Следва

Слави Трифонов търси чернокоса хубавица

Четиво в четвъртък: "Докато дишам" от Георги Томов и Дейна Бренченс

 null

Books преди 8 години

За книгата:

Докато дишам има няколко силни страни:
Разсмива те често, разплаква те – на мен ми се случи 2-3 пъти, дава ти усещането, че си на кино – все едно не полагаш усилия да четеш, – просто гледаш филма и ти е интересно до края.

Има и една слаба страна:
Никакъв шанс да пуснеш книгата. Ако имаш работа и мислиш да четеш вечер за приспиване или в метрото, докато отиваш някъде – забрави. Ако захващаш този роман, знай, че се сдобиваш с недовършени задачи, с пропуснати повиквания и с едно голямо съжаление, когато стигнеш края. Влизаш във филма, ставаш част от героите, имаш чувството, че ги познаваш добре, че си бил на местата, които те обитават. 

Ваня Щерева

След 10-ти ноември съдбата на Вяра, дете на генерал от бившите репресивни служби, и нейните две дъщери близначки, е низ от възходи и падения. Злото има различни лица и проявления, умее да се притаява и прикрива, но истинските стойности, които дават смисъл на всяко осъзнато съществувание, са изконни и общочовешки, неподвластни на исторически и културни наслоявания, национални, икономически и идеологически различия. Художествено достоверен и динамичен, нагнетявайки напрежение до самия край, романът е майсторски поднесен с премерено чувство за хумор и ирония, образен език и запомнящи се герои.

Петър Делчев

Премиерата на "Докато дишам" ще бъде на 29 юни от 18:00 часа в книжарница "Сиела" в подлеза на Ректората.

 "Докато дишам"

София, края на май 1986-а

Тhe Red Hot Chili Peppers* и бутилка българска водка с добавена капачка минерална вода – това я правело „почти руска“. Петнайсетина човека, насядали кой където намери, пият и слушат съсредоточено, опитвайки се да „хванат“ текста. Вяра разглежда отегчено шарената обложка и се чуди през какви ли перипетии е минала издадената в Щатите „тава“, за да стигне до този прашен таван. Не понася алкохол, фънк рокът не е „нейната“ музика, а и при тези децибели не можеш дори да поговориш с някого. Повечето от присъстващите вижда за първи път – срещаш няколко познати на „Попа“ и ето те на „страхотен купон“.
Внезапно музиката секва и всички вперват очи в младежа, изтръгнал кабела на уредбата – русоляв, късо подстриган, в дънков костюм и светла риза. Преди някой да успее да възроп- тае, той посочва Вяра: „Бутилка Johnny, ако тя дойде с мен до показния“**.
Някъде работи телевизор – върви заставката на „По света и у нас“. „Тя“ свежда поглед към ноктите на ръцете си – добре оформени, покрити с безцветен лак. При най-лекото помръдване пружините на дивана проскърцват, освен това ръбат ужасно – със сигурност ще є направят синки. Погледите на присъстващите са фокусирани върху нея, тези какво очакват


* Първата плоча на групата Red Hot Chili Peppers.
** Магазин за продажба на вносни стоки.

ва града с някакъв нахалник? Но как да откаже, става дума за Johnny, направо ще я линчуват. Изправя се решително и под окуражителното ръкопляскане на публиката излиза през вратата и тръгва надолу по зле осветеното стълбище. Чува стъпките му зад себе си, във входа се стеле остра миризма на котешка урина и кисело зеле.
До магазина – десетина минути бърз ход – стигнаха, без да разменят нито дума. Вътре тя крадешком го разгледа – беше по-възрастен от всичките є приятели, добре сложен, с остра коса, подстригана повоенному. „Вяра“ – подаде ръка момичето, „Стилян“ – дланта му бе твърда и ръбеста като парче керемида, но енергичните му пръсти стискаха внимателно. На неоновото осветление очите му изглеждат виолетови.
По обратния път Стилян обясняваше какво пият различните нации, като направи уговорка, че може да му се вярва – бил обиколил половината свят като механик на кораб. „Да, това предполага, че сте компетентен по темата“ – подхвърли иронично Вяра, без намерение да участва в разговора. Няколко минути по-късно вече го обсипаше с въпроси за екзотичните пристанища, в които е „слизал“. Вървяха бавно, в майската петъчна вечер пролетта жужеше като медоносна пчела. Когато стигнаха до входа на кооперацията, морякът отключи багажни- ка на паркираната пред входа лада и извади стек цигари Kent. Вяра можеше да се закълне, че видя вътре две бутилки уиски, точно като тази, която бяха купили.
На тавана ги посрещнаха възторжено, но те не обърнаха внимание на никого, сместиха се един до друг на избушения диван и доближили глави, продължиха да разговарят. От време на време неговите устни докосваха ухото є и от това я побива- ха тръпки. Звучаха любимите є блусове на Europe и Aerosmith, но тя не пожела да танцуват, уплашена, че само да помръдне, и ще развали магията.
Вяра трябваше да се прибере преди дванайсет и Стилян предложи да я закара до тях с колата. Не беше пил, по принцип не пиел. „Влечението на моряците към тежък алкохол и леки жени е романтично преувеличено“ – засмяха се, а после пъту- ваха в мълчание, нарушавано единствено от нейните указания за пътя. Той не познаваше добре града, живеел във Варна, тук гостувал на приятел. Чакал да му се обадят за следващия курс. Спряха недалеч от дома є, на асфалтираното уширение в на- чалото на парка. По принцип спокоен, в този час на денонощи- ето кварталът изглеждаше напълно замрял. „Чао...“ – промълви момичето, но остана неподвижно, сгушено в седалката. Не можеше да повярва, че едва ли не очаква с нетърпение „нещо да се случи“. Двамата не помръдваха, втренчени в призрачните сенки на дърветата. Стилян изключи двигателя и загаси фаровете – тъмнината погълна гората, тишината захлупи купето и в меката светлина от таблото профилът на мъжа изглеждаше тайнствен, привлекателен, възбуждащ. След кратък миг на колебание Вяра се стрелна към него и го целуна по бузата. Премаля є от мъжкия му аромат, а когато устните им се срещнаха и езикът му се плъзна напред, светът около нея се завъртя бясно и тя започна да пропада, пропада...
Тази нощ Вяра не можа да мигне, а на сутринта, едва дочакала да развидели, изтича през две къщи от тяхната, нахлу в стаята на приятелката си и трескаво є заразказва за купона предишната вечер. „Да знаеш, това, което пише по романите, е вярно – устните му докосваха ухото ми и направо... ме удряше ток... цялата настръхвах, разбираш ли?! А парфюмът му... направо жесток... от Хаити, там правят вуду магии...“
Не спомена нищо за целувката в колата.

* * *

По някое време в понеделник Вяра мерна Стилян около училището и заряза часовете. Оформяха се годишните оценки, но на отличничката на класа за първи път не й пукаше. Двамата се шляха из града до вечерта, същото се случи и на следващия ден, и на по-следващия... Той беше интересен събеседник и бе видял с очите си свят, за който тя само бе чела. Въпреки че в държанието му нямаше и намек за повече от десетгодишната разликата във възрастта, с него се чувстваше спокойна и закриляна. Само веднъж се подразни, когато той я попита:
„Какво искаш да ти купя от „Кореком“, нали съм моряк, имам долари?“. Тогава Вяра тръсна заплашително подстриганата си „на каре“ руса главица: „Защо си мислиш, че искам да ми купуваш каквото и да било от „Кореком“? Това направо е обидно!“.
„Така ли, не познавам друг, който би отказал такова предложение“ – учуди се Стилян. Повече не коментираха и скоро този случай бе забравен.
За уикенда родителите й заминаваха на гости в провинцията, но под претекст, че има да учи, Вяра отказа да ги придружи. Представяше си как ще отидат със Стилян на дискотека и тя ще танцува до сутринта, но той предложи да я заведе на вариете в
„Японския“. Имаше после да разказва! В събота се излежава почти до обяд, хапна надве-натри и едва дочака вечерта. Извади от гардероба пазения за „специален случай“ комплект вносно бельо и новата си копринена рокля в „прасковен“ цвят. „Зае“ тежките златни обеци на майка си и официалните є вишневи обувки с висок ток – вървяха в комплект с елегантно кожено портмоне в същия цвят. Издокарана и гримирана, Вяра гледаше невярващо отражението си в огледалото. Това тя ли е, тази истинска жена?! Радваше се, разбира се, щеше да до- каже на Стилян, че е достойна за любовта му, но й стана и мал- ко тъжно – нима детството вече е отминало? Прииска є се да захвърли всичко, да навлече тениска и дънкова пола, да звънне на приятелката си и двечките да осъмнат, пищейки от страх, на някой от филмите по Стивън Кинг... Невъзможно – отиваше на нощно заведение с истински мъж, толкова различен от момчетата на нейната възраст, с техните инфантилни смехове, младежките пъпки и бушуващи нагони.
В бара едва преполовиха бутилката шампанско и нито до- коснаха ядките, нито обърнаха достатъчно внимание на програмата. Държаха ръцете си, гледаха се влюбено, той не спи- раше да говори, прескачайки от тема на тема. Тръгнаха си в малките часове и Стилян отново спря автомобила на „тяхното“ място и както във вечерта на запознанството им, седяха в тъмното и тя очакваше нещо да се случи. След онази първа целувка той не беше я докосвал... Мълчаха неловко. „Как съм живял без теб?“ – промълви Стилян. „Скоро ще замина и ти ще ме забравиш.“ До момента Вяра бе избягвала да мисли за раздялата, сега сърцето й се сгърчи, прескочи няколко такта и задумка бясно. Тя се завъртя в седалката, вдигна ръка и докосна косата на любимия. Треперещите й пръсти погалиха страната му, плъзнаха се надолу, сграбчиха ревера на сакото. Придърпа го към себе си и усети горещите му устни по челото, по очите, по скулите си, после се сляха с нейните и езиците им се преплетоха. Дланта му се плъзна по шията й, докосна зърната на гърдите й през тънката материя на роклята и те тутакси набъбнаха. От надвесеното над нея мъжко тяло я лъхна топлина, тя прокара пръсти по гърба му, усети напрегнатите до скъсване мускули. Ръката му, ледена, се пъхна под полите на роклята й. Вяра, готова да направи за Стилян всичко, без онова, зашепна уплашено: „Не, не, недей, не тук!“. Той не я чуваше. Затисна я с тялото си към седалката и продължи да търси пролука между стиснатите й бедра. „Моля те, моля те, не тук, моля те!“ – изплака момичето, заизвива се в желязната му хватка, удряйки го с юмруци по лицето, раменете, гърдите, където свари, все по-силно, ужасено, неистово... докато не го принуди да се отдръпне назад. И двамата дишаха тежко.
Вяра излетя от автомобила – задъхана, с разпилени коси. Стилян я последва, застана пред нея, хвана я за брадичката и повдигна главата й, прокара бавно палец по пресъхналите й устни. В полумрака очите му изглеждаха черни и я притегляха с неотразима сила. „Ела!“ – сграбчи ръката й и тръгна през смълчания парк. Тя го последва безропотно, оставила се изцяло на волята му. Той е истински мъж, а истинските мъже знаят как да се държат с жената, която обичат!

More Books