Следва

Face to face: Теодор Салпаров

Това, което знам с... Биляна Савова. Продължението

Вчера те срещнахме с Биляна Савова в повече от искрен разговор за уроците на живота, такива, от каквито се нуждаем, и начинът, по който излизаме от тях по-силни, ето го и неговото продължение...

Други преди 8 години

Вчера те срещнахме с Биляна Савова в повече от искрен разговор за уроците на живота, такива, от каквито се нуждаем, и начинът, по който излизаме от тях по-силни, ето го и неговото продължение >>>

V.S.: Какво промени ти? Конкретно.
Б.С.: Сега съм вегетарианец, ям простичко, хладилника ми е почти празен, нямам неща в него, които да се хвърлят, да се развалят. Старая се да се храня с храна, която се приготвя днес. Да не ям храна от буркани или такава, която е по някакъв начин замразена. Ако това не мога да си го позволя, опитвам се да ям зеленчуци. Сутрин започвам с гореща вода...

V.S.: С лимон?
Б.С.: Чиста, без лимон. И през деня, ако имам възможност, пак пия една чаша гореща вода. След горещата вода сутрин започвам да правя йога. Вече ставам много рано - в 5:30 и лягам в 20:30-21:00 ч. И никой не може да ме убеди, че това е невъзможно. Всичко е въпрос на режим.

Един от симптомите за множествената склероза е умората, която се появява внезапно и е много неприятна и изтощителна. Но тя съвсем не е като онази умора, която усещаш, когато си преработил, защото много хора се преуморяват. Тя е все едно ти пада батерията и когато на мен ми се случи знам, че имам не повече от 10 минути да се прибера и да си легна, защото иначе няма да мога да се прибера сама. Сега спя 8 часа, събуждам се и ставам. Не се излежавам. Сутрин е прекрасно време. Има много неща, които можеш да направиш в абсолютно спокойствие и тишина.

V.S.: Като започна да се "изчистваш", усети ли физическото облекчение, освен психологическото?
Б.С.: Да, усеща се. Когато за първи път отидох в Индия, веднага след като ме диагностицираха, в първата аюрведична клиника, аз още почти нищо не знаех за аюрведа. И въпреки че при д-р Емилова се бях детоксикирала по нейната програма, там след първата една седмица панчакарма - истинска аюрведа детоксикация, до такава степен започнаха да излизат отрови от мен, че доста се стреснах. Не можех да повярвам за какво става въпрос. Кожата ми започна да отделя отрови, стана на едни големи плюски. Помислих си, че са ме заразили с нещо. А докторите, като ме видяха, бяха супер щастливи, че процеса на изчистване е започнал. Тогава, правейки тези неща, виждайки какво е вътре в тялото ми – а аз буквално го виждах, си дадох сметка, че трябва да изчистя всичко – и вътре и вън. Там бях един месец. Когато се върнах започнах все по-често да казвам - не, да се дистанцирам от неща, които не ми харесваха, които не ме правеха щастлива. Започнах да правя нещата така, че на мен да ми е добре, без да се съобразявам с други неща и без да съобразявам с мнението на другите или кой как би приел нещо. Постепенно станах истински здравословен егоист. Така тогава се опитах да видя дали ще продължи моя брак по начина, по който се случваше или не. Видях, че най-вероятно просто ще загубя още време, усилия и още от здравето си. И една сутрин, 6 месеца след като ме диагностицираха, просто се събудих и казах "Аз бях дотук. Имам много по-важни неща да върша. Трябва да спася себе си", и просто си взех багажа, децата, и се махнах. Вярвам, че човек трябва да мисли за себе си. За това да е добре, да е здрав, да е щастлив. По този начин и хората, които са около теб ще са добре. Всъщност ако има нещо, което ме ужасява е толкова да не направиш нищо за себе си, че да останеш “на ръцете и на гърба” на близките си.



V.S.: На какво се уповаваш?
Б.С.: На себе си. На знанията си, на самоуважението, на интуицията си също. Така, както успях да събудя интуицията си, искам да продължавам да я държа будна. И на любовта се уповавам. Във всичките й аспекти. Дълго време съм живяла без любов или поне без да я осъзнавам. Сега не е така. Тя е водещата сила. Тя ме вдъхновява.
Аз обичам това, което правя. И вече правя само неща, които обичам. Имах огромното желание да уча медицина, но 3 пъти не ме приеха и взех категорично решение, че няма да кандидатствам повече. Минах през ВИАС и хидроинженерство и 2 години след това разбрах, че това не е моето нещо. След това записах Компютри и реклама в НБУ и изведнъж се оказа, че точно това ми доставя най-голямо удоволствие. Работата ми на графичен дизайнер, работата ми на арт директор в списание EVA е това, което обичам да правя и ме е спасявала и продължава да го прави. За мен няма почивни дни, празници и такива неща. Правя всичко с любов и винаги се забавлявам.

V.S.: Какво изхвърли като занимание от ежедневието си?
Б.С.: Почти не ходя никъде вечер. Максимум 2 партита в годината и за мен дори това е страшна жертва. Вече живея и близо до работата си. Много ми е добре, не шофирам всеки ден. Извадих от живота си и вдигането на адреналина. Преди много обичах да шофирам с неразумно високи скорости, да се предизвиквам, да стигам границите си на възможност. Много грешки съм правила в живота си и точно затова нито за миг не съм си задавала въпроса “Защо на мен?” след като ме диагностицираха с “нелечимия медицински казус” - МС.



V.S.: От какво тръгва? Автоимунно ли е?
Б.С.: Да, имунната система започва да работи агресивно. Тя се побърква по такъв начин, че започва да “убива” здрави клетки. В случая с МС тя унищожава обвивката на невроните. Клетките на мозъка са покрити с обвивка - миелин - и когато тя изчезне, те все едно дават накъсо (също както ако махнеш обвивката на два кабела).

Не искам много да говоря за това, защото това са много обикновени обяснения за нещо сериозно. Но смятам и съм убедена, че телата ни имат способността да се самоизлекуват, просто ние трябва да им дадем тази възможност. Едно от най-важните неща, което научих по време на моето лечение е, че имунитета се формира в стомаха и в червата. И ако там има проблем, който не е решен, каквото и да се прави отвън, просто няма никакъв смисъл.

Едно лято, 3 години след като ме бяха диагностицирали и аз вече ходех в Индия по два пъти в годината и се чувствах добре, но въпреки всичко тогава се появи още един проблем. Започна да ме боли адски много корема, издувах се. Така стигнах до д-р Тошков в Детокс център. Той ми разказа за връзката между червата и имунитета. Направихме първо изследване на червата в една немска лаборатория. Резултатът ме втрещи - аз изхвърлях от тялото си количества полезни неща. Диагнозата беше тежка и бавна хранителна алергия, която е довела до изтъняване на чревната стена до такава степен, че хранителните молекули я пробиват, проникват в тялото и съответно имунната система веднага се активира и започва да ги унищожава. И така започва да унищожава и здрави клетки. Тогава си зададох въпроса "Толкова ли е сложно, като се появи автоимунно заболяване, да се направи едно изследване на червата и стомаха на човека, за да стане ясно за какво става въпрос." Но системата (на официалната медицина) така работи и всички работещи в системата, просто искат да те вкарат в нея. Не е “интересно” да се лекуват хората, интересно е да се поддържат живи и болни. Малко по-късно направих тест за хранителни алергии и излязоха 10 храни, които аз не трябва да ям. От немската лаборатория ми изпратиха специална книга, в която пишеше как да се храня, изключвайки тези 10 храни, съставена с рецепти и съвети специално за мен. Един месец след като спрях тези храни, аз функционирах по съвършено различен начин. Свалих последните килограми, останали след раждането и с които вече се бях примирила. Тялото ми се сви. Всички задържани течности изчезнаха. Чувствах се силна и супер енергична.

V.S.: Колко време ти отне да направиш този нов режим част от природата си?
Б.С.: Постепенно. Аюрведа ми помогна за много неща. Но най-важните са – научи ме на търпение, постоянство, толерантност. Вкара ме в ритъм, който си мисля че е най-сериозното ми лекарство. Ритъм на хранене, сън и движение.

V.S.: Какво представлява Аюрведа?
Б.С.: Това е най-древната медицина в света, на повече от 5000 години е и в превод от санскрит означава "наука за живота". Това учение е в неделимо единство на наука и философия, на дух и тяло. Тя няма общи правила за всички. Там всеки човек е уникален механизъм, уникално същество и за всеки се правят специални неща.

Много сериозна и даже абстрактна е тази наука. Не може да се обясни в две изречения. Ако официалната медицина нарича черния дроб "черен дроб", аюрведа има съвсем други понятия за този орган и неговата функция. Всеки един пациент е ученик на своя вайдия. Минах през много клиники, докато намеря моя вайдия. За мен е задължително, когато отиваш за престой за терапия, да си сам. Емоционалното освобождаване е също толкова важно, колкото и изхвърлянето на отровите от тялото. И затова е добре да си сам. В началото е тежко. На моменти – доста тежко и плашещо. Но всичко, което започва да се случва е за добро. Появяват се кризи, пристъпи, емоционални сривове... но всичко това е част от оздравителния процес.

След като за 4 години ходих 8 пъти, моя много добра приятелка, която учеше аюрведа по това време, споделила със своята учителка, Вайдия всичко за мен и тя й казала, че според нея аз не правя всичко, което е необходимо за мен. Виждах, че повечето от аюрведа лекарите, с които се срещах в Индия изобщо не знаеха какво е МС, но правеха детоксикация, балансираха тялото ми така че да вдигнат здравето ми на по-високо ниво, но наистина не правеха нищо специално за заболяването ми. И така те ми намериха друго място. Учителката направи проучвания и намери място, което се занимава само с МС, в Керала, Южна Индия. И така попаднах в клиниката на д-р Прашант. И го намерих. Моят вайдия.

V.S.: Като отиваш там изолирана ли си от останалите, или влизаш в някаква общност?
Б.С.: В началото сама се изолирах. Имах нужда да мълча, да не се натоварвам с проблемите на хората. Бях абсолютно неконтактна. Когато отидох за пръв път в клиниката на д-р Прашант, заварих 15 човека от целия свят с МС и изведнъж попаднах в едно "семейство" с МС. Това за мен беше много як шамар. Първите дни все едно виждах себе си в бъдещето - на инвалидна количка, с ролатор, нестабилна, неможеща да направи нищо сама. Това адски много ме подтисна. Не исках да виждам никой, скарах се с всички - с доктора, с асистентите, исках да си ходя. Но постепенно лекарят някак си успя. Той има вид на много млад и не толкова опитен лекар, но в същото време много умело ги прави нещата. Но те индийците са такива - търпеливи, възпитани, учтиви. И постепенно започнах да излизам от изолацията и да приемам хората. Моята приятелка от Канада, същата, която ми помогна да намеря това място, дойде тогава и прекарахме 20 дена заедно. Тогава започнах да осъзнавам, че благодарение на това, че имам МС, ние имаме тази възможност, този подарък да бъдем заедно толкова време. Започнах да виждам наистина, че откакто са ме диагностицирали, на мен ми се случват само хубави неща. Прозрях, че съм навлязла в най-важната и любима част от живота си. Осъзнах и че в етапа преди диагнозата - от 20 до 40 г. – мога да селектирам не повече от 3 хубави неща, които ми се бяха случили – раждането на двете ми прекрасни дъщери и раждането на списание Ева, в което работя от първия му брой и което ми е много важно и е голямата ми любов. Извън това има цели етапи от тези 20 години, които са в абсолютна мъгла. Бели полета. Нищо.

В клиниката се сблъсках и с малките успехи, които хората постигаха. Там аз видях как една жена стана от инвалидния стол и направи няколко крачки. Всички плакахме от радост. Видях други, които благодаряха за това, което им се случва. Видях хора, които решаваха здравословни проблеми, които са ги съпътствали през целият им живот и всички са смятали за неразрешими. Става въпрос за мигрена, запек, ранна менопауза, свръх тегло. Осъзнах с пълна сила, че има връщане назад. Върнах се тук и написах статията, защото реших, че това трябва да бъде споделено.

V.S.: Какво правят там, че да се подобриш така?
Б.С.: Процесът на лечение е много бавен и трябва да се въоръжиш най-вече с търпение. И да нямаш никакви очаквания. Възможно е след 1 месец да се чувстваш дори по-зле, заради процеса на детоксикация. Ако преди това си напълнил тялото си с отрови, когато започнат да излизат навън няма как да се почувстваш по-добре. Напротив. Но аз винаги, когато съм получавала кризи в този период, съм ги приемала като лечебни, очистващи.

Изведнъж разбираш, че толкова си се отдалечил от природата и че със сигурност не си отишъл на по-добро място. Много е дълъг пътят. Затова започнах да споделям. Исках да скъся пътя на хората. Но впоследствие се убедих, че не се получава по този начин. Всеки си върви по своя път. И то сам. Аз мога и слагам светлинки и знаци по него.



V.S.: Какво точно се случва в клиниката в Индия?
Б.С.: Всичко се повтаря като една мантра. Влизаш в една рутина, в която няма изненади, няма никакъв стрес. Ставаш, правиш йога, правиш медитация. След това имаш визитация всяка сутрин. Според моментното ти състояние се назначават процедурите, графика. Яде се абсолютно вегетарианска храна. Терапии. Пак йога и медитация. Много бързо минава деня. Последния път правех и сутрешно гребане с каяк в реката. Удивително преживяване. Тишина, вода и големия огнен диск на изгряващото слънце. И как щеше да ми се случи всичко това, ако не бях там, ако не бях с тази диагноза.

Аюрведа терапията е много сериозна работа на тялото. Изобщо не е почивка. В началото тялото започва да протестира. Терапията е свързана с много масло, каши от ориз, пудра с цвят на земята. Винаги си много мръсен. А нашите тела са много разглезени от тази гледна точка. Когато аз ходя, стоя поне 2 месеца и едва на 30-тия ден започвам да усещам как тялото ми живва. Има период на климатизация, адаптация, да свикнеш с режима, с времето, все пак е различно.

Клиниката е изолирана. Има малък парк, река, можеш да се разхождаш наоколо.

V.S.: Кога ще отидеш отново?
Б.С.: Не знам. Аз приключих цикъла. Терапията на д-р Прашант, който е направил тази клиника за лечение на МС с Аюрведа е 3-годишен цикъл - по 2 месеца в годината. Може да продължава и повече от два месеца, може и да е повече от 3 години. Зависи от много неща. Лечението продължава и когато се пррибереш вкъщи. Много работа е това. И повечето работа е на този, който се лекува. Докторите и терапевтите само помагат. За себе си мисля, че трябва да си измисля план, схема, по която поне по месец в година да си давам истинска почивка, да се изолирам от всичко и да се рестартирам.

Д-р Прашант е завършил аюрведичен университет, но най-ценното е, че той е наследник на една много ценна аюрведична семейна практика. Старият вайдия в семейството е баща му, който е жив и здрав. Той има клиника и лекува индийци. Има 5 деца, 4 от които са аюрведични лекари. Те са израстнали сред билки, рецепти, масла. Имат знание, което е на 500-600 години и което се предава във фамилията от поколение на поколение.

V.S.: Говориш ли си с него редовно?
Б.С.: Когато съм в клиниката - Всеки ден. Първото нещо, което ме пита е "Как спа?" Това е най-важното нещо. Другите важни неща са как работят червата, как е чувството на глад. Всяка сутрин там той прави пулсова диагностика и така преценява какви да са процедурите за деня.

Преди две години организирах семинар с него.

Освен това той прегледа 40 човека с МС, направи индивидуални срещи. Преди да си тръгне го помолих да ми каже общото си впечатление за хората и той ми каза, че повечето от тях - към 95%, не спят добре. Лягат много късно и спят до обяд. Това е недопустимо според него. Нито един от тях не е вегетарианец. 80% от тях са на антидепресанти. Почти всички са обездвижени. Беше направил една много хубава статистика.

V.S.: Една дама индийка, за която бяхте писали в Ева, казва, че пием много кафе и ядем много студена храна. И претопляме храната...
Б.С.: При тях това е принцип. Повечето домакинства там нямат хладилници. Те нямат нужда от тях. Сутринта пазаруват от пазара, готвят и веднага консумират. И така всеки ден. Така живеят. И не пазаруват в супермаркети, а само от пазара. Спят на твърдо. Аз съм спала в някои от клиниките на дървени и много твърди койки. Изобщо много имаме да променяме в стила си на живот. Не казвам да ставаме като индийците. Не е нужно. Но е добре да се върнем към корените си, към природата. Простичко казано - Да живвем в ритъма на деня и нощта.

V.S.: Четеш ли, докато си в клиниката?
Б.С.: Не е препоръчително много да се чете, нито да стоиш в интернет. Към края на всеки престой до такава степен не ми трябват телефон и интернет, че се сещам с усмивка за началото, когато непрекъснато търсиш връзка, ядосваш се когато по една или друга причина интернет връзката е изчезнала. А в Индия всичко може да се случи – маймуни да скъсат кабелите, гръмотевици да изключат захранването, тока спира постоянно. Цялото това преживяване, сблъсъкът с Индия, е много терапевтично. Не става обаче за 20-30 дена.

V.S.: Как продължава лечението у дома?
Б.С.: Аз се връщам тук с буркани с билки, които всеки ден трябва да взимам. Преди 3 години, той ми беше дал 9 различни билки, които аз пиех по схема всеки ден. Тази година той ми изписа само една основна. Но ми каза "Много по-добре си, но внимавай. Помни, че ако изведнъж забравиш за всичко това и се върнеш към стария начин на живот, всичко ще се върне".

Аз се радвам, че има хора, които се довериха на това, което им казах. Някои от тях до неотдавна се бяха клели в официалната медицина, рационални хора, сега ги виждам, че без да има натиск по някакъв начин, те самите са се убедили, че правят добро за себе си. Те се усещат по-добри, общуването им с хората е по-добро. Защото голяма част от хората с МС се изолират, спират да излизат, спират да желаят да виждат хората. Срам ги е, че могат да паднат или да ходят с бастун и затова си остават вкъщи. В пълна изолация. И това ги съсипва, защото дори да не са в толкова напреднал стадий, те сами сядат в инвалидната количка, просто защото ще бъде по-лесно за тях и за близките им. Млади и умни хора. Не мога да го разбера.

От една страна са хората, които не искат да знаят, от друга стоят и лекарите, като повечето от тях също не искат да знаят. Аз съм се сблъсквала с лекар, който ме изследва и не може да повярва, гледайки резултатите и мен. Защото според изследването аз може би не трябва да мога да ходя. Той ме пита "Ти лекуваш ли се по някакъв начин?". Аз казвам "Да, лекувам се, но не с методите на официалната медицина". Той каза да продължавам да го правя, каквото и да е то. Аз го попитах дали иска да знае какво правя, а той просто каза - не.

V.S.: Ти си добре, защо реши да разпространиш това знание?
Б.С.: Защото не мога да си представя да го запазя само за себе си. Аз просто давам още една възможност за избор. За тези, които искат да знаят и които искат да се променят.
Колкото до предизвикателството с инвалидната количка – исках да поставя себе си и хората, които са здрави и които ме подкрепиха в една друга ситуация. Да сменим гледната точка. Да станем за малко невидими, неВалидни. За да се опитаме да разберем. От 8 години се лекувам и наистина съм добре, но все още допускам, че някой ден може и на мен да ми се наложи да седна в инвалиден стол. Всеки може да попадне в тази ситуация. И сега, когато мога без усилие да се движа, да изкачвам стълби на институции, да се срещам с хора, от които нещо зависи искам да направя мястото, което обитавам, по-добро за живот за мен и вярвам, че ако то за мен е по-добро, ще бъде по-добро и за другите.

За да кажа да, добре, правим го, първо предизвиках себе си. Около 3 дена се предизвиквах, за да реша, че ще го направя, че има смисъл да го направя и за да видя продължението. След като го реших, започнах да пиша на хора, приятели, познати, непознати. Казах им, че съм подготвила една кампания и повечето се съгласиха. А някои дори не знаеха какво точно трябва да правят, когато се съгласиха.

На количката бяхме монтирали екшън камера, която заснема всичко. Имаше и един рекордер на врата, който записва звук. 24 часа живееш с нея. Опитваш се да се движиш в града и вкъщи, навсякъде. Сложихме една тетрадка в количката, така че да могат хората да споделят някакви неща. Нарекохме я road book. В момента се снимат още интервюта с предизвиканите, с хора от управлението, снимат се срещи с реални хора, за които инвалидния стол е част от живота им. Всичко това, целия този материал, накрая ще бъде подреден във филм. Филм, който да покаже нещата такива каквито са. Който да предизвика мисли и действия. За по-добро.

Всички, които бяха предизвикани и които “влязоха в обувките” на инвалидите мисля, че разбраха колко е трудно да си ограничен и зависим. Но пък от друга страна смятам, че желанието да продължиш въпреки всичко е водещото. Това е силата, която те прави жив. С тази кампания, хората чуха за нас, видяха подкрепа и разбиране. Забушува желанието за живот.
Много хора ми пишат всеки ден. И по време на кампанията и сега. Опитваме се да помогнем на всеки. Не можем да решим проблемите кардинално, но един по един, персонално за всеки се получава.

Срещнах един поляк на инвалиден стол в София. Запознах се с него. Поговорихме и му разказах за кампанията. Той ме изслуша внимателно и ме попита: “Не разбирам! За кого го правите? Аз инвалиди тук не виждам!” Ето затова го правим. За да ни чуят и видят. За да осъзнаят, че не са сами и че ние ги очакваме да излязат. Ще помагаме. И вярвам, че тези, които разбираме и помагаме ще ставаме все повече и все по-добри.

Но трябва всеки да започне от себе си. Да чисти – и отвътре, и отвън. Много боклук има в България. Трупат хората. Не си измазват къщите, не си подреждат дворовете. И боклука навън е огледало на боклука вътре. И не е въпрос на пари. В Индия дори и най-бедните индийци два пъти годишно си измазват калената къща с разредена боя, но го правят. Измитат, слагат саксии с цветя и така нататък. Направи сравнение с това, което виждаме по терасите и дворовете тук.

Аз обаче съм оптимист за България, защото виждам, че се получава. Може да е бавно, може да не сме толкова много, но се получава. Всеки ден се появява някой, който да ми върне вярата. Всеки ден, наистина.

V.S.: Твоята препоръка как да си помогнем?
Б.С.: С Карма Йога. Тази практика на мен ми помогна много. Това е изкуството да даваш това, от което ти самият най-много имаш нужда. В един момент аз осъзнах, че го правя, без напън, без да го мисля. Давам свободното си време и не бих казала, че ме затормозява. Давам много често финансови средства, без да имам достатъчно. Опитвам да давам здраве на хората, като споделям нещата, до които аз съм се докоснала и които помагат. В момента, в който видях, че съм стигнала до някакво правилно решение, което ми е коствало много години и като видях, че и на други хора, които са взели това решение, им помага - тогава реших, че първо трябва да започна да разказвам. Аз знаех, че статията излезе ли в сп. Ева, след това ще надигне вълна от писма, въпроси и аз трябва да съм готова за това. И точно така стана. Хората започнаха да ме намират, да ме питат как, защо, какво. Реших да организирам семинар, за да може повече хора да видят и чуят д-р Прашант, който се отзова на поканата. Дойдоха над 300 човека от цяла България. Всичко, което правя го правя с чиста вътрешна убеденост. Не съм обвързана с нищо и никой. Само искам да помагам. Искам да върна вярата в хората и да започнат да Могат Сами. В смисъла на Карма Йога е и последният проект на “МС – Мога Сам” – “Писмо в Бутилка”. Имаме вече писма на реални хора, които имат нужда от подкрепа и също има реални действия от страна на хора, които дават каквото могат, за да помагат – време, пари, таланти, способности. Всеки може да стане част от този проект. И това е добро начало за започване на тази практика. И тя, помощта, е взаимна. Даже на моменти си мисля, че давайки, получаваме толкова много, колкото изобщо не подозираме в началото. Всеки може. Дори и тези, които си мислят, че са в толкова безпомощна позиция, че би трябвало само да им се помага.

V.S.: Прииска ли ти се да си намериш нов човек, емоционален партньор, или някак си се хвана за тази кауза, за другия етап в живота, който няма нужда от такова емоционално присъствие?
Б.С.: В момента, в който взех решение, че ще живея сама, аз просто го направих, без да изпитвам някаква нужда нужда да замествам. Всичко, което ми се случва е закономерно и е такова, каквото трябва да бъде. Желая на себе си да ми се случва това, което е най-добро за мен. И за другите това искам. Но за да си готов за всичко, за да се оставиш живота да ти се случва е добре да скъсаш с миналото. С нещата, които те дърпат назад. Да простиш. На себе си и на другите.

В този смисъл ще ви споделя, че най-екстремното нещо, което съм правила за изчистване на душата си го направих едва миналата година. Направих 10-дневна медитация Випасана. Това е медитацията, която всъщност е правил Буда и тази, с която стигаш дотам, че започваш да осъзнаваш и усещаш тялото и душата си на едно друго ниво. Усещаш клетките и вибрацията им, чуваш движението на кръвта, душата започва да вади неподозирани неща от вътрешния “килер”.

Първите 3 дена са, за да се концентрираш само върху себе си и върху дишането си. На 4-тия ден те посвещават в самата медитация, като през всичките 10 дена си в абсолютно мълчание. Няма телефони, радио, телевизия, книги, нищо. Не докосваш никой и никой не докосва теб. Дори не се гледате в очите, което все пак е вид комуникация, с което свикваш за 2 дена. Мъжете са отделени от жените. Храниш се 2 пъти в деня, като последното ти “ядене” е в 5 следобед, което е чаша чай и една ябълка. На ден медитираш 10 часа. Имаш средно 3-4 часа за разходка, хранене, някакъв тип почивка.

Много въпроси се надигаха в мен. Много болка извадих. Много спомени. Простих наистина. Едва на 7-8-ия ден ми светна какво точно е Випасана и как това нещо след това всъщност ще ми помага в живота. Тя всъщност учи на наблюдение – практически единственото нещо, което правиш при Випасана е да си следиш дишането и да наблюдаваш и усещаш тялото. Няма визуализации. Тук си само ти, дишането ти, тялото и душата ти. И се научих да наблюдавам, без да мразя и без да се пристрастявам. Защото това, което понякога усещаш, е една много силна физическа болка, която започва да изважда от теб разни спомени, които не са свързани с нищо хубаво. И тогава разбрах, че ако съм си мислила, че съм простила, съм се лъгала през цялото време, защото всъщност голямото прощаване тогава се случи. Ти трябва някак си да спреш да мразиш болката и да се опитваш да се отървеш от нея, а просто да я наблюдаваш и тя просто ще отмине. Както ще отмине и приятното усещане, което пък е свързано с неща, за които мечтаеш, които обичаш. Обаче трябва да се научиш и тях да ги наблюдаваш, без да се пристрастяваш към тях. И това е урокът, това е знанието. Да не мразиш, да не се пристрастяваш, а да наблюдаваш и да приемаш това, което ти се случва и да живееш с усещането, че нищо не е вечно. Всичко отминава. Анитча.

 

V.S.: Къде отива личната инициативата, амбицията, обаче. Тук не идва ли разколебаването "то ако трябва да се случи, ще се случи, ще се нареди от самосебе си"? Няма нужда да правя нищо...
Б.С.: Да, то ще се случи, ако трябва, и то ще се нареди по най-добрия за мен начин. Това е нещо, което аз си повтарям. Повтарям си всеки ден няколко изречения – утвърждения: "Всичко, което трябва да знам - ми се разкрива"; "Всичко от което имам нужда, идва при мен"; "Аз съм в безопасност". Не искам да се връщам пак в старото си положение, когато се страхувах от много неща - от това да бъдеш изоставен, от това да не се удавя, защото се страхувах от водата, от това да не се случи нещо лошо на децата ми, от това да не седна в инвалиден стол... Личната инициатива отиде в това да преборя страховете си. Амбицията ми се трансформира в Карма йога. И сега съм истински смел човек. Сега не се страхувам от нищо.

More from View Sofia

More Други