Следва

Прасковен сезон в центъра на София

Неделя – Сам(а) Вкъщи #4

Неделя е...

All About Life преди 8 години

Неделя е! Часът е някъде към 11, а аз отварям очи и се оказвам в есента. Навън е мрачно, слънцето прави бегли опити да се покаже, а аз да стана от леглото. Трудно събуждам радостта си след събота вечер...

Така и така съм срещнала десетки хора през последните дни, всъщност нощи, май съм на път да изключа телефона си и да се откажа да комуникирам, с когото и да е било цял ден. Да се отдам на безвремие и мен. Толкова обичам така, а толкова рядко ми се случва...

Днес обаче съм решена, че няма да напусна зоната си на комфорт за нищо на света и след като съм категорична в становището си ставам рязко от леглото. Правя си животоспасяваща закуска в течна форма. Бананов шейк за ценители, както обичам да го наричам, поръсен обилно с пчелен прашец. Единственото, което може да ме вдигне веднага след тежка вечер, без да ме наведе на мисълта да си легна пак.



Пред погледа ми се извисяват куп непрочетени книги. Мисля си, че именно те биха били един добър вариант за приятно губене на време. Съвременна проза или поезия? Избирам второто. Само кратките литературни форми могат да влияят силно на сегашното ми състояние. Добрият превод на поезия не е умрял, а доказателството са 56-те стиха на е.е. къмингс в превод на Манол Пейков. „сърцето ти нося (в сърцето си го нося)“ отваря дупка в думите, през които казаното изпада бавно. Чета, но ми се налага често да препрочитам. Но какво от това, нали имам време...



А то минава неусетно...

"Гладна си!", ми казва собственият ми къркорещ корем. И аз решавам да му устроя леко следобедно угощение с топла супичка от нахут и мента, акомпанирана от ръжен хляб Българе, направен вместо с мая, с квас. От известно време вярвам, че ръжта е най-верният ми съюзник, когато искам да се почувствам сита и едновременно с това да не се притеснявам за добрата си форма.



След вкусния обяд отново се отдавам на любимото си "нищо-не-правене", докато в главата ми не проблясва идея за истински кино маратон. В списъка ми с филми за гледане отдавна търпеливо чакат заглавия като: "Луна" (2009); "Париж, щата Тексас" (1984); "Прекършени цветя" (2005); "Великата красота" (2013); "Самотен мъж" (2009); "Кафе и Цигари" (2003); "Ябълките на Адам" (2005).

Всъщност, единственото, което ми остава да направя още тази неделя е да избера от кой филм да започна...

Шшшшшт, той вече започва!


В моя ден за мен, избирам да хапвам ръжен хляб Българе, новото ми здравословно откритие, което хем ми набавя всички полезни вещества, хем не вреди на добрата ми форма. Българе правят още хлебчета, франзели и гризини от различни брашна и натурални продукти, откриваме ги в по-добрите софийски супермаркети.

 

 

More All About Life