Поводът за гостуването на Рейчъл Роу на страниците на ViewSofia e кампанията Stay True People на Ballantine’s - проект, който разказва историята на личности, успели да останат верни на себе си в периода между напускането на юношеството и навлизането в зряла възраст.
Ако трябва да поставим Рейчъл Роу в тесните рамки на едно определение, то това е “чувствена”. И зад тази дума стои сложна личност, която е някъде в пространството между нежност и сексапил, наивност и проницателност, прозрачност и загадъчност. В нея има от всичко, а резултатът е магнетично създание със зелен поглед и детска усмивка, които не могат да ни оставят безразлични.
Рейчъл Роу прави музика, която едва ли ще чуем в родните дискотеки, защото не следва комерсиалната линия. Държи да създава за себе си и другите само изкуство, в което вярва, без никакъв компромис. Да бъде от хората, които правят нещо неподвластно на времето, което след 10 години ще звучи точно толкова адекватно, колкото и днес. И ще бъде разпознаваемо, ще бъде нейният собствен стил, за който няма да се говори като за „нещо от една Рейчъл Роу, която правеше музика, като музиката от еди-коя си година.“ Aко все пак трябва да се каже каква е тази музика, бихме я определили точно като нея: чувствена, интимна, не за купони, а за дълбините на душата.
Проучваме Рейчъл в интернет, търсим нещо „по-така“ около нея, но по всичко личи, че няма какво да открием. Защото е човек, който върви напред само с това, което създава. Не с връзка, семейство, приятелства, постъпки, скандали или каквото и да било от личното й пространство, което да отклонява вниманието от това, което всъщност прави. Чрез творчеството си тя достатъчно гласно и категорично изразява себе си, то е в пълна хармония с нейната идентичност. А докато открие каква е тя, Рейчъл е съумяла да не се превърне в продукт, в отражение на популярното в момента, в „звезда“, която днес е тук, а утре я няма. Счита, че държавата ни е твърде малка, за да направи един артист подобен компромис със себе си. И затова е абсолютен #StayTruePerson, и затова днес разказваме за нея.
.jpg)
Рахел-Лилия Тодороу и нейната сестра-близначка, Мириам, се раждат в Мюнхен, Германия, а майка им е джазпримата Камелия Тодорова. Преместват се в България, когато момичетата са на 8-годишна възраст. Първоначално имат трудности - досега не са чували българска реч освен, когато майка им пее. И все пак, едва на 8, Рахел за пръв път се качва на сцената, като беквокал. След завръщането си от Германия, логично, учи в Немската гимназия в София. Първите си опити да напише песен прави на 13, заедно със сестра си, която днес също е в музикалната сфера, но от мениджърската й страна и в Германия. През годините Рахел минава през волейбол, манекенството, обмисля и дали да не се занимава с нещо по-рационално след завършването, повлияна от трудностите в музикалната индустрия, с които майка й се бори пред очите й. Дори кандидатства с Маркетинг и реклама, но в крайна сметка събира смелост да навлезе в недрата на музиката, към която и без това всичко я тегли, и отива в Националната музикална академия, където учи поп и джаз пеене. На 20-годишна възраст, Рахел вече пише текстове за най-ярките имена в българската поп-музика като Мария Илиева, Рут Колева, Сантра, Маги Джанаварова, Любо от „Те”. А от 2-3 години насам пише текстове и музика за себе си, които представя пред публиката зад псевдонима Рейчъл Роу (Роу идва от последните букви на фамилията й, Todorow).
.jpg)
Първия си собствен сингъл, „Follow the step“, Рейчъл написва за партньора си през 2012. А той не е кой да е, а Страхил Велчев или KiNK. KiNK е на първо място продуцент на електронна музика, който не търси изрично внимание на родната сцена, защото съзнава, че това, което прави няма толкова широка публика тук. Но на световната безспорно е име. Според Resident Advisor, библията на електронната музика, той е в топ 3 на най-добрите перформъри на живо в света. Рейчъл и той са заедно, както самата тя казва в свое телевизионно интервю, от „три брака време“, защото емоционалната и натура я кара смело, с главата напред, да се хвърля в чувствата и страстта помежду им. А ние приравняваме този период на около 10 години, защото преди толкова започват и съвместните им музикални проекти. Общият им дом е и студио и за двамата, а резултатът е доста весела къща, в която непрекъснато се чуват разни музикални звуци оттук и оттам. Абсолютното сливане на професионалните им проекти с личните взаимоотношения понякога пречи, защото се случва Рeйчъл и KiNK да имат нужда да бъдат заменени от Рахел и Страхил, които просто да излязат на вечеря или да се видят с приятели. KiNK е издал вече 30-40 плочи, на повечето от които е изписано неговото име, но Рейчъл има немалко участие в създаването им. За сметка на това, именно плочата, която KiNK кръщава на Рейчъл, се оказва неговата най-успешна (през цялото време говорим за плочи, защото на клубната сцена, ако това, което правиш го няма на винил, не съществуваш). Рейчъл и KiNK имат съвместни изяви в редица клубове и още толкова фестивали, включително на миналогодишното издание на Tommorowland.
Но да се върнем на дебютния сингъл на Рейчъл, „Follow the step“. Неговият KiNK ремикс не само има хиляди слушатели на платформи като SoundCloud и YouTube, но се превръща и в едно от най-пусканите парчета на клубната сцена през 2013, включително от легендарни диджеи като Свен Вет, Тиесто, Джош Уинк, Пийт Тонг. Това е абсолютна изненада за всички, KiNK не е бил уверен дали изобщо да издава ремикса до последния момент. А той получава 20,000 слушания в SoundCould само за първите 24 часа. Рейчъл разказва как в този период телефонът и е прегрявал с обаждания от приятели от цял свят, които й казват как чуват песента й по молове, магазини и какви ли не още места. Междувременно записва първия си филмов саундтрак към късометражния филм „Шшшт…Попей ми!“, където и играе, рамо до рамо със Сантра, Поли Генова, София Бобчева, Силвия Станоева и още млади ентусиасти. Най-общо, проектът осмива чалга културата у нас, и то сполучливо, защото се оказва един от най-успешните късометражни филми за последното десетилетие.
През 2014 Рейчъл пуска следващия си, не по-малко изпипан сингъл, L‘square. В него пее за противоречивите мисли и емоции, които имаме ежедневно и финалния избор да живеем положително, в любовта. Музиката е отново на любимия KiNK, който стана любим и на нас, след като я чухме. Първите си две песни Рейчъл издава за немски лейбъл, а в последствие ги издава и много сериозна английска компания. Вече има три-четири лични плочи, както и още няколко с KiNK. Една от тях, Handmade, е издадена за холандския лейбъл Rush Hour, а след това е преиздавана 4 или 5 пъти, което е сериозно постижение в сферата на хаус музиката.
Освен на музикалната и филмовата сцена, Рейчъл се качва и на театралната, когато миналата година режисьорът Бойко Илиев и поверява водещата роля на Рокси Харт в българската версия на мюзикъла „Чикаго“. В началото на тази година пък се случва песента на Рейчъл "Горещо/Студено", която е голямо предизвикателство за нея, тъй като е на български, а английският и се струва някак по-лесен за творчество. Резултатът е много секси парче, с още по-секси клип, което разказва за увертюрата преди секси акта. Границите, обаче, са поставени на точното място.
.jpg)
Корените на Рейчъл безспорно допринасят за избора й на път в живота, но не и за популярността й на чуждата сцена, където е голяма част от публиката й. Всъщност казва, че за пръв път разбира мащаба на славата на майка си едва, когато се преместват тук и вижда реакциите на хората, когато срещат Камелия Тодорова. Двете са близки и Рейчъл споделя, че приема нормално сравненията и асоциациите с джазпримата, които са неизменна част от начина, по който е приета на родна земя. Това дори я мотивира. Счита, че в България има все повече ценители, които търсят различната и качествена музика. А на чуждата сцена вече получава заслужено признание като самостоятелен артист, защото публиката знае песните й и иска музиката й, очевидно не защото е „наше момиче“ или нечия дъщеря.
Как минава денят на Рейчъл Роу? Е, не се събужда с мисълта „днес от 9 до 5 ще правя музика”. Споделя, че получава „факсове“ отвсякъде, много често мелодиите се раждат в главата й в най-неподходящите ситуации и се налага да изскочи от душа, да грабне диктофона и след това да се върне обратно. Или пък сънува мелодия, която става и си записва. Самата тя слуша всякаква музика, от електронна (разбира се), през латино, alternative, джаз. Не разбира само балканската и може би хеви метъла. Често казва, че за разликата от повечето хора в арт средите, изключително изрядно планира всеки свой ден. Друг е въпросът какво се случва, когато работи с хора, които не могат да се похвалят със същата организираност. Сутрешният й ритуал включва йога, медитация, тичане и фитнес на открито. Два-три пъти в годината се пречиства с безглутенова диета и разделно хранене, което означава около месец на повече течности и зеленчуци. И без сладко, което е немалка жертва за нея, защото много го обича.
Не може да дефинира стила си по определен начин, определя го настроението й тук и сега. Възможно е дори да облече нещо, да отиде на съответното събитие и до момента, в който се върне дрехата вече да не й харесва. На този етап предпочита basic визии, на които да поставя акцент, бил той грим, прическа, колие, интересен топ. В момента е фен на много актуалните едноцветни аутфити – all white, all red, all black. И все пак казва в свое интервю, че една жена винаги трябва да има в гардероба си “Come and f*ck me рокля”, широк „бояджийски“ гащеризон, нежно класическо бижу и обувки, които правят краката убийствени. На някои стилисти се доверява, с други симбиозата не е толкова успешна. Отчита, че не е от онези изключително слаби момичетата, на които всичко им отива и понякога не възприема нещата, които и се предлагат. Има ли стилови разминавания между Рахел и Рейчъл? Ами, Рaхел иска само нежна, ефирна рокля Ellie Saab. А Рейчъл - косата на Мария Антоанета, аутфитите на Бьорк, Oh Land и Флорънс Уелч, чорапогащник House Of Holland и оксфордски обувки.
Очакваме да видим Рейчъл Роу на нейния самостоятелен live, който планира тук скоро. А дотогава ви оставяме с последното й видео, „Sparks“, където пее за искрата, която може да бъде навсякъде около нас, стига да протегнем ръка и да я разпалим. Песента е записана по повод кампанията #StayTruePeople на Ballantine’s, която чества млади български личности, останали верни на себе си по своя път.
Чуй кои са петте любими парчета на Рейчъл Роу тук >>>
Рейчъл Роу е част от кампанията Stay True People на Ballantine's. Още интересни хора можете да намерите на официалната страница на проекта, както и на FB страницата на Ballantine's Bulgaria.
More from View Sofia
Истории от живота: Гети, трагедията на едно от най-богатите семейства в Америка
През 1904 г. историята на едно от най-богатите семейства в САЩ започва със закупуването на малък парцел земя, в който е открито голямо петролно поле
Истории от живота: Гала Дяконова, митичната жена на Дали
"Нима е толкова трудно да се разбере, че исках да живея живота си по свой начин? Че исках да си почивам, да се откъсна от другите и да постигна мечтите си? Ако нещо разбрах с годините, то бе, че не ми трябваше компанията на рухнал старец, който не притежава смелост даже да излезе от къщи без мое разрешение. Интимността и на първо място познатото охлаждат страстите. А пламъкът на любовта трябва да се поддържа с нови неподозирани, изненадващи, непредвидими неща и аз исках да продължавам да живея по същия начин..."
MONDAY STORY: Джия Копола, още един талант в семейство Копола
Тя е абсолютно решена да измине свой собствен път към успеха в кино индустрията.
