Четиво в четвъртък: "Свещена билка. Тайният бележник на Фрида Кало" от Ф. Г. Хагенбек

Митът Фрида Кало, мексиканската икона, дъщерята на Мексиканската революция, една от легендите на XX век...

Авторът: 

Mексиканският писател Франсиско Г. Хагенбек е роден през 1965 година. Завършва архитектура в Мексико, известно време работи в музеи, а също и като телевизионен продуцент. Популярен е като автор на исторически книги, комикси и романи в стил ноар. Нестандартната биография на художничката Фрида Кало е сред най-уважаваните му творби.

Книгата: 

Митът Фрида Кало, мексиканската икона, дъщерята на Мексиканската революция, една от легендите на XX век… Много и все силни са определенията за художничката Фрида Кало (1907-1954), това кълбо от страсти, тази горда сапотекска кралица, която съдбата подлага на неимоверни физически и духовни изпитания, но и обсипва с бурни преживявания, споделени с обкръжение, дадено не всекиму. Талантът й избликва от страданието, творбите й са огледало на болката. И тъкмо талантът я среща и обвързва с колоритния стенописец и бохем Диего Ривера, дар и проклятие за нея. Сред личностите, които Фрида докосва с изкуството си и с горещата си женска натура, са Джорджия О’Кийфи, Лев Троцки, Андре Брьотон, Марсел Дюшан, Ърнест Хемингуей, Джон Дос Пасос, Хенри Милър, Салвадор Дали, Пабло Пикасо.

И както подобава на героинята, мексиканският писател Ф. Г. Хагенбек (р. 1965 г.) поднася не обикновена биография, а магическо, чувствено пътуване в интимната й вселена. Нишката на Ариадна е „Книгата на свещената билка“, таен бележник, в който тя излива съкровени мисли за спътниците си в горчиви и в блажени мигове и записва екзотични рецепти, плод на много въображение и любов. Магнетизмът на рисуването и алхимията на кухнята са двете опори, които крепят разтрошеното й тяло и душа. Те придават цвят, аромат и апетит за предизвикателства на всеки неин ден, дори и на общението й с жената с воала, защото за мексиканците смъртта, подобно на живота, е „и скръб, и радост; трагедия и забавление“.

Нестандартната биография е преведена на 17 езика и е номинирана за престижната литературна награда „Планета-Каса де Америка“ за 2009 година.

Свещена билка. Тайният бележник на Фрида Кало

Новата й нагласа я накара да потърси помощ, за да облекчи болката в крака си. Може да бе си върнала вниманието на Диего, но когато всяка сутрин ставаше от леглото и виждаше пръстите на левия си крак да линеят, започна да се пита заслужава ли си да се живее ден след ден с болка, подобна на смъртта. Чудеше се дали не е това цената, която трябваше да плати на Смъртта, задето живееше дни назаем, ала фактът, че дори опитът да прекоси хола на малкия им апартамент й създаваше усещането, че стъпва върху хиляди гвоздеи, я принуди да се реши да подири помощ.

Тогава й се присъни гъмжащо от работници пристанище. Някои държаха в ръце оръжие, което тя бе им дала, за да заминат да се бият в далечна земя, наречена Републиката. Имаше хора от всички националности и сред тях успя да различи Мама Ив, която я прегърна за сбогом. Прегръдката бе нежна, сякаш жената искаше да й покаже, че разбира страданието й. После Ева тръгна по мостчето, за да се качи на борда на красив кораб с бели платна.
– Заминаваш ли? – извика Фрида, тичайки след отплаващия кораб.

– Дете, открих най-добрия капитан, който да ме отведе при Смъртта. Той те познава и ти се възхищава. Трябва ти капитан, за да откара твоя кораб до последния ти пристан; някой, дето умее да избягва бури, защото твоите са внушителни – отвърна й Ева.

Фрида се обърна да погледне платнохода. На него стоеше мъж с капитанска униформа; беше с меки маниери и с метални, като стомана очи. Използваше и едните, и другите в зависимост от нуждите. Имаше благородна осанка и беше точен като следобедния чай, но уверените му ръце върху руля бяха диви като морето. Дворцовата му усмивка даряваше мир, като бонбони за децата по Коледа. Студените му и непроницаеми очи винаги гледаха нанякъде, готови да спасят всеки желаещ да бъде спасен.

– Познавам го. Това е добричкият доктор Лео – възкликна Фрида подир кораба, който се отдалечаваше в спокойното море. След тези толкова живи сцени сънят й продължи както почти всички сънища: с глупости и безсмислици, наслада единствено за блуждаещия ум.

На следващия ден тя потърси доктор Лио Елоесер, с когото беше се запознала през 1926 година в Мексико, а сега бе се установил в града и работеше в Станфордския университет.
– Защо потърсихте мен, Фрида? – попита я същият, само че по-нисък, мъж от съня й.
– Защото зная, че сте най-добрият, защото сте комунист. Не бих могла да поверя живота си в ръцете на някой консервативен набожник – отговори весело Фрида.

Коментари: 0

За да коментираш, е необходимо да влезеш в профила си. Ако все още нямаш такъв, използвай линка "Регистрация" по-долу.