Една от многото причини, поради които романите на Джейн Остин продължават да бъдат популярни и до днес, е че дори след толкова години те все още са актуални. Младите жени днес може и да работят наравно с мъжете и да не смятат женитбата за единствения възможен житейски избор, но те все още копнеят за истинска любов, сигурност и вечно приятелство.
Точно поради тази причина апетитът за нови и нови адаптации на романите на обичаната Джейн Остин не стихва от години. С това се появява и най-новият проект, който обединява няколко известни съвременни британски писатели, които пренасят в съвременността някои от най-известните творби на Джейн Остин, добавяйки своя неповторим почерк към класическия текст.
Това е "Проекта Остин" и след съвременната версия на романа „Абатството Нортангър”, е време за втората книга от поредицата - "Разум и чувства” на Джоана Тролъп, която доказва с присъщия си финес, напълно в духа на Джейн Остин, че времената може да се менят, но когато става дума за любов и пари, промени няма, а и сърцата на младите момичета си остават същите.
.jpg)
Авторът:
Джоана Тролъп е автор на множество съвременни бестселъри, на десет исторически романа, научна студия върху живота на жените в Британската империя и биография на Антъни Тролъп - един от най-успешните, уважавани и плодовити автори на викторианската епоха, с когото има родствена връзка. За заслугите си в областта на литературата е наградена с Орден на Британската империя. Голяма част от времето си тя посвещава на различни благотворителни каузи, свързани с литературата.
Книгата:
Две сестри, които не биха могли да бъдат по-различни, са изправени пред първите си житейски изпитания. Елинор, сериозна и с чувство за отговорност, крие дълбоко емоциите си. Мариан, импулсивна и артистична, държи да драматизира всяко свое преживяване и мечтае за принца от приказките.
Когато баща им умира внезапно, те заедно с майка си и най-малката си сестра са принудени да напуснат прекрасното старинно имение, в което са израснали. Сред сълзи и кършене на ръце Елинор се оказва единственият трезвомислещ човек, който трябва да се грижи за семейството, оставяйки собствените си проблеми на втори план. Ще й помогне ли стоицизмът да понесе мисълта, че човекът, когото обича, е паднал в примката на едно вятърничаво момиче? Ще рухне ли вярата на Мариан в единствената и неповторима любов след срещата й с Джон Уилъби, красавец и богат наследник, но и непостоянен плейбой?
Възможно ли е в един свят, управляван от социалните мрежи и налаганите от тях мнения, любовта да триумфира над общественото неодобрен.
"Разум и чувства" на издателство "Еднорог" излиза на българския пазар на 24 юли, като може да поръчате и онлайн тук. А за верните фенове на Алегзандър Маккол Смит, поредицата ще продължи с неговата преработка на един от най-популярните романи на Джейн Остин – „Ема”.
"Разум и чувства"
– Познавам Бартън, откакто се помня – каза младият мъж.
Той стоеше пред камината на вилата и подсушаваше косата си с една стара плажна кърпа, която Бел беше открила в някакъв кашон на пода. Мариан лежеше на канапето с инхалатора в ръце и бузите ѝ бяха започнали да порозовяват. И тя, и майка ѝ, и сестрите ѝ бяха зяпнали младия мъж до камината.
– Аз самият съм оттук. Всъщност съм отседнал в една къща само на няколко мили оттук, Алънам. Тя принадлежи на леля ми, която вече почти не може да се движи, но съм идвал тук цял живот, през всяка училищна ваканция. Вече ми е трудно да се освобождавам, за да идвам често, но правя, каквото мога. Тя е една стара сладурана.
Бел преглътна. Въобще не ѝ бе минало през ум да прати горе Маргарет да донесе сухи дрехи. Всъщност нито една практична мисъл не беше прекосила ума ѝ от момента, в който времето се беше развалило и тревогата за Мариан бе започнала да я завладява. После Маргарет, обезумяла и хлипаща, се бе втурнала вкъщи с обърканата история за пристъп от астма и някакъъв човек, който щял да доведе Мариан с кола, миг преди пред вратата да се чуе рев на спортна кола и някакъв абсолютно непознат божествено красив мъж да влезе, носейки на ръце Мариан, бледа, но все още дишаща. Все още дишаща. Бел продължаваше да гледа младия мъж. Дори да нямаше тази външност, той пак щеше да бъде герой за нея – да спаси Мариан и да я внесе вкъщи толкова внимателно, сякаш тя беше цвете. Лилия. Пеперуда. Пеперуда със счупени криле. Държеше се с нея толкова нежно.
– Не знам как да ви благодаря – каза Бел. – Не знам...
Младежът спря да се бърше. Косата му беше гъста, тъмна и лъскава. Той ѝ се усмихна.
– Тогава недейте.
– Не можете да си представите как се чувстваме след това, което направихте за нас.
Той погледна към Мариан и повдигна съвсем леко тъмните си вежди.
– О, мога.
Маргарет погледна сестра си. Ако не беше толкова бледа, Маргарет би казала, че се изчервява.
– Как се казвате?
Той се усмихна и пусна непринудено кърпата на пода, след което оправи косата си с ръка. Дори в мокрите си джинси изглеждаше великолепно.
– Аз съм Джон.
Маргарет отвърна срамежливо:
– Ние познаваме мнозина с това име.
– Аха – каза той и намигна. – Аз съм Джон Уилъби, но всички ми казват Уилс.
– Може ли и ние да ви наричаме така? – попита Бел.
– Ще се обидя, ако не го правите.
– А пък ние сме...
– Знам кои сте.
– Знаете?
– Всички тук наоколо се познават. Леля Джейн ми каза, че в новата вила са се насели нови хора – е, няма да ви доверя какво точно ми каза, преди да съм ви опознал по-добре.
Мариан свали инхалатора и каза с дрезгав глас:
– Опасявам се, че това не беше много добър начин за запознанство.
Той стана изведнъж сериозен.
– Не и от моя гледна точка
Тя се опита да се засмее, но се задави и каза неясно:
– Спасяване на девойка, изпаднала в беда...
Той отвърна спокойно:
– И то каква девойка...
Тя леко отметна глава назад. Елинор си помисли, че дори окаляна от дъжда, изтощена от пристъпа, с мокра и слепнала коса, сестра ѝ изглежда невероятно. Един бърз поглед към камината ѝ подсказа, че тя не е единствената възхитена. Изражението на Джон Уилъби беше добре познато на Елинор – същото изражение, което беше видяла на лицето на Бил Брандън тази сутрин. Крехкостта, която придаваше астмата на Мариан, съчетана с вродената ѝ емоционалност, само подсилваше нейната привлекателност.
Мариан каза с поукрепнал глас:
– Ние гледахме къщата на вашата леля. Бяхме там горе и гледахме надолу...
– Наистина ли?
– Тя е чудесна. Толкова чудесна! Толкова стара и някак мъдра. Щях да се разплача.
Настана кратко мълчание.
– Така ли? – попита той.
– Да.
– Знаете ли, тя има същото въздействие и върху мен. Винаги съм обожавал Алънам. Когато бях малък, никога не исках да си заминавам.
– Мога да си представя.
– Нима? Живели ли сте някога на подобно място?
– О, да – каза Мариан и се поизправи. Кожата ѝ все повече добиваше цвят. – Преди живеех в най-изумителната къща. В Съсекс. Там израснах.
– Всички израснахме там – възмутено се тросна Маргарет.
– Бих искал да съм израснал в Алънам – каза Уилс, без да ѝ обръща внимание.
Маргарет погледна през прозореца и попита решително:
– Колата ви „Ферари“ ли е?
– Не – каза той, без да откъсва поглед от Мариан.
– Каква е тогава?
– „Астън Мартин“.
– Уау – възкликна Маргарет. – Никога не съм виждала такава.
Уилс погледна надолу към мокрите си дрехи.
– Трябва да тръгвам. Мокър съм.
– Моля ви, елате пак – каза Бел. – Моля ви.
Мариан премълча. Елинор наблюдаваше как Уилс я гледа.
– С удоволствие – той се наведе към Мариан и ѝ каза полу на шега: – И моля ви, никакво тичане в дъжда. Може да не съм тук, за да ви спася.
Тя му се усмихна с изражение, което, ако не беше инхалаторът, Елинор би определила като замечтано.
– Ще се опитам да не правя така.
– Защото – каза той, – не бих понесъл да ви спасява някой друг.
Мариан ахна леко и прикри устата си с ръка. Елинор се обърна бързо към нея.
– Защо не отидеш да се преоблечеш?
– Да – каза Бел, сякаш се беше пробудила от някакъв сън. – Да, скъпа, иди да се преоблечеш. А ти, Елинор, сложи чайника.
Уилс вдигна ръка.
– Не за мен. Благодаря. Леля Джейн ме очаква – и се усмихна едва забележимо. – Задълженията на наследника...
– О, Божичко – възкликна Мариан. – Вие ли сте наследникът на Алънам?
Той кимна.
– Колко хубаво – каза Бел замаяно.
Очите на Мариан блестяха.
– Толкова романтично – каза тя.
Той кимна.
– Точно това си мисля и аз.
След това се приближи до канапето и каза, гледайки надолу към Мариан:
– Ще дойда утре да проверя как сте.
Тя го погледна право в очите.
– Да.
– Пазете се.
– О, да, ще внимаваме – добави Бел разпалено.
Уилс ѝ се усмихна.
– Тази вила вече изглежда чудесно.
– О, толкова е обикновена...
– Всичко зависи от обитателите, нали знаете.
Маргарет се изпречи пред него.
– Ще ме повозите ли някога във вашата кола?
– Разбира се – каза той и ги огледа. – Тук съм за малко по-дълго. Можем да побръмчим по безкрайните алеи на Джоно.
– Да, моля ви.
– Само при едно условие.
– Готово, каквото и да е!
– Никакви благодарности повече – каза Уилс.
И след това си тръгна. Хлопването на входната врата бе последвано от затварянето на вратата на колата, рева на двигателя, и той изчезна, оставяйки атмосферата след себе си така заредена и жива, сякаш бяха избухнали фойерверки. Те се гледаха една друга, потънали в странното, наситено мълчание, останало след него. Тогава Мариан покри пламналото си лице с длани и каза между пръстите си:
– Никой да не е посмял да каже и дума. Нищо. Нито една дума.
More from View Sofia
От любов към големия екран: какво ново в киното в заглавия и трейлъри
Поредният четвъртък е на лице, а това означава само едно - новата кино програма! Не обичаме да следим календара, особено когато започне да отброява дните до настъпването на все по-студеното време...
Живей активно! С още по-голям обхват през 2016 г.
На 10-ти февруари Нестле България, партньорите и посланиците на ЖИВЕЙ АКТИВНО! обявиха плановете и бюджета си за тазгодишното разширяване на инициативата за активен начин на живот и балансирано хранене...
Соня Йончева превзема Метрополитън опера наесен
Рекорд на българската оперна прима в програмата на Метрополитън опера
