Следва

Всички носят: Шапките Maison Michel

Дизайнери за следене: MINOAR

Oблеклата всъщност са последното нещо, което продават. Това, което клиентът получава не е просто дреха, а притежание със сериозна артистична стойност, което обещава да бъде носено дълго и да остарява красиво...

All fashion преди 8 години

Поводът за гостуването на творческото дуо Minoar на страниците на ViewSofia e кампанията Stay True People на Ballantine’s - проект, който разказва историята на личности, успели да останат верни на себе си в периода между напускането на юношеството и навлизането в зряла възраст.

Йоан е на 23, а Теа на 29. Срещат се преди три години на подготвителния изпит за Художествената академия, където в момента и двамата учат мода. Веднага се сдушават, най-вече защото взаимно симпатизират на стила си и всички детайли в него, към които и двамата са особено кокетни. Нещо, което днес наричат наивно, детско. Защото, откакто се занимават с мода, истински не се вълнуват как изглеждат. Вече изразяват себе си чрез дрехите, които правят. От тях черпят енергия и отново там я влагат.

Историята на Minoar започва през 2013, когато позната на Йоан и Теа им предлага да направят няколко дизайна, които да се продават в нейния магазин за дрехи. В процеса на работа двамата осъзнават, че могат не просто да продадат няколко модела, а да пресъздадат цялата си житейска визия чрез това, което умеят най-добре. Така решават да създадат собствена линия концeптуална мода, ражда се Minoar.

Историята около името е неочакванa, дори странна. Далеч е от обикновен стремеж просто да звучи français, какъвто е случаят с доста модни марки с френски имена, но не и произход. Всъщност идва от диагноза, в буквалния смисъл на думата, която и двамата споделят - анемия-таласемия в рядка за нашите ширини разновидност на име Minor. А буквално преведено, minor означава незначително, минимално. Това истински отива на тяхното разбиране за стил. Но minor.com е вече заето, затова добавят едно „а“, като буквата, символ на начало. Това може би е единственият сравнително „случаен“ елемент около Minoar. Оттук нататък всичко, свързано с лейбъла е изпълнено с много символика, мисъл и смисъл.

Правят нещата заедно, но Теa е с фокус върху дизайна. Kреативната ръка, която създава скиците за всяка дреха няма обичайния арт бекграунд. Дете е на икономическата сфера, първото й образование е финансово. На 25, след като цял живот е учила математика, решава да се отдаде на хобито си и записва втори бакалавър в Академията. Комбинацията между двете й страни и помага да има точна доза организираност в един така творчески и свободен процес. Именно тя движи и по-голямата част от финансовите въпроси.



Йоан няма маркетингово образование, но си личи, че знае как да представя бранда. Помагат му фотографските умения - в модата няма по-добра реклама от точния кадър. А Йоан знае как да прави такива. На 23, вече е добре познат в средите фотограф, който снима за редица марки, списания, агенции. Интересното е, че до 18-тата си годишнина не е имал нищо общо с апарат, а оттогава до днес продължава да не е чел дори упътването на техниката си. Не следва правила, дори не познава терминологията. Разчита единствено на усет. А такъв определено има, може би благодарение на гена си – семейството му е на художници, самият той е учил приложни изкуства.



В продължение на две години Йоан и Теа разработват Minoar. Разкриват се пред модния свят едва през ноември миналата година. А той ги приема с отворени обятия, особено столицата му – Париж. Вече са присъствали два пъти на Седмицата на мъжката мода там, представяйки се във Void Showroom. Сами си избират тази трибуна, защото брандовете, присъстващи там резонират с тяхното разбиране за мода и с пазара, който търсят. А вратите на Void са широко отворени за младите таланти. Тяхното първо парижко приключение завършва с поръчки от представители на магазини от Франция, Германия, Италия, Англия.

Марката присъства най-вече в чужбина, в концептуални магазини, където модата не е масова - нито стилово, нито ценово. Тези магазини, както повелява и името им, въвличат в тяхната идеология: “Още с влизането поглъщат визуално и с миризма“, разказват дизайнерите. A облеклата всъщност са последното нещо, което продават. Това, което клиентът получава не е просто дреха, а притежание със сериозна артистична стойност, което обещава да бъде носено дълго и да остарява красиво.



Дрехите на Minoar принадлежат на непринадлежащия. Който не може да бъде определен като „еди кой си“ от „еди коя си“ субкултура: „Искаме, когато види някой облечен с нашите дрехи, човек да се обърка, да се зачеше за главата и да започне да се замисля защо той изглежда така“. И това да събужда у хората потребността да потърсят логика, мисъл, концепция в начина, по който изглежда някой, защото не могат на мига да му поставят етикет.

Да се прави, обаче, дреха, която не е таргетирана към конкретена група никак не е лесна задача. Йоани Теа казват, че тази трудност е най-сладката. Провокира ги да направят нещо, което никога досега не са и все пак да идва от тях. Изисква се истинско творчество, създаване от нищото без никакви указателни знаци. Единственият им източник на вдъхновение е случващото се около тях - сигнали от околната среда, събрани от случайните възприятия. Всичко онова, което пробужда тяхната сетивност е събрано върху една скица. Оприличават процеса на ефекта на пеперудата. Опитват се да канализират всичката тази енергия, която градът ни има, да опитомят хаоса. В дреха.



Моделите им са непреходни, не робуват на тенденции, много повече са творение на изкуството. Такова, което всеки да овладее по свой си начин. Не цели да се хареса на всеки, нито да бъде масово продавано. Не искат да ограничават това, което правят, в рамките на каквато и да била дефиниция. Не желаят да отъждествят дрехите, които правят с модно течение, географско положение, дори със самите себе си като личности. Не са съгласни с масовото експониране на дизайнерите, които стоят зад марките. Смятат, че на преден план трябва да бъде дрехата – такава, каквато е.

Тяхната комуникира с форма, кройка, плат. От дизайнерското дуо, обаче, не се определят като минималисти , защото там дори тези елементи са сведени до минимум. Използват безцветни, земни нюанси, близки до природата. Единственият силен цвят в последната им колекция е кърваво червено. Защото това е изключително естествена, близка до нас боя – тази, която тече във вените ни. Всички останали цветове смятат, че стоят най-естествено в природата и е редно да останат там. Защото разсейват вниманието от формата, материята, конструкцията на дрехата. Считат цвета за най-лесният и първичен начин човек да комуникира чрез облекло, а това е директна комуникация без никакъв замисъл. Тя стопира човека от това да се замисли над дрехата, да направи собствения си избор за нея - затова как ще я изпълни, как ще представи онова, което е, чрез нея.





Йоан и Теа играят с материите по внушителен начин. Дамската им колекция за пролет-лято 2015 се казва Silk error („Грешка в коприната“). Защото в нея използват единствено коприна, но напълно „неправилно“. Липсват конвенционалните феерични рокли и драперии. Коприната е стабилизирана, статична, структурирана. Представете си вдигната яка изцяло от ефирна пясъчна коприна, например. В мъжката им колекция за пролет-лято 2016, Crust of Moon (“Кора на луна”) има кожено яке, създадено изцяло от ръчно обгорена кожа. И блуза от 100% хартия. Колекцията е вдъхновена от природата в нейната нежива, доколкото такава има, част – скали, камъни, кора, пръст. Всички дизайни са сурови, текстурни, с незавършени краища и конструкции, наподобяващи скални елементи. Есенно-зимната им мъжка колекция пък се казва „Trans Urbem“ (“През града”). Посланието им – живеем в града, част сме от него, но не бива да губим връзката си с природата, защото тя е в нашата същност. Техният начин да ни доближат до нея, като дизайнери, е чрез дрехите им и чрез материите, които използват.

А те са изцяло взети от земята и природата - естествена коприна, кожа, коноп, хартия. Защото тези тъкани прилягат на човешкото усещане, организмът се чувства най-добре, когато е обгърнат от естествени материи. Считат, че когато сложим нещо изкуствено, неименуемо приемаме някакво отрицателно влияние върху кожата, тъй като то не е дело на природата, от която идваме.

Вземат всичко, което могат да намерят оттук, производството им също е изцяло в България. Но не се стремят да се рекламират на нашите ширини. Първоначално изобщо не са смятали, че тук ще открият хора, които изповядват тяхната стилистика. Но ценители има – някои ги подкрепят, носейки дрехите им, други - финансово. Хубен Хубенов, стилистът на Графа, избира Minoar за клипа „Домино“. Графа истински се влюбва в дрехите и сключва договор с дизайнерското дуо да го обличат. Има и други подкрепящи, но основната причина присъствието на Minoar в България да бъде ограничено остава – цените, които не отговарят на нашите стандарти.





Minoar е нишова марка и Йоан и Теа държат да остане такава. Защото само тогава могат да продължават да вземат участие в целия процес, да изпитват от всичко, а не просто да дирижират. Например да шият етикети на ръка в два през нощта. Защото да си закачиш етикета – това е най-сладкото, казват те. Техните са ленени, с бродерия върху тях: „Етикетът е уважението към труда ти. Да лепнеш фабричен етикет на дрехата си е все едно да направя хубава снимка с осветление, с декор, с камера и накрая да й лепна един Инстаграм ефект“. Цените на дрехите, съответно, също отговарят на нишовите условия. Не са ниски, защото материите са естествени, изработката - до голяма степен ръчна, а пазарът – европейският.


Можете да намерите Minoar на сайта и фейсбук страницата им. И да научите повече за кампанията Stay True People на Ballantine's на официалната страница на проекта, както и на FB страницата на Ballantine's Bulgaria.








 



More from View Sofia

More All fashion

От ципа на Ема Стоун на Оскарите до ципа като символ на независимост

All fashion преди 20 часа

След широко обсъждания фатален цип на роклята, която Ема Стоун беше избрала за Оскарите, се връщаме назад във времето, за да разберем какво общо имат Първата световна война, детска реклама, Елза Скиапарели и Емил Хермес със „закопчаването на кукички за обувки“.

Техни височества Обувките, ревюта Есен/Зима 2024

All fashion преди 1 ден

Вълнението от модния месец отминава бавно и блажено: след като седмици наред пистите бяха сцена за развихреното въображение на най-великите дизайнери на нашето време, следите в съзнанието ни са все още ярки.