Следва

Тазгодишното издание на So Independent започва с българската номинация за „Оскар“ - "Съдилището"

MONDAY STORY: Джеймс Дийн – талант, мистерия и живот за мига

На 30 септември, преди точно 60 години, едно сребристо порше “Спайдър” препуска по калифорнийското шосе 41 с над 200 км. в час...

People of art преди 8 години

На 30 септември, преди точно 60 години, едно сребристо порше “Спайдър” препуска по калифорнийското шосе 41 с над 200 км. в час. Внезапно при кръстовището с федералното шосе 46 на пътя изневиделица изниква туристически автомобил, а последвалият сблъсък разпръсква останките от двете превозни средства на километри разстояние.

Единият от загиналите, собственикът на лъскавата кола, е млад 24-годишен младеж. Няколко дни по-късно, по време на погребалната церемония са произнесени следните думи – „И помнете, самият Бог е режисьор на този спектакъл”. Надгробната плоча е с краткия надпис: “Джеймс Б. Дийн 1931-1955”. Това е краят, краят на една епоха, на една филмова и социална икона, краят на легендата Джеймс Дийн.

Едва ли това име ви е непознато. Припявали сте си го, докато сте слушали песни на “Йигълс” и Дейвид Ексес, виждали сте го изписано по таблоиди и може би сте се чудили защо в хитa си "Blue Jeans" Лана дел Рей изгаря от наслада, ако възпятото лице влезе в стаята само по „сини дънки и бяла тениска“. За краткия му живот са написани много книги, спомени, изследвания, но и до ден днешен Джеймс Дийн си остава мистерия, до която всеки докоснал се остава заразен вовеки, а всеки заинтересован, запленяващо объркан.



Джеймс Дийн е роден на 8 февруари 1931 г., като още от ранните си години достига до актьорските среди, благодарение на амбициозната му майка, която го записва в театрална школа, докато е на крехките 3 годинки. Малко по-късно обаче жената се разболява от рак и малкият Дийн е принуден да заживее и отрасне с леля си и чичо си. Именно преживените семейни травми в подрастващия период се определят като най-съществените причини за всички негови личностни несгоди и постоянни конфликти със света. По този повод през 1987 г. един цитиран от медиите тийнейджър казва: “Добре, че той умря, иначе сега щеше да е на 50 години и щеше да е дебел и стар...” Тоест щеше да се доближи до визията на родителите си, да се отскубне от идеаличната представа за младостта и непреходността, която по негово време владее филмовите среди в цял свят.



Първите му участия на малкия и големия екран са кратки и епизодични. Неуспехите в професионален план подтикват Дийн да търси препитание в други области, като това да паркира коли пред известното студио CBS. Именно така Джеймс се запознава с радиопродуцента Роджърс Бракет, който по-късно става негов ментор. И както винаги се получава с правилните хора, в правилното време и място, неизвестното момче от Индиана изведнъж изгрява. Синеокият красавец е едно от откритията на Елиа Казан, който през 1947 г. заедно с Лий Страсбърг създава в Ню Йорк знаменитата актьорска школа Actor’s Studio (от която излизат лица като Марлон Брандо и Пол Нюмън). Въпросната школа насочва своите ученици към дълбочината на тяхното подсъзнание, подтиквайки ги да изкарат наяве онези чувства и емоции, които са нужни, за да усетят и изпълнят ролята в пълнота. Точно това издига нагоре Дийн за толкова кратко време – способността му да се доверява на героите си и да влиза под кожите им на 100 %. Пословични са многобройните му импровизации, които не са били изрязвани от режисьорите, тъй като са се получили като естествени поведенчески продължения на персонажите.



Филмовата звезда на Джеймс Дийн изгрява още с първата му кино роля, във филма “На изток от Рая” на Елиа Казан, по едноименния роман на Джон Стайнбек. Веднага след излизането на лентата, хората от американския свят са покорени от изпълнението на наперения младок, а филмовата академия побързва да го включи в номинациите за „Оскар“ . Последвалата го слава носи и следваща хитова продукция в биографията му, тази на отчаяния от живота тийнейджър Джим Старк в „Бунтовник без кауза“ (1955). „Гигант“ е последният заснет филм с негово участие, който тръгва по кината малко след смъртта му. Това обаче не спира критиците да го номинират посмъртно за златната статуетка (първата посмъртна номинация в историята на наградите), а по-късно да го отличат и със „Златен глобус“. Онова, с което Джеймс Дийн остава в сърцата и спомените на поколенията и до ден днешен обаче, не е актьорската му кариера, а невероятното му личностно присъствие на и извън снимачната площадка.



Той е нетипичният интровертен красавец, носещ се из улиците на Америка с изтърканите си джинси, прилепналата бяла тениска и черното кожено яке. Той е олицетворението на саморазрушителния девиз, издигнат по-късно от бейби-бум поколението и хипитата – “Живей бързо, умри млад и по възможност красив!”. Той е ту неувереният самотник, ту нахаканият позьор. Той е героят без роман и романът, който няма нужда от други герои, режисьори и сценаристи, за да съществува и да бъде боготворен.

През годините пресата свързва чувствителната му натура с редица изкусителни красавици, повечето от които негови по-млади колежки. Най-дълготрайната и най-обсъжданата му от журналистите връзка е тази с актрисата Пиер Анджели, с която дори стига до годеж. И до днес обаче мнозина твърдят, че връзката им е била всичко друго, но не и физическа. Някои биографици смятат, че Дийн е бил бисексуален, а други му приписват хомосексуални характеристики, като смело подхвърлят, че чаровникът е имал интимни отношения, не с кого да е, а с най-голямата си екранна конкуренция – Марлон Брандо. Любопитен факт е, че Джеймс собственоръчно записва себе си именно като хомосексуалист в щатския военен регистър с идеята да го освободят от армията (по онова време хомосексуализмът се приемал за психическо заболяване). Всички слухове и легенди около личния му живот си остават истинска мистерия, а любопитните и досега търсят истината между редовете.



В свободното си време, бунтарят обичал да рисува, да свири на бонго и да чете, признавайки, че любимата му книга винаги ще си остане „Малкият принц“ от Антоан дьо Сент-Екзюпери. Но втората му най-голяма страст след киното определено са състезанията с коли и бързата скорост. Докато снима „На изток от рая”, той купува своята първа състезателна кола - MG TD - и успява да натрупа няколко първи и втори места в регионални състезания. Автомобилните му успехи го амбицират и скоро той заменя предишния автомобил с фаталното Порше 356 Speedster, давайки му името „Little Bastard.". Документиран факт, е че когато за пръв път Джеймс показва новото возило на колегата си Алек Гинес, актьорът изрича стряскащо съдбовните думи – „Ако се качиш в тази кола, Джеймс, ще си мъртъв по това време следваща седмица“. Точно 7 дни по-късно, скъпата кола се разбива на хиляди малки парчета, а звездата Джеймс Дийн умира на място. Както всичко в живота на актьора, и смъртта му не минава без мистерии и гадания. Мнозина разказват, че колата била прокълната и всички, които след това са имали нещо общо дори с парченца от нея, също били сполетявани от нещастия. Днес кръстовището между шосетата 41 и 46 в Калифорния, където се разбива поршето на 24-годишния актьор, носи неговото име.

Веднага след злощастното събитие офисите на “Уорнър брадърс” буквално са залети от всекидневно пристигащите хиляди писма. Отбелязвайки 30-годишнината от смъртта на актьора през 1985 г., “Уорнър Брадърс” пуска по екраните нови копия на “Бунтовник без кауза” и “На изток от Рая”, като добавя още три филма на видеокасети. По-късно продуцентската къща заснема и специално посветен на актьора филм “9-30-55” ( датата на неговата гибел), а едновременно с това Холивуд му издига и паметник, и звезда на алеята на славата. На Бродуей, където Диийн играе многократно приживе, поставят с голям успех пиесата “Върни се на петте и десетте, Джими Дийн, Джими Дийн!”



С този искрен призив, 60 години по-късно, липсата на тази пленяваща личност се усеща все повече и повече. Точно сега, когато светът се разкъсва от мощния повик за свобода, равенство, непримирение и култ към индивидуалността, борещият се срещу общоприетото и живеещият за мига Джеймс Дийн, изглежда точно на мястото си. Шест десетилетия след паметната дата, думите му „Мечтай, сякаш ще живееш вечно. Живей, сякаш ще си отидеш днес“ продължават да кънтят в съзнанието на поколенията.








 

More People of art

Болшой театър премахна имената на противниците на "спецоперацията" от афишите за предстоящия сезон

People of art преди 6 месеца

Директорът на Болшой театър Владимир Урин даде интервю за "Российская газета" и заяви, че спектакли на режисьори, които са се противопоставили на руската "спецална военна операция" в Украйна, се премахват от репертоара на театъра