Разкази от първо лице или другото име на риска - Елена

Градушката дойде неочаквано. Събра ни по прозорците да я гледаме, да й цъкаме и да й се плашим.
И имаше защо. Усещането, че стихията, на която си свикнал...

Да живееш с усещането, че няма как да ти се случи непроятност, е неприятен и силно заблуждаващ лъжлив комфорт. Рано или късно някои "къси съединения" на вселенско ниво ти дават да разбереш, че, освен че никой не е безсмъртен, в този така хубав живот се случват и непредвидени гафове, за които нямаше да скърцаш със зъби, ако беше взел мерки.

Ето какво се случи с мен, Елена, 44, сравнително скоро, но така интензивно, че ме държи, ще ме държи и няма да ме пусне докато мога да помня. И по-хубавото, вече знам какво да правя, за да не е пак така. Въпреки адреналина...   

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.