Тони, певицата Тони, е момичето, което прави революция в българската поп музика с дебютния си сингъл "Всичко било е насън" и буквално за една нощ се превръща в истинска звезда в началото на века, когато интернет и социалните мрежи не са фактор за появата на подобни феномени. Само година след първото парче, тя вече се откроява като едно от най-важните открития на родната музикала сцена, като хитовете й "Както преди" и "Е-с@мота@" ("Интернет самота") отварят все повече и повече врати по пътя й нагоре. Всичко това звучи повече от обещаващо, кариерата на певицата е във възход, докато един ден красивата й приказка не бива разбита на пух и прах от новината за тежко заболяване, с което тя трябва да се пребори.
Следва отчаяние, тъга, паника, безнадеждност... препращане от лекар на лекар, всеки един - категоричен в диагнозата и без предписание за по-светло бъдеще, докато един ден едно простичко нещо не променя хода на нещата. Какво е то? И как Тони отново връща вярата си в живота, ни разказва самата тя в хубаво, откровено интервю...
.jpg)
V. S. Къде се изгуби Тони, какво всъщност се случи?
T: С днешна дата мога да говоря смело за това какво се случи с мен. Става въпрос за автоимунно заболяване, което ми откриха, улцерозен колит, което беше в най-тежката си форма и нямаше лекарство, което да ме накара да вляза в ремисия. Случваше се така, че излизах от болницата и пак влизах, като в рамките на 7 години това се повтаряше почти непрекъснато.
V. S. Как успя да се пребориш с диагнозата, доколкото разбираме дълго време нищо не е помагало?
Т: Преди година и половина някъде с моя прителка започнахме да проучваме какви могат да бъдат другите възможности за лечение. Аз съм пробвала всичко. И алтернативна медицина, и източна, и западна, но нищо не помагаше. Хвърлях страшно много пари за всички тези неща, докато накрая не реших да пробвам нещо страшно простичко и много лесно. За него се изискваше единствено да имаш воля и да си дисциплиниран, а аз, смея да твърдя, съм много отговорен човек по отношение на спорт, здраве, диети. Станах веган! Спрях консумацията на месо и млечни продукти и още след първите шест месеца показателите ми се подобриха. Нещо наистина невероятно и хубаво ми се случваше след седем години на страхотно мъчение.
V. S. В началото вярваше ли, че промяната на хранителните навици може да ти помогне?
T: Естествено, че имах съмнения. А и е много отговорно човек да се храни по този начин, защото трябва да е напълно наясно какви белтъчини, въглехидрати, мазнини и добавки трябва да взима, за да набави всичко необходимо на организма си. Консултирах се с много лекари, които лекуват по този начин, и успях да си изградя собствен хранителен режим, с който да се чувствам добре. Комуникацията с тези хора ми вдъхна увереност, защото виждах как те лекуват не само автоимунни заболявания, но и рак, и други коварни болести.
V.S. А какво беше отношението ти към вегетарианството, към веганството преди това?
T: Преди да премина на този режим на хранене, често хапвах месо и всякакви животински продукти. Затова в началото ми беше трудно. Но когато човек е преминал през цялата тази болка, той е съгласен да пробва всичко, което може да му помогне.
Когато говорим за автоиумунните заболявания обаче, няма лекар по целия свят, който може да каже, че то може да бъде забравено напълно. Ти си го носиш, може да си в ремисия, но цял живот си пиеш хапчетата. Въпреки това аз вярвам, че някой ден това ще се прекрати.
V. S. Кога усети, че храната, която приемаш, започва да лекува?
T: Още първия месец аз усетих тялото си по един интересен, специфично приятен начин. Усетих колко добре се чувствам да се храня със зеленчуци и плодове. В самото начало следвах диетата на изключване и така постепенно станах веган, а язвите по дебелото ми черво започнаха да изчезват. С днешна дата съм в пълна ремисия. Продължавам да следвам веганството неизменнно и рядко ми се случва да се изкушавам с някакви сладки неща, които съдържат сухо мляко например.
V. S. Освен физически психически отрази ли ти се смяната на режима на хранене?
T: Да, разбира се. Не случайно Сократ е казал: „Нека храната да бъде вашето лекарство“. Специфичната храна наистина спомага за изчистването на организма.
.jpg)
V. S. Много хора отричат месото, както и млечните продукти, но не са малко и тези, които смятат, че човек е хищник, на когото му е отредено да се храни по този начин...
T: Една от книгите, които много уважавам, книгата на книгите, а именно Библията, започва с това, че когато Бог изначало дава храната, тя е под формата на плодове и зеленчуци, а когато Адам и Ева съгрешават, той убива животно, за да може да се погрижи за дрехите им. Затова мисля, че на човек не му е отредено да яде месо, още повече, че ние нямаме зъби на хищници, храносмилателната ни система също не е проектирана така. Не знам дали знаете, но дебелото черво на хищниците е много по-късо и право, затова те не задържат храната толкова, колкото ние. И това е най-големият проблем, защото месото бива разграждано от човешкия организъм между 6 и 8 часа, докато на зеленчуците им трябва сравнително по-малко време, изключвайки тези, които в състава си са сложни въглехидрати. Плодовете, зеленчуците, бобените растения всъщност съдържат всички необходими аминокиселини, стига да знаеш как да ги комбинираш правилно.
V. S. Уповаваш се на Библията, вярващ човек ли си?
T: Да, вярващ човек съм и това ме крепеше най-много през всички тези години. Вярата в Бог ми даваше сили, дори в моментите, в които се отказвах да живея. Защото, когато това заболяване е в най-тежката си форма, то е много мъчително и болезнено.
V. S. Какви са симптомите му?
T: Страхотни болки в коремната област, в червата и непрекъснато кървене през ректума. Всичко, което хапнеш, ти е болка. Дори не можеш да взимаш силни обезболяващи, защото те вредят на червата. Болките наистина са невероятни...
V. S. Какво си казваше в тези тежки моменти?
Т: Някак си в края вече нямах сили, бях се предала. Тък като смених две болници, нещата не се получаваха и напълно бях загубила желание за живот. И тук е мястото да благодаря на хората от Правителствена болница, които ме поеха на инвалидна количка и буквално ми спасиха живота.
Там започнах да се подобрявам, те ме лекуваха около година и половина, след което смених и режима си на хранене и нещата започнаха да се оправят.
V. S. В какъв момент от живота ти те споходи вестта за заболяването?
T: Всички казват, че причината за автоимунните заболявания е стрес и може би са прави. Някъде година преди да ми се случи това майка ми почина и това се оказа много трудно за преодоляване.
V. S. Какво беше първото нещо, което си помисли, когато ти съобщиха, че имаш това заболяване?
T: Разсмях се, изобщо не подозирах сериозността на проблема. Но докторът, който тогава ме лекуваше, ме изплаши толкова много, че неговият страх бързо се прехвърли и на мен. Той ми каза, че заболяването ми е в най-тежката форма и ще е много трудно да се преборя с него. Нямаше надежда в думите му...
V. S. Искаш да кажеш, че ти си разбрала за заболяването си, когато то е било в последен стадий?
Т: Да, въпреки че само преди година си бях правила изследвания и показателите ми бяха добри. Същият лекар ми каза, че нямам никакви основания за притеснение, но явно...
V. S. ... за една година нещата са се променили. А какво те накара да отидеш да си направиш изобщо тези изследвания?
T: Започнах да имам симптоми. Имах кървене и се изплаших...
V. S. Как приеха близките ти новината за болестта?
T: Сама преминах през всичко това, може би с изключение на най-добрата ми приятелка, която беше плътно до мен, опитвах се да не тревожа другите. Общо взето почти никой не знаеше за заболяването ми и това го отчитам като грешка на този етап. Защото колкото повече хора по някакъв начин ти помагат, чисто психологически, толкова по-добре. Но тогава в онзи момент така бях преценила.
V. S. Предполагаме, че това да го пазиш в тайна има и добрите и лошите си страни. Според нас това, че днес ни разказваш всичко това с подробности, може да помогне на някого, който има твоята диагноза...
T: Да, след едно подобно интервю получих много запитвания, което ме наведе на мисълта, че аз наистина мога да съм в помощ на много хора. От половин година насам помагам на един мъж, който е 50-годишен, обездвижен, със множествена склероза. Той всъщност може да движи само едната си ръка от китката надолу. Това, което аз правя за него, е да му готвя храна, която е строго специфична за неговата диагноза.
V. S. Това е изключително благородно...
T: Да, и на мен ми е много приятно и отделям от времето си лично аз да му нося храната.
V. S. Кои са другите неща, които през последните години се промениха у теб?
T: Едно тежко заболяване или те събаря, или те прави по-силен и благороден човек. Аз си мисля, че заболяването събуди съчувствие у мен и ме накара да мисля повече за другите хора. Защото истината е, че ние хората сме егоисти и трудно се лишаваме от собственото си време, за да го отделим на някой друг.
V. S. Какъв урок ти даде животът?
T: Припомни ми колко важни са малките неща, които ежедневно ти се случват. Не казвам, че един хубав телефон или една хубава кола не биха могли да ни зарадват, но не трябва да ни радват повече от това да помогнем на някого например.
V.S. Страхотен урок, но...
Т:... преподаден по кофти начин. Така е, но аз не съжалявам. Така е трябвало да се случи.
V. S. А с какво се занимаваш сега, освен че помагаш на различни хора?
T: Продължавам да се занимавам с музика, разбира се...
V. S. Да отворим и тази страница за нашите читатели...
T: Започнах работа с една млада диджейка, Моник, която направи ремикс на „Както преди“. Тя е фен на 90-те и на музиката по това време, която беше в своя апогей. Започнахме да работим с нея, тя закупи 3D светлини, с които правим едно страхотно светлинно шоу, записваме и нови авторски неща заедно. Освен това от близо 14 години озвучавам анимации, главно песничките към тях. Последно озвучавах една тролка от „Леденото кралство“, страшно приятно занимание.
Друго много хубаво нещо, което се случи това лято, е, че ремиксираната английска версия на „Както преди“ беше издадена в целия свят.
V. S. Това звучи като голям успех...
Т: Да, въпреки че много хора подценяват малките лейбъли, имам усещането, че ми предстоят много хубави неща.
V.S. Пожелаваме ти ги!
Т: Благодаря!
More from View Sofia
MTV обяви първата група от изпълнители, които ще вземат участие в MTV Presents Varna Beach
Вчера, MTV официално обяви първите изпълнители, които ще взривят сцената на варненския плаж по време MTV Presents Varna Beach...
Любимецът на българската публика Paco Osuna се завръща в YALTA CLUB
Този петък, 10 март, ще посрещнем един от любимците на българската публика - Paco Osuna. Той се завръща в YALTA CLUB, за да зарадва...
Виртуозният Борис Белкин отново гостува на Софийската филхармония
Александър Краповски, Александър Сомов и Симон Трпчески се включват в програмата с Тройния концерт на Бетовен
