Шофьор съм отскоро, да. Момиче съм, да. И все пак нямам произшествия, не преча на пътя с твърде бавно или бързо движение, справям се с паркирането и изобщо имам претенции, че карам добре. И когато си толкова съвестен водач, е наистина неприятно, ако се случи някакъв инцидент. Направо обидно е обаче, когато той не е поради нечие невнимание или неволна грешка, а напълно преднамерен. Ето такива ситуации истински натъжават и то не заради разходите по поправката на колата, а заради разочарованието от хората, което носят. Всъщност разходи по колата аз не съм и имала. Но нека разкажа историята:

Скоро се сдобих със собствен автомобил - дълго чакан, дълго избиран, за който неотскоро заделям по нещичко всеки месец. Размерът е какъвто трябва за софийските градски условия, салонът е от кожа в готин цвят, както мечтах, възможностите са напълно достатъчни. Но няма да лъжа - може би най-любимата ми част от тази кола е външният вид: цветът, боята, лекият перлен блясък. Признавам, понякога просто й се любувам през прозореца, още не съм й се нарадвала.