да се произнася Юнкер.
Преди години имахме уговорка с БТА - първоначално да се слага ударението върху името по начина, по който се произнася, за да се знае как правилно да се изговаря. Днес вече имената всеки ден са нови и всъщност заради това е толкова шарено. И понякога, чувайки дадено име да се произнася по един начин, се чудиш дали става въпрос за същия човек, чието име си чул да звучи по друг начин.
V.S. Какво ще кажете тогава за залепването на буквата „е” след повечето глаголи – „ходиме”, „правиме” и т.н., или пък за забравения звателен падеж за собствените имена – Иване, Петре,…?
Проф. Мурдаров: Това е пак мода и може би отново софийска! Доколкото личните обръщения, особено при такива типично български имена, много възразявам срещу неизползването на звателните форми. Не зная какво да кажа. Опитваме се да обедняваме без никаква полза.
В предаването, което правя, получавам много сигнали и ме търсят много хора, но всички те са знаещи. А онези, които трябва да чуят, поне, е, те все нямат време или просто не обръщат никакво внимание. И дори да чуят, не забелязват грешките си. Т.е., чувството за самоусъвършенстване е закърняло, или изобщо не е развито.
V.S. Как е правилно да се каже за даден репортаж - че е „На живо”, или че това е „пряко или директно включване”?
Проф. Мурдаров: Вижте, и в тези случаи се използва директният превод на думата „Live” от английски. Това е истината! Друг буквален превод от английски, масово и неправилно използван у нас, което мен много ме дразни, е „Бъди себе си!”(Be Уourself). Такава форма в българският език не съществува, макар всички да я употребяват! Правилно е да се каже „Бъди ти!” или „Бъди самият ти!”.
Друг абсолютно неправилно използван израз е „Планът е изпълнен НА 100%”. Няма „на” пред процентите и на мен ми омръзва да повтарям едно и също нещо като идиот!!!
V.S. От къде, с какво, по какъв начин се тръгва, за да говори един човек правилен български – семейството, детската градина, училището…?!?
Проф. Мурдаров: Всичко това накуп! Защото – много е важно мама и татко как говорят! Още повече, при мене…
V.S. „Мен” или „мене”?
Проф. Мурдаров: И двете форми са правилни. „Мене”, „тебе” е малко по-изискано, „мен”, „теб” е една идея по-разговорно. Та! При мене... идват студенти от всички краища на България. Т.е., те са били в детска градина, завършили са училище, и въпреки това звучат така, както родителите и учителите им.
V.S. Но правоговорът на учителите е най-големият проблем, не мислите ли?
Проф. Мурдаров: Битката за изчистването на диалекта е голяма, защото това регионално звучене не може да се промени! А, ако стане, ще е много бавен процес.
Децата, на които преподавам, искат да станат актьори. А от тях се иска да говорят правилен книжовен език. Ние, учителите им, години наред ги „мъчим” да говорят книжовно, след което те се връщат в родните си места и се оказва, че са маркирани от съгражданите си. И, щат - не щат, се връщат обратно към диалекта.
Един от лидерите на политическа партия у нас говори по начин, по който не се чува. И най-малкият му проблем е използваното от него средно-европейско „л”, което звучи като „уъ”!
Друга много известна политическа фигура непрекъснато използва в речта си думите „оценят, преценят, намалят,…”, но това го има само в диалекта! На книжовен български е правилно да се каже „оценяват, преценяват, намаляват”!
Най-голямата ми болка при хората, които говорят публично е, че не се чуват как говорят и смятат, че така трябва. Т.е. – не са склонни в никакъв случай да се поправят. Отделен въпрос е, че никой от хората, пишещи речите им, не смее да им каже, че не трябва така да звучат, и поради тази причина те продължават по същият начин!
Всички казват „влезна, излезна, слезна”, а е правилно да се произнася „вляза, изляза, сляза”. И виждате ли, това са такива едни дребнички нещица, които обаче, когато се съберат в речта на един човек, независимо дали той е Пешо, Гошо или някоя политическа фигура, си казваме, че българският език е в много окаяно състояние! Не е вярно! Не е виновен езикът! Ти! Ти си виновен, че говориш по този начин!
V.S. В правописа кои са най-често срещаните грешки и защо?
Проф. Мурдаров: Когато говорим за него ще отбележа, че хората не знаят правилото за пълен и непълен член. Има точно определени модели, където българина греши.
V.S. Извинете, че Ви прекъсвам, но не трябваше ли да кажете „при които”, а не „където” (българинът греши)?!?
Проф. Мурдаров: Може и едното, и другото! Там е номерът - езикът ти дава повече от една възможност, но за правилната му употреба. И за пример пак се връщам на онази политическа фигура, която преди време каза „Момчето, къде ритам с него топка”. Ето ви и другите три варианта за това изречение: „Момчето, с което ритам топка”, „Момчето, където…” и „Момчето, дето…”. Вторият е грешен, диалектен, защото „къде” е определение за място, нахождение.
V.S. Има ли думи, които умишлено не използвате?
Проф. Мурдаров: Много се пазя от употребата на думата „провинция” в речта си, защото много хора се обиждат. Затова съм си наложил да използвам израза „в страната”. В края на краищата нито Пловдив, нито Варна са провинции на София. Всяко място си има провинциален район, и това е. Далеч в мисленето си сме от корена на френската дума „прованс”. Още повече, че „провинциалист” или „провинциално” вече почти не се употребяват в смисъла на „селско”, т.е. – „глупаво”.
V.S. Забавлявате ли се от някои граматически грешки?
Проф. Мурдаров: Не, нищо граматически сгрешено не ме забавлява. По-скоро щом чуя/видя грешка, веднага си намирам обяснението защо се е появила в речта/правописа на конкретния човек.
Забелязвам колебания, при това масови, в правилната подредба при числителните – редни и бройни, имена. Правилното им изказване/написване зависи от последвалите ги съществителни, които, когато бележат лица, вече нямат специално „устройство”, те се използват само в мн.ч.. Например, дали да се каже „пет читателя”/ „петима читателя” (грешно!) или „пет читатели”/„петима читатели” (правилно!).
V.S. Книгите отживелица ли са вече по Ваши наблюдения?
Проф. Мурдаров: Не! Нито книгите, нито четенето умират! Започне ли се да се говори за грамотност, много се обиждам, когато някой каже, че хората не четат. Аз твърдя, че хората четат! Добре, може да не четат толкова много книги, както преди години, но го правят в интернет. Това да не би да не е четене?!? Дори скоро влизах в книжарница на пл. „Славейков” и броих 12 души, които чакаха на опашка с книга в ръка! Да, няма никакво значение какво точно четат. Но – четат! Да, вярно, че напоследък онова, което се предлага на книжния пазар е в една доста лековата форма, но хората продължават да купуват книги!
Истината е, че преди 25-30 години, когато издателите бяха няколко и нямаше толкова много книжарници, ние се редяхме на опашки, за да си купим конкретната книга. Сега, особено с наличието на интернет-пространството и огромната информация, с която разполагаме, нещата стоят по друг начин.
V.S. Ще ни препоръчате ли българска книга, която има съдържателен речников запас и би ни заредила и обогатила?
Проф. Мурдаров: Трябва да кажа, че романът на Георги Господинов „Физика на тъгата”, е книга, която първо като тематика е интересна и по-важното - от езикова гледна точка е много ценна. Алек Попов пусна преработено издание на романа „Черната кутия” с подзаглавие „Ниско прелитащи кучета”. Той пише точно така, както съвременният българин говори и от тази гледна точка е много хубаво българинът да „се прочете”, за да „се види” отстрани как звучи и как изглежда записана речта, която употребява.
V.S. Мислите ли, че човек трябва да разполага, познава и използва правилно определено количество думички, за да се каже за него, че има богат речник?!
Проф. Мурдаров: Казват, че когато човек започне да учи чужд език, за да разбира почти всичко в ежедневната реч, са му нужни около 4000 думи. Но, когато говорим за майчиния език, е друго. Едно е човек да знае и разбира думите, които ползва, друго е да може да ги употребява! И да има човек богат речник е, когато знае кога и коя точно дума да използва в конкретна ситуация.
V.S. Някъде негласно и дълбоко в себе си приобщавате ли хората в групички според словесния им запас?
Проф. Мурдаров: Не, не! Несъзнателно се ориентирам и усещам, че „този” знае и още много, или че на „онзи” възможностите му са толкова. Разбира се, слушайки хората, за себе си правя ясно разграничение, а от студентите си изисквам непрекъснато да обогатяват речника си. Защото когато разговаряш с някого за пръв път, наистина речта му оставя силно впечатление. Но има и други неща, които понякога поставят думите на заден план.
V.S. Кои са те?
Проф. Мурдаров: Външен вид, държание, жестове,… Изобщо цялостното поведение като въздействие на този човек върху теб.
V.S. Иде ли да значи, че думите ни могат да бъдат нашата „лъскава опаковка” или „фалшива фасада”, дори?
Проф. Мурдаров: Да, точно така! Това, че си завършил дадено учебно заведение, все още нищо не означава. Ние, училите хуманитарни специалности, сме със самочувствието, че сме най-образовани с оглед на езика, и може би е така. Ами ако аз започна да се сравнявам с някой инженер…?!? В крайна сметка всичко зависи от човека и интересите му!
V.S. А съществуват ли „норми” или „етикети”, които е добре хората да спазват, за да не се изложат? С две думи – трябва ли да си мерим приказките?
Проф. Мурдаров: Ами да! Ситуацията подсказва по какъв начин всъщност трябва да говорим, и това е езиковата култура! Това чудо го повтарям непрекъснато – езиковата култура е възможността и умението ни да превключваме! По един начин да говорим с един човек, по съвсем различен - с друг. Т.е., като видим хората срещу нас, да успяваме да преценяваме кои са най-подходящите изразни средства в общуването ни с тях, така, че да бъдем разбрани. Същото важи и за поведението.
V.S. Има ли „природно-интелигентни” хора?
Проф. Мурдаров: Ами, казва се, че има. Да, мисля, че има. Скоро слушах изказване на известен български скулптор, твърдящ за себе си, че е интелектуалец, по повод личността на покойния вече президент Желю Желев. Той каза, че при д-р Желев се наблюдавала една много интересна „компилация” между здрав селски дух и … еди какво си още, не помня. Което показва, че въпросният „интелектуалец” не знае какво точно означава думата компилация! Това означава, че даден човек, решил да се прави на интересен и интелигентен, почва да пердаши глупости и да прекалява с чуждите думи. Като че ли това е мярката за интелигентност, а всъщност – не е!
V.S. Това прилича малко на готвенето – приготвяш нещо и слагаш всички подправки в яденето!?
Проф. Мурдаров: Да, и накрая може и да се получи, нищо, че ще стане буламач, но няма значение!
V.S. Трябва ли да имаш висше образование, за да „станеш човек”?
Проф. Мурдаров: Не, не! Висшето образование по-скоро е една тапия на листче хартия. Едно време казвахме, че това образование гарантира кариерата ти, но днес нещата са много променени и това не е достатъчно. Виждаме, че хора с 5 висши са „на улицата”, а други без „нужната” квалификация са „пробили” в живота и са много успели в това, което правят.
V.S. Искрено благодарим!
Проф. Мурдаров: Аз също!
ВЛАДКО МУРДАРОВ е Професор в Института за български език към БАН, дфн.
Роден през 1948 г. в София, където завършва Гимназията с изучаване на немски език в София, а през 1971 г. и Софийския университет със специалности българска и немска филология.
От 1971 г. е на работа в Института за български език. През 1972 г. по препоръка на поета Атанас Далчев и на професорите си Любомир Андрейчин и Петър Динеков получава стипендията „Готфрид фон Хердер" на германската фондация FVS и през 1973-74 г. пише дисертацията си в Института по славистика на Виенския университет. През 1975 г. получава степента „доктор по философия" на Виенския университет.
От 1981-1984 г. е лектор по български език в университетите в Залцбург и Виена. През 1989 г. е гост-професор в Залцбургския университет. През учебната 1990/1991 г. чете лекции във ВИТИЗ.
В периода 1991-1995 г. е директор на Българския културен институт в Австрия „Дом Витгенщайн". През 2001 г. е удостоен от президента на Република Австрия с Почетния кръст за наука и изкуство, а през 2002 г. получава Австрийската държавна награда за литературни преводи.
През 2004 г. получава Голямата национална награда „Христо Г. Данов" за цялостен принос към българската книжовност.
От 2009 г. е член на Европейския преводачески колегиум.
Има издадени петнайсет книги, между които Съвременни словообразувателни процеси, Начини за употреба на словото, Из историята на новобългарския книжовен език и на науката за него, Из историята на българистиката и на модерния български език. Автор е на справочника Слято, полуслято, разделно писане, и съавтор на няколко големи труда като Правописен речник на съвременния български книжовен език, История на новобългарския книжовен език, Кратък правописен речник на българския книжовен език, Правопис и пунктуация на българския език, Обратен речник на българския език, Официален правописен речник на българския език и др.
Съсъставител на пет сборника - Граматика на грешките (С., „Наука и изкуство", 1982), Главоболия с чуждите думи (С., „Наука и изкуство", 1983), Отмъщението на думите (С., „Наука и изкуство", 1984), Писане по правилата (С., „Наука и изкуство", 1985) (второ издание 1988), 101 въпроса за българското ударение (С., „Д-р Петър Берон", 1988).
Научните му публикации - статии, студии, съобщения, научно-популярните му материали и художествените му преводи са общо над 930 на брой. Съавтор е на осем учебника и учебни помагала за средното училище. Има множество публикации по въпросите на българската културна политика зад граница.
