Какво гледахме тази седмица: Любовни войни от Жак Доайон

Пасторален летен пейзаж.
Той и Тя.
Без имена.
Тя се връща в покрайнините за погребението на бащата, който не я е обичал, за да се натъкне отново на Него.
Той е тих, вглъбен, занимава се със земеделие и пише, но никога не публикува. Тя е емоционално разрушена, в непрекъснат конфликт с останалите членове на семейството и дири подслон при Него.

А всъщност може би, това погребение е само претекст, параван на истинските ѝ намерения. Тя настоява да разбере, да осъзнае защо няколко месеца по-рано сама прекъсва наченките на аферата помежду им. Разчоплят се стари рани, обратът на отношенията им минава в абсурдни вербално-физически измерения. Тяхната игра е танго в схватка, драматична и наситена.

Нещата се усложняват – всяка тяхна среща се превръща в сблъсък за надмощие, но и в непрестанна нужда да се изправят един срещу друг. Привличането им един към друг е безумно силно, а конфронтацията е първична, груба и директна.

Режисьорът поднася историята със солидна доза черен, така типичен цветист френски хумор като напрежението непрестанно ескалира. Диалогът е изграден посредством нападки един срещу друг, кой-кого ще обори, разговорът е интензивен, пасивно-агресивен - „Ти дойде тук, за да презреш удоволствието“, отявлено мръснишки - „Ти тогава се надърви, за да ме разкараш“.

Те се предизвикват непрекъснато, отблъсквайки се, за да се привличат още повече и още повече, и още повече... Удивителното „pas de deux“ превръща борбата един срещу друг в неизбежен, пристрастяващ ежедневен ритуал, зареден с еротична динамика. Изтънчен по своему, той е закодиран сблъсък с непрестанно обтягащо се физическо и психическо напрежение. Кой ще капитулира?

В ролите са Сара Форестие, превъплътена като Нея и Джеймс Тиере като Него.

„Любовни войни“ (Mes séances de lutte) тръгва на екран от 12 юни в Дома на киното, Евросинема и Културен център Г8 и е абсолютно препоръчителен за гледане!