Следва

През седмицата ще видим... Или най-интересното в афиша на града 27 юли - 2 август

MONDAY STORY: От тийнидол до мегазвезда - Роби Уилямс

Ретроспекция на живота и пътя, който живата легенда на британската и световната поп сцена извървява досега...

People of art преди 8 години

Блудният син на популярната момчешка банда Take That поема голям риск когато ги напуска и се отдава на солова кариера. Рискът си струва, защото оттогава Роби Уилямс се радва на изключително много успехи и се превръща в една от най-любимите световни музикални звезди. Точно заради това, а и защото съвсем скоро ще можем да му се порадваме на живо и то на нашето си Черноморие, едва ли някой е забравил, че той е най-голямата звезда на тазгодишният Spirit of Burgas, днес правим ретроспекция на живота и пътя, който английският музикант извървява досега.

Робърт Питър Максимилиан Уилямс, това е пълното му име, е роден на 13 февруари 1974 година в Стоук он Трент. Когато е само на три, родители се развеждат и бъдещата звезда отива да живее с майка си и доведената си сестра.

В училище Роби има славата на бурен и непокорен, което в последствие му коства изгонване и го оставя без диплома за средно образование. С не много опции пред себе си започва работа като продавач, но съдбата се намесва, когато майка му Джанет забелязва статия в местния вестник за кастинг за момчешка банда. Знаейки, че синът й показва обещаващи заложби в пеенето и завидни актьорски умения, тя някак успява да му уреди прослушване, едно от многото, които се провеждат в Манчестър. Оказва се, че бунтарската му природа в крайна сметка не му е навредила, защото кастингът е огромен успех, с който Роби поема своя път към славата.

През 1990 година е сформирана бандата Take That от мениджъра Найджъл Мартин-Смит и Уилямс е последният, който се присъединява към четиримата други членове - Гари Барлоу, Марк Оуен, Джейсън Ориндж и Хауърд Доналд. Той е само на 16 и е най-младият сред тях. В следващите пет години успехът на Take That е забележителен, бандата е на върха на класациите, обикаля света и пълни стадиони и концертни зали. Но през 1995 година Роби решава, че вече няма накъде да се развива с групата и напуска, за да се пробва като соло изпълнител.

Take That винаги са се свързали с образа на типичната момчешка банда и с добрите момчета, чийто начин на живот съответства с този на техните тийн фенове, но веднага след като Роби напуска групата, той влиза в новините със своето “лошо” поведение. Очевидно във възторг, най-сетне да се отърве от статуса си на тийнидол, Роби скоро е сниман да купонясва на фестивала Гластънбъри с Oasis, банда толкова далеч от музиката и репутацията на Take That, че е повече от очевидно: Уилямс изпраща мълчаливо послание към изминалите пет години в бандата. Музикантът скоро променя собствения си образ, облича гръндж дрехи, пуска брада и качва няколко килограма, за да се сдобие със значително бирено коремче. И умишлено се дистанцира от групата, която го прави звезда.

С Лиам Галахар от Oasis на фестивала Гластънбъри

Роби слага началото на своята така мечтана солова кариера през 1996 година с кавър на хита на Джордж Майкъл "Freedom", който достига до номер две в сингъл класациите на Великобритания. Записите за първия самостоятелен албум започват през март 1996 и срещата с текстописеца и продуцент Гай Чембърс е гаранция за успех, която води до дългосрочно сътрудничество. ‘Old Before I Die’ е първият сингъл пуснат от дебютния албум, който отново се изкачва до номер две, а самият албум “Life Thru A Lens” излиза през септември 1997 година.

Дивите купони в годините след напукането на групата повеждат Уилямс надолу в тъмния и привидно неизбежен свят на алкохола и наркотиците. Не след дълго той се озовава по пътеката, по която безброй много други знаменитости минават и се озовава в клиника за зависими още преди албумът му да е завършен. "Life Thru A Lens" маркира един посредствен успех за Роби, неуспявайки да се изкачи до първото място в класациите и с трети сингъл - “‘South of the Border”, който потъва в забвение извън челната десятка. Някои критици и фенове започват да се чудят доколко Уилямс ще се справи със своята солова кариера и дали изобщо ще може да постигне и половината от успеха, който е имал с Take That.

Срещата с неговия лейбъл, в която да обсъдят бъдещето му, е повратната точка за позагубилия се музикант. На тази среща се договарят, че ще пуснат и четвърти сингъл от албума и така "Angels" се превръща в най-големия хит в Обединеното кралство и става двойно платинен, продавайки се в два милиона копия по цял свят и, вдигайки продажбите на "Life Thru A Lens" в небето. С този успех неговото място на звезда във Великобритания е окончателно извоювано, но Уилямс все още няма голямо влияние на международния пазар.

През 1998 година Уилямс и Чеймбърс започват работа по албум номер две от Ямайка. Заемайки музикалните инструменти използвани от Нанси Синатра във филма за Джеймс Бонд "You Only Live Twice", първият сингъл "Millennium" е пуснат през 1998 година, измествайки от първото място "Under The Bridge" на All Saints. Иронично съвпадение, предвид факта, че Роби е сгоден за една от певиците в групата - Никол Апълтън точно по това време. Когато албумът “I've Been Expecting You” излиза през октомври 1998 година , той дебютира директно на номер едно и става най-добре продаваният албум в Англия за годината. Учейки се от първоначалния неуспех на първия албум, този път лейбъла на Уилямс разпространява и рекламира албума извън Острова.

С Никол Апълтът

Следващата стъпка за Роби е да пробие на американския пазар - изключително трудна задача за всеки британски артист. Той подписва договор с Capitol Records в САЩ (част от EMI) и тръгва на промоционално турне в Америка. Но когато “Millennium” излиза през 1999 година, успява да стигне само до номер 72 в Billboard Hot 100, а дебютният му албум през Океана, уместно озаглавен “The Ego Has Landed”, достига едва до номер 63. Въпреки провала в класациите, музикалните клипове на Роби се въртят по телевизиите и е номиниран за Видео наградите на MTV в графата "Най-добър мъжки видеоклип". Може и да не взима наградата, но номинацията все пак му помага да стане значително по-популярен.

Въпреки че е в средата на световно турне, Уилямс все пак намира време през 1999 година, за да запише третия си студиен албум - “Sing When You're Winning”. Първият сингъл "Rock DJ" предизвиква доста спорове, не заради своето музикално съдържание, а заради противоречивото си видео, в което виждаме как Роби сваля последователно дрехите си, кожата си и след това размята парчета от себе си по въодушевена женска публика. В крайна сметка видеото е цензурирано от Top Of The Pops и от други канали.  Независимо от това песента се превръща в голям хит в цял свят и печели няколко награди, включително най-добър сингъл на 2000 година на музикалните награди на MTV. Освен това, третият албум на британеца има огромен успех по целия свят и не само влиза в британските класации под номер едно, но води до това Кайли Миноуг да помоли Роби да напише няколко песни за нейния албум, "Light Years". Вместо няколко песни за нея обаче, се ражда дуетът "Kids" и супер успешното им съвместно турне на Острова.

С Гай Чембърс

След успеха на третия си албум, Уилямс решава да поеме в друга музикална посока и си взима две седмици почивка от концертите, за да запише своя четвърти студиен албум, който се характеризира със звук, много различен от този, с който сме свикнали да свързваме бунтаря. Албумът е нещо, което Роби винаги е мечтал да запише, роден от любовта му към Франк Синатра и допълнен от джаз класиката “Have You Met Miss Jones?”, записана за филма "Дневникът на Бриджит Джоунс" в началото на 2001 година. "Swing When You’re Winning" e издаден през 2001 година и постига незабавен световен успех, класиран е на 49-то място в класацията на най-добре продаваните албуми в историята на британската музика. Първият сингъл от него е романтичният дует с Никол Кидман "Somethin Stupid", кавър на хита на Франк и Нанси Синатра.

През 2002 година Уилямс подписва рекорден договор за £ 80 милиона с EMI, според слуховете най-големия в британската история. След година в почивка от записи звездата е готов да започне работа по петия си албум. "Escapology", който отбелязва нова ера за него, защото слага край на дългогодишното сътрудничество с Гай Чембърс, като и двете страни изказват противоположни твърдения за раздялата. Това поставя Роби в по-активна роля в създаването на новия албум. Въпреки това първият сингъл "Feel" е написан от Уилямс и Чембърс като демо, което Роби се опитва да презапише когато започва работа върху албума, но в крайна сметка го ставя в неговата демо версия и решава това да бъде пилотният трак от новия албум. Когато “Feel” излиза в края на 2002 година става най-големият международен хит на Уилямс и е номер едно в страни като Холандия и Италия, а освен това влиза и в челните позиции в класациите в цяла Европа.

Следващата година също е много успешна и е увенчана с мега турне, чийто връх са три концерта в Кнебуърт с рекордните 375 хиляди зрители. Концертите са пуснати като първи концертен албум през 2003 година, който става най-бързо продаващия се албум с изпълнение на живо, като надминава двойно продажните на Oasis.

Година след излизането на албума Уилямс решава, че е време да направи крачка извън светлината на прожекторите и да се фокусира върху работа в студиото с някои нови таланти. Така започва сътрудничеството с британския композитор Стивън Дъфи през 2004 година и се ражда идеята за компилация от хитове, която излиза през същата година и става номер 1 в 18 страни.



На живо в Кнебуърт

Шестият студиен албум на британската звезда "Intensive Care", е издаден година по-късно, през октомври 2005 година, и отново се продава в рекорден брой копия - над два милиона само за шест седмици, затвърждавайки статуса му на супер звезда. През същата година бившите членове на Take That, които се разпадат през 1996 година, трябва да се съберат в Лондон за скрийнинг на документален филм за тях. Всички се чудят дали Уилямс ще остави миналото и ще дойде на прожекцията, защото когато напуска групата витаят неприятни слухове, че той таи неприязън към Гари Барлоу. Е, Роби не се появява, оставяйки феновете разочаровани, които се надяват, че има шанс бандата да се събере отново. Така се и оказва, само че Роби няма да се присъедини.

Докато Take That готвят своето завръщане, Роби записва седмия си студиен албум, "Rudebox", който получава смесени отзиви. Иронично “Rudebox” е продаден в далеч по-малко копия от "Beautiful World", новият албум на колегите му. Въпреки че това е най-слабият албум на музиканта по продажби, Уилямс не спира с рекордите и от билетите за неговото световно турне са продадени 1,6 милиона само за един ден. Определено впечатляващо!

С Айда Фийлд

С голямата си музикална популярност и бунтарски живот Уилямс трудно успява да се спаси от медиите и заради това се мести в Лос Анджелис, където може да се радва на по-голяма свобода и неприкосновеност на личния живот, както самият той много пъти казва. Неговата постоянна битка с наркотиците и злоупотребата с алкохол оказват влияние върху личния му живот, освен това в документален филм на BBC за биполярното разстройство, звездата прави публично признание, че страда от депресия. Друго нещо, което се чудят всички е има ли любов в живота му, защото Роби си е изградил репутация, че трудно остава дълго във връзка. От раздялата му с Никол Апълтън в края на 90-те години, той не е свързван с никой в любовен план, освен с няколко кратки авантюри със звезди, включително с Рейчъл Хънтър. Всичко това поражда спекулации относно сексуалността му, които са толкова много, че през 2005 година Уилямс печели дело за клевета срещу MGN и Northern & Shell. Делото е за статии, в които се съобщава, че звездата е хомосексуалист. Дългосрочният приятел на Роби, актьорът и музикант Макс Бийсли заявява в пресата - "Някои от нещата написани за него са достатъчно, за да ме подлудят, слуховете че е гей, например. Не е вярно. Никога не съм срещал някой по-малко гей в живота ми! ".

Нещата обаче се променят и в личен план, когато Роби най-накрая намира любовта в лицето на американската актриса Айда Фийлд. Двойката се жени на церемония в дома на певеца в Лос Анджелис на 7-ми август 2010, а две години по-късно се ражда и първото им дете - Теодора Роуз, която отскоро си има и малко братче - Чарлтън Валентин.

Със страхотно семейство и абсолютно забележителна кариера, Роби изглежда е готов отново да превземе върховете с последното си световно турне “Let Me Entertain You”, а ние нямаме търпение да се убедим в това лично на 7-ми август на плажа в Бургас.

С малката Теди Роуз

More People of art

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 6 месеца

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра