Нека ти я представим: тя е изискана, очарователна, талантлива и страшно красива актриса. На 30, тя е на професионалната сцена от момента, в който завършва НАТФИЗ "Кр. Сарафов" през 2008 в класа на проф. Стефан Данаилов.
През 2009 започва работа в Драматичен театър в град Сливен, а от 2014 г. е част от трупата на общинския театър "Възраждане". "Къщата на гнева" на режисьора Диана Добре е дебюта й на софийска сцена. Представлението печели награда за най-добър спектакъл и за най-добра поддържаща женска роля, която си поделят - Николина Янчева, Лили Шомова, Филипа Балдева, Яна Кузова, Донка Аврамова-Бочева и Жана Рашева. Зрителите могат да я видят и в новата постановка на Лиза Шопова "Идиотите". Последната дата за този сезон на представлението е 30 юли от 19 ч. в театър "Възраждане".
Успехът на Николина в киното започва през 2008 г. с един от най-ярките филми от последните години - "Източни пиеси" на Камен Калев. Признанието е световно, наред с множество международни отличия. Ники е участвала и в още няколко късометражни филма: италианския "Лека нощ, София", който обиколи също много фестивали за независимо кино, "Елена през Август", реж. Владимир Петев и др.
Сутрин... ми е трудно.
А вечер... се старая да съм удовлетворена от деня.
Кафето ми... е ритуал за работен режим.
Захарта в него... ме настройва позитивно.
До леглото държа... книги.
В гардероба... скривам всичко, което не искам да виждам сега.
Под ръка имам... женска психика.
Често забравям... че времето ми е ограничено.
Не излизам без... червило.
Обличам... напоследък бяло.
Ходя... боса по тревата.
Обикновено... съм на път.
Рядко... говоря за пари.
Усмихвам се... на малките неща.
Разочаровам се... от еманципацията.
Обичам… да приготвям сладкиши.
Не обичам... цигарите.
Идеалният мъж е... този за когото ще се омъжа в неделя.
Признавам... че се съмнявам в хората и в себе си дори.
Срам ме е... често. И не знам как работя тази професия с целия този срам, който изпитвам понякога.
Слушам… напоследък саксофон и гайда, иначе в колата мюзикъли.
Никога не си пускам... попфолк.
Не танцувам... лошо.
Чета... все по-трудно художествена литература.
Никога не чета... финала, преди да съм стигнала до него.
Филмът е... ”Форсмажор”, последният, който ми държи сетивата вече няколко месеца.
Мотивират ме... чистите помисли.
Демотивират ме... истериите.
Спирам... за да почина.
Продължавам... без страх.
Обикновено съм... оптимист.
Най-малко съм... несериозна.
Казвам истината... защото имам нужда от нея.
Лъжа... често духовния си глад.
Мога перфектно... да си свърша работата.
Изобщо не мога...да си представя какво ни чака след 20 години.
Някой ден ще... разберем.
Никога не бих… посегнала на живота си.
Искам... всички българи да се завърнат по-добри от всякога и България най-после да стъпи на краката си.
Не искам... да ми се налага да емигрирам.
Преди... нищо не разбирах, а си мислех обратното.
Сега… е време за действия.
Пожелавам си повече... вятър в косите
И по-малко... прах в очите.
More from View Sofia
Новите АРТ лица: Августин Господинов
Провокативен е. Спонтанен. Умее да граби с пълни шепи от живота, да разпръсква настроение и най-вече да събира лято в джобовете си...
Новите АРТ лица: Мария Стамати
Мария идва в България, за да учи живопис в Национална Художествена Академия...
Млад поет на хоризонта: Моника от Klaxon Press
Отдавна сме забелязали, че се случва едно разместване в пластовете на родната литература. Млади имена, излизат на сцената...
