"Дребната старица, която наруши всички правила" не е поредният сензационен шведски трилър, а блестяща криминална лудория с главен герой седемдесет и седем годишната Марта Андерсон. Докато обитателите - или „клиентите", както ги наричат сега - на старческия дом „Диамант" пият сутрешното си кафе във всекидневната, тя обмисля как да промени живота си. Сънят за един банков обир не й дава покой, а любимият й боровинков ликьор не е достатъчна утеха. Твърдо решена да не прекара оставащите й дни в креслото, заедно с четирима стари приятели тя организира бунт срещу ограниченията, които им налагат в дома. И приключението започва.
Катарина Ингелман-Сундберг е автор на 18 книги в различни жанрове, но в Швеция името й се свързва най-вече с историческите й романи за времето на викингите. Познанията й идват от опита й като морски археолог и уредник на музей, както и от задълбочена изследователска работа по темата. Книгите на Ингелман-Сундберг имат специфичен почерк и са заредени с човечност, топло чувство за хумор и неочаквани обрати. Световна популярност й носи романът „Дребната старица, която наруши всички правила", оглавил класациите по продажби в десетки страни. До момента от него са реализирани над 1 милион екземпляра. У нас книгата излиза благодарение на издателство "Колибри".
Преводът от английски е на Богдан Русев.
Виж как можеш да спечелиш страхотното заглавие тук >>>
Откъс от "Дребната старица, която наруши всички правила"
Валеше лек снежец, когато Марта и нейните приятели от старческия дом "Диамант" излязоха от такситата пред хотел "Гранд" в самия център на Стокхолм.
В момента, в който слязоха от колите, Марта си даде сметка, че може би не изглеждаха съвсем на мястото си тук. Умника си беше сложил червената плетена шапка, а благодарение на него всички имаха странични огледала за обратно виждане на проходилките си. "Не искам някой от вас да пострада, когато отидем в големия град", беше обяснил той. Неговата проходилка беше някак по-масивна. Стоманените тръби отстрани изглеждаха по-дебели, отколкото на проходилката на Марта. Трябваше да го попита за това.
– Хората, които отиват в хотел "Гранд", обикновено дават бакшиш – осведоми ги един от таксиметровите шофьори.
– Добри човече – прекъсна го Марта, – ние не отиваме в хотел "Гранд". Отиваме на ферибота за островите, който тръгва от онзи кей.
– Защо лъжеш? – прошепна Ана-Грета.
– Нали си даваш сметка, че всеки истински престъпник нарочно оставя фалшива следа? – прошепна в отговор Марта.
– Съвсем скоро ще получиш най-големия бакшиш, който можеш да си представиш – обади се и Греблото.
Умника незабавно го сръга в ребрата:
– Шшшт! Бъди малко по-дискретен.
– Точно ти ли го казваш, с тази шапка? Поне можеше да изгасиш светлините.
Умника бързо натисна шапката си отгоре и LED светлините на нея угаснаха. Марта прибра страничното си огледало в проходилката и направи знак на Умника да стори същото. Така беше по-безопасно. Свидетелите винаги запомняха необичайните подробности.
Когато таксиметровите шофьори си получиха бакшишите и потеглиха, тя се обърна към останалите:
– Започва голямото приключение!
Тя вдигна очи към фасадата на хотел "Гранд" и кимна на Умника. Нещо, което се беше родило като шега в разговор помежду им, беше на път да се превърне в действителност – макар че им беше струвало доста усилия, за да стигнат дотук. Отне им няколко седмици да убедят останалите, а дълбоко в себе си Марта продължаваше да се опасява, че някой може да се откаже в последния момент. Много ѝ се искаше да се порадва на живота, преди да се озоват зад решетките. Беше сънувала кошмари за това как някой се отказва точно на финала или, още по-лошо, решава да ги издаде, преди да са успели да проведат и първия обир от името на "Лигата на пенсионерите".
Идеята да измислят име на организацията беше на Кристина и всички смятаха, че "Лигата на пенсионерите" идеално приляга на целите им. Освен това звучеше и като мистериозно кодово име със съдбоносна важност. "Старци разбойници", предложението на Марта, не беше прието, защото според останалите звучеше прекалено криминално.
Благодарение на сестра Барбара пътят от безпомощни старци до перспективни престъпници им беше отнел по-малко време, отколкото очакваха. Марта беше отишла до железарията, за да купи някои части за Умника, но неговият почерк беше толкова ужасен, че нито тя, нито продавачът успяха да разчетат какво беше написал в списъка за пазаруване.
– Ще се наложи да се обадим на вашия приятел – каза продавачът.
Без да се замисля, Марта му беше дала телефонния номер на Умника. Когато се сети, че всички лични разговори по телефона минаваха през централата на старчески дом "Диамант", вече беше твърде късно.
– Тук има една възрастна дама с проходилка, която иска да купи нещо, но не знам какво е – обясни продавачът на жената, която вдигна телефона.
Марта напразно се беше опитала да прекъсне разговора, но сестра Барбара вече беше разбрала, че някой от дома се е измъкнал без нейното разрешение. Една седмица по-късно ключалката на входната врата на старчески дом "Диамант" беше сменена, а Марта се разплака на рамото на Умника и му каза, че всичко е изгубено.
– Не тъгувай, мила Марта – отговори той. – Просто новият ни живот като престъпници най-после ще започне.
Трябва да се измъкнем оттук, преди да сменят и ключалката на другата врата.
С тези думи той седна пред компютъра си.
– Нали искахме да разберем къде са богатите хора? Ето къде!
Той се усмихна и отвори страницата на хотел "Гранд" в Стокхолм.
– А сега нека си резервираме стаи.
– В хотел "Гранд"? – каза Марта и преглътна.
От малката семейна ферма в покрайнините на Брантевик, през двустайния апартамент в южната част на Стокхолм, до... най-скъпия сред луксозните хотели?
Родителите й винаги бяха казвали, че човек трябва да е доволен от това, което има. Но нали това щеше да бъде следващата фаза от живота й? Тя потисна притеснението си и направи решителната крачка.
– Да, разбира се – каза тя. – Хотел "Гранд". Очевидно е.
– Можем да направим специалната резервация с
цветя, шампанско и плодове, така че всички да бъдат в добро настроение.
– И пресни ягоди?
– Разбира се – потвърди с въодушевление Умника, но после изведнъж спря. – Ами ако на Кристина и Ана-Грета толкова им хареса в хотела, че след това не искат да влязат в затвора?
– Ще трябва да поемем този риск – отговори Марта. – Но в дългосрочен план на човек му доскучава да живее в твърде много лукс – или поне така съм чувала.
Умника се зае с резервацията и скоро им беше запазил най-скъпите апартаменти в хотела, с всички екстри. По тялото на Марта пробяга приятна тръпка.
– Имаме точно четиресет и осем часа да го направим – каза Умника и изключи компютъра. – В понеделник ще дойде ключарят, затова дотогава трябва да сме изчезнали оттук.
В неделя вечерта петимата се измъкнаха от старческия дом с бастуните и проходилките си. Беше в началото на март, небето все още беше сиво и във въздуха летяха снежинки, но това не ги притесняваше. Очакваше ги нова фаза в живота им. Ерата на приключенията.
Марта затвори вратата на мазето и я заключи след тях. После стисна устни и размаха юмрук към старческия дом "Диамант".
– Разбойници! Това сте вие! Когато ни взехте коледната украса, отидохте твърде далеч! Чувате ли ме?!
– Какво каза? – попита Ана-Грета, която доста недочуваше.
– Който се скъпи, два пъти плаща!
– А, да, разбира се – съгласи се Ана-Грета.
– А сега трябва да си хванем такси – каза Марта, загърна се по-плътно в зимното си палто и ги поведе към пиацата.
Половин час по-късно вече бяха пред хотел "Гранд". Платиха на шофьорите, приближиха се до входа и Марта спря, за да погледне с благоговение стария хотел в традиционен стил.
– Каква изискана сграда! – възкликна тя. – Жалко, че вече не ги строят така.
– Архитектите са виновни за всичко – обади се Греблото. – Не разбирам защо учат по толкова години, ако ще проектират само квадратни постройки. Аз можех да го правя още на четири години. И моите изглеждаха по-добре.
– Може би е трябвало да станеш архитект.
Един симпатичен портиер се приближи до тях и прекъсна разговора им, като се поклони с думите:
– Добре дошли в хотел "Гранд"!
– Много благодаря – отвърна Марта, като се опитваше да се държи като истинска светска дама.
Но колкото и да се усмихваше, в гласа й се прокрадваше нотка на неувереност. Да избяга от дома и едновременно с това да стане престъпник – на нейната възраст това си беше доста голям стрес.
More from View Sofia
Четиво в четвъртък: Откъс от "Ив Сен Лоран" от Лоранс Бенаим
Тази първа биография на големия френски моден дизайнер Ив Сен Лоран е разказ за човека, роден през 1936 г. в Оран и заявил на тринайсетгодишна възраст: „Един ден името ми ще е изписано с огнени букви на „Шан-з-Елизе“...
„Совата“ не е това, което е!
Една скандинавска мистерия по никое време…
Четиво в четвъртък: "Пътят към Анапурна", лична история от Непал
С чувство за хумор и внимание към детайла писателката Марина Москвина описва вълнуващото си пътешествие из магнетичния Непал.
