Когато в началото на годината полската продукция „Ида“ на талантливия Павел Павликовски бе наградена с Oскар за чуждоезичен филм, всички станахме свидетели на един от най-мъдрите избори на Американската киноакадемия. Европейската продукция показа, че не е нужно да си световен блокбъстър, с ударно звезден каст, за да бъдеш оценен от масовата аудитория.
Ако в „Ида“ черно-белите цветове са в пълен синхрон с дългите мълчания, тишината, кратките реплики и ясните, естествени емоции, то в полската лента, която ще ви представим в следващите редове, същите тези елементи не се нуждаят от чистотата на монохромността, за да излязат наяве. В „Тяло“ режисьорът Малгожата Шумовска събира разностранните нюанси на живота и ги претворява на големия екран, с пиперливостта на черна комедия и типичната за европейското кино проницателност.
Лентата преплита живота на трима герои – прецизен съдебен лекар, дъщеря анорексичка и жена терапевт, убедена, че може да комуникира с призраци. Да, както казахме, палитрата е многоцветна, такава, каквото я виждаме всеки ден. Заглавието на филма не подвежда, а описва общото между трите сюжетни линии, а именно строго индивидуалният поглед на всяка една от тях към „тялото“. В началото зрителят се запознава с гледната точка на Януш, усъден изследовател, анализиращ и най-дребните детайли на местопрестъпленията и възприемащ човешкото тяло като обикновен предмет. Когато трябва да се справи със болното тяло на дъщеря си Олга обаче, самообладанието му изчезва и той се чувства безпомощен. Тогава се появява другата страна на монетата, тази на младото момиче, за което физическата черупка е повод за срам и болка. Търсейки решение на проблемите, Януш изпраща дъщеря си в клиника, където физико терапевта Анна се опитва да помогне на пациентите, карайки ги да повярват,че тялото е просто преносител на душата и че физическите болки са всъщност душевни.
Пресъздавайки наболелите теми за самонараняването, естествената нужда от интимност и търсенето на спасение в езотериката, Шумовска успява да създаде нееднозначен филм за нееднозначните неща от живота. Между непреживените мъртъвци, болните, но все още живи тела и здравите, които жадуват да се разболеят, за да забравят, в сюжета се вмъква вечният мотив за рационалното и свръхестественото. Оригиналният прочит на това сливане между крайностите, носи на полякинята награда за режисура на Берлинале '15 и световно признание, което връща зрителския поглед за пореден път към развиващото се полско кино.
Чрез деликатна си ирония и силното актьорско присъствие „Тяло“ ще ви натъжи с реалистичността си, ще ви успокои с мистични размишления, докато накрая не ви накара да се усмихнете и да повярвате на Анна, че „човек, който обича, никога не е болен“.
Премиерната дата на филма за България е 18 септември.
More from View Sofia
Clay Fresh: Влюбени сме, влюбени...
Огромната пита на луксозния душ разточително разпилява топли струи вода, които галят нежно кожата, преплитат се ухания, сетивата са възбудени на макс, съществото диша... свобода, свежест, чистота...
"Фалшива слава" с премиера днес в HBO GO
Изследване в света на инфлуенсърите чрез социален експеримент
Първи кадри: Възкръсналият Джани Версаче и Пенелопе като Донатела
Известната американска документална поредица, American Crime Story...