В първата година, в която взех книжка, всяко сядане зад волана ми костваше тънка струйка влага отстрани по шията. Непрестанно нащрек, до степен на уплаха, се чудех дали няма да ми се случи да попадна на невнимателен шофьор/пешеходец/каквото и да е на пътя. Защото и в курса, и после, ме учеха, че освен мен, на пътя има и други, и обичайно те са по-опасните. Което е точно така.

С времето претръпнах леко. И пет години оттогава шофирам и си свиркам. С което даже се хваля на приятели.  /Шшшт, доста типично за жена, все пак, всички знаем какво е мнението на 80% от жителите на планетата за жените шофьори.../