Захласнати в четене, продължаваме да черпим знания за добрите обноски около масата и да сглобяваме картината, за да сме ненадминати в добрите си маниери, когато става дума за ядене.
Вече ви запознахме с първите три съвета, а ето, че почти стана време за вечеря, така че нека видим защо не бива да избираме най-хубавото за себе си.
Четвърта заповед: Не избирай най-хубавото за себе си!
Римският писател Марциал разказва за някаква матрона. Тя отделяла за себе си прекрасни хлебчета със "смущаваща въображението форма" и вино от Сетия, тъй сгорещяващо кръвта, че "можело да подпали и снеговете". Но същата тази матрона черпела гостите си с топчета от черно брашно и им давала да пият някакво питие, вид корсиканска отрова. Друг летописец Ювенал отделя сто стиха за някой си Вирон, който винаги отбирал хубавото за себе си. И дори известният философ Плиний Стари осъждал тези римляни, които черпели гостите си с лошо вино, а сами си пиели хубавото. Всичко тава показва, че подобни неща се случвали и в древен Рим, и в други времена. Уви, те се случват и днес. За паша славянска чест трябва да отбележим, че основно правило в гостоприемството ни е да отделяме за госта най-хубавото. Но какво правим понякога в къщи?
Край масата е щастливото семейство и майката казва па другите: "Дайте на Ленчето!" За Ленчето е най-крехкото месо, най-вкусното ядене, най-мекият хляб. И когато Ленчето порасне, то само вече си сипва най-хубавото. И никак не се съобразява, че баща му страда от язва и трябва да яде крехко месо, че бабата има изкуствени зъби и затова не може да се храни с твърд хляб.
Пета заповед: Служи си с вилица и нож!
Античният свят и Средновековието познавали вилицата като шиш с два бода, па който се печело месо. Хората се хранили с "вилицата на дядо Адам" (пръстите на ръцете). Но постепенно вилицата започва бавно и сигурно шествие в Европа. С нея си служат най-напред в кралските дворове, и то за да ядат плодове. На никого не му минава още през ум, че с вилица може да се яде месо. Английският крал Хенри VIII например се хранел без вилица, но в негово време съществувал обичай кралете да се хранят с шапка и да я свалят, когато говорят с дама. И ето че веднъж този галант (нали помните многобройните му истории с жени и тяхното не толкова галантно ликвидиране!) посетил френския крал и по време на яденето трябвало да разговаря с кралицата. Ядял и свалял шапката, докато накрая тя престанала изобщо да прилича на шапка.
Един френски крал (Анри III) въвел във Франция вилицата като нещо задължително. Денят, в който вилицата била въведена в употреба, се превърнал в нещо като национален траур. Избухнал голям скандал. Впоследствие вълненията заглъхнали, но вилицата останала, при все че още продължавали да се бунтуват против нея. Един германски писател от онова време писал възмутен: "О, как ще ми е вкусна салатата, косато не я ям с пръсти?"
И досега някои се чувствуват нещастни, че трябва да ядат с вилица. И яма как — налага се да се примирят с нещастието си. Безспорно, че не е лесно да си служим с вилица. Трябва да я държим в дясната ръка (когато ядем зарзават или храна, която не се реже с нож). И да не я сграбчваме близо до вилката, и да не стърчи малкото ни пръстче! А когато ядем месо, държим вилицата в лявата ръка. Его че искаме или не, ставаме леваци. Често и в преносния смисъл, затова нека свикваме от малки как се яде с вилица! Когато режем месото с нож, го придържаме с вилицата, която е обърната наопаки (навътре с шишовете. А когато се храним, си служим с нея, както, ако ядяхме и с дясната ръка. Англичаните нарязват целия бифтек на малки парченца и след това ядат с дясната ръка. Трябва да признаем, че това е по-удобно. Но при нас е прието друго — да отрязваме парченце от шницела, да го набождаме на вилицата, която държим в лявата ръка и след като го изядем, да режем следващото късче.
Ножът е познат също много отдавна. При всички случаи той служи само за рязане и никога за ядене. Ако боднете парченце месо с нож и го лапнете, ви грози опасност! Не да глътнете ножа, разбира се, но да си порежете езика, което също няма да е особено приятно.
В Америка например, където обичат оригиналностите, по едно време се появила една група хора, която настоявала да се яде с нож вместо с вилица, за да има храненето типично американски национален облик. Но привържениците на вилицата не били по-малко и на някакъв прием журналистите отбелязали, че президентът Кливленд не подал ръка на един издател, привърженик на идеята за ножа.
.jpg)
Шеста заповед: Не забравяй и лъжицата!
Лъжицата, също както ножът и вилицата, е помощник на човека. И дори по-стар негов приятел. Може да я намерим и в египетските гробници, и в музеите, направена от дърво, злато, сребро или слонова кост. Лъжицата се употребява в тези случаи, когато ме може да се употреби вилица, тоест когато храната е течна — супа, компот и пр.
Как се яде с лъжица? Смешен въпрос?
И все пак не сте ли виждали хора, които сърбат, и то откъм широката част на лъжицата, като дори спорят понякога, че именно така трябва да се яде? А не сте ли забелязвали и други, които така препълват лъжицата, че супата тече по брадичката им?
Има народи, които проявяват голяма слабост към лъжицата. В Холандия например на масата понякога слагат от шест до осем лъжички и лъжици на човек. В тази страна ядат много сосове и смятат, че за всеки сос е необходима отделна лъжица. Ако попаднем на маса в чужда страна и не знаем как да си служим с някакъв вид лъжица, по-добре е да се храним по-бавно и да видим първо как другите си служат с нея.
Следващата доза заповеди очаквайте утре.
More from View Sofia
Мариела Гемишева с ретроспективната изложба „Автопортрет”
Днес в галерия Credo Bonum, ул. Славянска № 2, от 18:30 часа, Гемишева ще представи...
#ootd: On my way
Даваме старт на модната седмица паралелно с началото на официалната такава в Копенхаген.
Porte & Paire
DEAL OF THE DAY
