В първата година, в която взех книжка, всяко сядане зад волана ми костваше тънка струйка влага отстрани по шията. Непрестанно нащрек, до степен на уплаха, се чудех дали няма да ми се случи да попадна на невнимателен шофьор/пешеходец/каквото и да е на пътя. Защото и в курса, и после, ме учеха, че освен мен, на пътя има и други, и обичайно те са по-опасните. Което е точно така.

С времето претръпнах леко. И пет години оттогава шофирам и си свиркам. С което даже се хваля на приятели.  /Шшшт, доста типично за жена, все пак, всички знаем какво е мнението на 80% от жителите на планетата за жените шофьори.../

И така, един хладен септемврийски ден, изпълнен с леки превалявания, движейки се по централна артерия на града, ми се наложи да се откажа от невидимия златен медал, който носех навсякъде със себе си. Гордо, тъпо и упорито. Защото бяха забравила онази 100-процентова истина - освен теб, има и други... 
  
Всеки ден на път за редакцията минавам през Попа, както всички го наричаме, по няколко пъти. И въпреки че движението там си е натоварено, не се бях вкарвала в произшествия. Но ето, че дойде "най-щастливият ден".
В момента, в който взех завоя, който е по-скоро лека извивка по булевард "Патриарх Евтимий", осъзнах за стотни от секундата, че виждам в страничното огледало жълто петно, което се удря в мен от дясната ми страна. Жълтите петна в страничните огледала обикновено са таксита, респективно - управлявани от таксиметрови шофьори.

Сигурно поради тази прилика с цвета не се срещат много ентусиасти, които да си купят кола в същия цвят и да рискуват хората по улиците да им махат, в опит да им се накатерят в посока Божурище например.  



След като отбих почти веднага, слязох и осъзнах, че това произшествие, колкото и незначително да е, е първото ми истинско, като по учебник, т.е. неприятно, ПТП. Казвам незначително, защото след всички части на “Бързи и яростни” представата ми за катастрофа е придобила доста мащабни измерения. И задължително включва взрив и пламъци, по холивудски. В моя случай, тъй като карам джип, последствията при такъв сблъсък с доста по-малка кола, слава богу, бяха сравнително щадящи, и моято психика, и "физиката" на колата ми. Е, не беше красиво състоянието на предната броня, нито на счупения фар. С който не бих могла да карам и десет метра, без да си осигуря акт.

Изключвайки наглостта на таксиметровия шофьор, в чиято "мъртва зона" на огледалото бях попаднала, и който нервно държеше да извика КАТ, или поне да "се разберем", ситуацията си беше прозаична. Не бях виновна аз, а на такива централни места камерите документират движението на всеки шофьор, денонощно. Лоша новина за собственика на таксиметровата кола. Черна точка за него и червена за моя застраховател. За бързата реакция и пълното изплащане на необходимата сума по възстановяване на щетите.

После спрях да се хваля със своя късмет зад волана, така, за всеки случай. Остана ми силната надежда, че онези, които са на пътя с мен и освен мен, ще са адекватни и в кондиция всеки път, като се стрелкам по улиците, и твърдото убеждение, че ми трябва рамо.

Рамо за всеки случай, при случай! Аз му казвам по-простичко: добър застраховател. За да ми е спокойно, дори и да е жълто в огледалото за назад.

More from View Sofia

Деби Хари: "Единственото нещо, за което съжалявам - вече не мога да нося високи токчета!"

People of art преди 4 години

Деби Хари - брилянтна Broadway актриса, певица и един от пионерите на ню уейв и пънк рок музиката в САЩ.

Street style вдъхновения: Дъждовна кралица

Street Style преди 6 години

Напоследък времето кокетно ни напомня, че ако то не разреши, няма да облечем новата си ултра жестока рокля с голи рамене...

Летопис на смутното време: Дани от Vogue Vision

Interviews преди 4 години

"Летопис на смутното време", като романа на Вера Мутафчиева, е една поредица, която цели да систематизира настроенията в това особено, смутно време, в което се намираме в момента. Тук ще видите и прочетете посланията на прекрасни хора, на чиято емоционалност разчитаме и в чиито усещания вярваме; ще ни споделят как усещат момента, как си представят, че ще минем през него, какво е най-важното, кои са устоите, какво препоръчват, как виждат нещата след ступора. Какво ще се промени, какво трябваше да се промени, кои са позитивите в тази непреживявана от никой съвременник ситуация. Нека си дадем надежда и да структурираме заедно проблема така, че да излезем от това по-устойчиви и по-мислещи, по-съчувстващи и по-смирени!