Вниманието й обаче е привлечено не толкова от портрета, а от младия чаровен артист и от причудливите макети на опаковани сгради, разпръснати из ателието. „ Това е истинско изкуство!” – възкликва Жан Клод. Художникът е очарован. Тя е първият зрител на новия му проект и първият човек, който вижда перспектива в изкуството му.
Той е Христо Явашев - български емигрант. Дошъл във Франция, за да намери пространство за развитие. Неговото творчество е напълно непонятно в родината му, но е и много новаторско за свободния свят, в който попада. Издържа се с градинарство, миене на чинии, поддръжка на коли и рисува по поръчка за богатите парижани. А там, в ателието му, събират прах истинските му опаковани мечти до мига, в който се появява тя – Жан Клод. Нейният свят е различен, родена и израснала в богато буржоазно семейство. В животът й думата лишение не съществува, но и всяка стъпка в развитието й е планирана и ясна: колеж, добро образование и подходящ съпруг. Да, тя вече е омъжена. Точно три седмици преди запознанството си с Кристо, Жан Клод се венчава за благонадежден инженер, чийто произход отговаря на нейната класа. И все пак нещо й липсва. Сякаш в тази биография истинската Жан Клод присъства само телом, а духът й спи. До мига, в който се появява този лъчезарен българин и неговото бедно ателие, пълно с мечти. Той е чаровен и харизматичен, усмихва се често, всеки миг в компанията му е неповторим. "Не говоря никога за политика, религия и изкуство, а само за себе си. Егоист съм" - предупреждава артистът. Жан Клод се залива в смях, сякаш целият останал свят изчезва за нея, когато прекрачва прага на ателието му. Оказва се, че двамата са родени на една и съща дата - 13 юни 1935 г., и сякаш цял живот са вървели към този миг на тяхната среща.
От тук на татък Жан Клод е решена да сложи край на скучния си подреден живот и да се отдаде на истинския – този с голямата любов – Кристо.
Тя се прибира в дома си и сменя ключалката на външната врата. Когато съпругът й се опитва да влезе, тя му казва: „ Върви си! Ти нямаш ключ за моята ключалка!”. След това всичко е само Кристо. Връзката им е толкова силна, сякаш потвърждава библейската притча - всеки човек има своята половинка и целта на живота му е да я открие, а когато това стане, са неразделни завинаги. Кристо и Жан Клод са от малкото щастливци, които се откриват и стават истинско цяло. Дори години след внезапната й смърт Кристо продължава да казва не „Аз”, а „ Ние, ние с Жан Клод…”. Жан Клод се отдава изцяло на Кристо и на неговия талант. От него се очаква само да твори, а всичко останало е нейна грижа. „Аз правя това, защото обичам Кристо. Ако той беше зъболекар, щях да се занимавам със зъболекарство".
През 1964 г. двамата се преместват да живеят и работят в Ню Йорк. Домът, в който се настаняват, е един и същ и до днес - тясна пететажна къща без асансьор. Ражда се и единственият им син, когото наричат с българското име Кирил, а фамилията му е Кристо.
За много от критиците ролята на Жан Клод в творчеството на Явашев е по-скоро на импресарио, но не и за самия него. Той я смята за напълно равностоен артист и всяка творба нарича обща. "С Жан-Клод сме близнаци, родени от различни майки" – заявява Кристо.
Те определят себе си като артисти на околната среда, творят в градска и обитаема среда, никога в безлюдни райони. Никога не работят по поръчка или срещу заплащане. Сами финансират проектите си. Единственото, което продават, са работните скици по проектите на Кристо. Един-единствен път приемат труда на доброволци в свой проект - през 1969 г., когато 11 студенти по архитектура, работещи по проекта до Сидни “Опакованият бряг”, отказват заплащане. След всяка инсталация местата се връщат към предишния им вид, а материалите, използвани в творбата, се рециклират. Всичките им проекти се реализират, за да бъдат гледани от земята, а не от въздуха.
„Нашите творби са за хората, а не за птиците!” - казват те.
Кристо и Жан Клод не печелят от авторски права за книгите, филмите и снимките на произведенията си. Не взимат и цент за картички и плакати. Финансират проектите си само с лични средства, за да се чувстват абсолютно независими. През 1988 г. дори отказват едноминутна реклама по японската телевизия за един милион долара.
През 2009 г. Жан Клод умира внезапно от инсулт. Въпреки загубата й Кристо продължава да говори за нея само в сегашно време и в множествено число :„ Жан Клод и аз…” и „ние”, сякаш тя продължава да е жива и до него.
Скица на Триумфалната арка в Париж от 1961 г.
Триумфалната арка в Париж, 2021 г.
More from View Sofia
Мария Бакалова на холивудския Олимп: патриотично съпричастни ли сте?
Мария Бакалова, отскоро на 26 (звездата ги навърши на 4-ти юни), е българската актриса, чиято звезда изгря в продължението на "Борат" със Саша Барън Коен. Сензация, фурор и много признание - номинации за "Златен глобус" и "Оскар", за БАФТА и т.н., с което Мария се записа в историята като първата българка, номинирана за тези престижни награди.
Размяна на ролите: Фотографката Пикси ни показва, че модерната двойка може да бъде секси по много начини
В последно време все по-често се натъкваме на забавни фото предизвикателства, при които мъже и жени разменят ролите си...
PLM Fashion Factory - Любов по италиански
Къде би могла по-добре да се случи една истинска италианска вечер...
