Режисьорът Кари Фукунага не обича да планира нещата прекалено много. На въпроса кое е най-важното нещо, което неговият екип трябва да помни, реагира мигновено: “Да бъде на пръсти" и започва да се смее: “Добавям сцени през цялото време."
В кратката си кариера, Фукунага е аплодиран за разнообразието на неговата работа, като се започне от смелия мексикански трилър “Sin Nombre” (2009 г.), последван от елегантната британска продукция “Джейн Еър” (2011), с участието на Майкъл Фасбендер и Миа Вашиковска, филмът е номиниран както за BAFTA, така и Наградите на Академията. Последното попълнение в колекцията е драма, посветена на едно момче, участвало в африканските граждански войни, наречена “Beasts of No Nation”. Но нищо не поставя името му в светлините на прожекторите както първият сезон на сериала на HBO “Истински детектив”, на който режисира всичките осем епизода на стартовия сезон и печели награда Еми за Изключителна режисура на драматичен сериал.
Поредицата се радва на звезден актьорски състав в лицето на Матю Макконъхи, Колин Фаръл и Рейчъл МакАдамс, хипнотично осветление и готик визия, а всички колеги режисьори питат Фукунага за “the oner", станалата вече известна екшън сцена от епизод четири, която продължава шест минути и е заснета без прекъсване. "Основно ме питат дали това наистина е една сцена, снимана без прекъсване", споделя режисьорът. "Аз им отговаря просто - “Да””. И така режисьорът, който мрази да планира прекалено, се налага да подготви тази сцена до най-дребния детайл, за да бъде перфектна.
На снимките на “Истински детектив”
Кариерата на Кари стартира още докато е студент в Училището за кино към Нюйоркския университет с късометражния филм “Victoria Para Chino”, който е представен на фестивала Сънданс през 2005 година и печели повече от две дузини международни награди, включително сребърен медал на Студентските награди на Академията.
Този първоначален успех на Кари не остава незабелязан и му носи стипендии от много престижни фондации, като Фондация Рокфелер, Принцеса Грейс и други.
Освен с кино Фукунага се занимава и с реклами. Първата му е за Levi’s, за тяхната кампания Go Forth (2009), в която режисьорът умело съчетава репутацията на Levi’s, оптимизмът на едно поколение, презаредено от неотдавнашната политическа промяна (избирането на Барак Обама за президент), и властта на една американска икона - Уолт Уитман (по-точно, запис на негова поема), за да се създаде едно всепризнато видео. Оттук следват още няколко успешни реклами и, разбира се, съвсем логично, пътят го отвежда към големия екран и пълнометражните ленти.
За голямата любов към киното разбираме повече от самия Кари в едно скорошно интервю.
Като се замислиш, откъде мислиш, че идва тази любов към правенето на филми?
Докато растях, телевизията и киното често ми бяха детегледачка. Баща ми ни оставяше с брат ми в киното и гледахме всеки филм, който даваха, преди да се приберем. Така минаваше един наш следобед. Като се замисля, научих много за моите морални принципи и подобни от гледането на филми, а не от четенето на книги, въпреки че чета много, сега и като дете. Но от много ранна възраст се научих да си измислям мои собствени истории - винаги визуално. Независимо дали това са пейзажи, които бях видял или просто места наоколо. Представях си историите, които се случват сред тях и се опитвах да организирам приятелите ми да правим филм. Но, разбира се, знаете какви са децата, трудно е да ги ангажираш с нещо задълго.
Какви бяха филмите, които искаше да правиш тогава?
Бяха толкова много! Написах първия си игрален сценарий, когато бях на 14. Беше като дълъг късометражен филм, сценарият беше шейсет и няколко страници. Научих се да пиша на машина, докато го правех. Разказваше се за двама братя, които участват в Гражданската война. Бях обсебен от Гражданската война по това време.
Когато бях в гимназията, намерих група приятели, които снимаха малки скечове, и това беше много забавно. Това правехме всеки ден след училище - снимахме. След това отново исках да се задълбоча и да направя цялостни истории и отново се сблъсках със затруднението да накарам хората да се ангажират, и така някак се отказах да правя филми за известно време и просто се съсредоточих върху училището и другите аспекти от живота - преследването на момичета и такива неща.
И така до втората година в колежа, когато отново исках да направя филм, ей така, само за да опитам. Така направих първия си късометражен филм. Тогава се закачих и реших, че ще се опитам да правя филми. Това беше.
Какво обичаш най-много в правенето на кино? Коe е най-приятното в процеса на работа?
Трудно е да се каже, защото намирам една голяма част от процеса на правенето на филми всъщност за неприятнa.
Дали защото вече е работа?
Мисля, че частично е, защото стана работа, но и защото проектите са толкова трудни. Понякога имам чувството, че борбата не си струва. Прекарваш години от живота си, изчезвайки от приятелите и семейството си, за да правиш филми, връщаш се и животът на всеки се е придвижил напред, а всичко, което си направил ти, е един нов филм.
Така че вече е трудно да се каже какво е най-приятното нещо. Нещата, които знам под повърхността, всъщност са забавни. Но точно сега, след като завърших два наистина изтощителни проекта, чувствата ми към киното са много различни.
Има ли някой филм, който наистина е оказал голямо влияние върху теб във времето, докато растеше.
Знаете ли, от много малък се интересувах много повече от, да ги наречем, филми за възрастни. Спомням си, че гледах “Never Cry Wolf” и “The Last Emperor” в доста ранна възраст. The Last Emperor на Бертолучи. Наистина ми харесваше мащабът на историите и операторското майсторство особено. А когато излезе “Empire of the Sun”, бях почти на същата възраст като Крисчън Бейл.
Бях обсебен от военновъздушните сили. Исках да стана пилот, така че се идентифицирах много с героите. Това е и възрастта, когато наистина започнах да обръщам внимание на това как са направени филмите. Не с критика, просто наблюдавах процеса и кадрите, въобще как е изградено цялото. И за известно време това някак съсипа киното за мен, защото ме накара да гледам филмите по друг начин, не просто да ги оставя да ме отнесат. Но това беше временно. Сега не мога да се сетя за един конкретен филм, който да ми е повлиял. Със сигурност са много повече от един.
Има ли нещо, което правиш, за да се подготвиш, преди да започнеш нов проект?
Правя много изследвания на написаното, режисьорски неща, за да съм сигурен, че знам точно какво искам да създам. И след като минем към предпродукция, това е частта, в която планираме филма, прекарвам много време в намиране на правилните места за снимки. Има различни философии за това и хора, които мислят, че няма значение какво е мястото, ако героите в историята са силни, но за мен местоположението винаги играе много голяма роля.
Кои са любимите ти места за снимки?
Не съм сигурен, че имам любимо място, всички са толкова различни. Хареса ми да снимам в Обединеното кралство, беше много забавно. Но съм снимал навсякъде - в Африка, в Карибския басейн, Антарктика, Мексико и Централна Америка и различни части на Съединените щати. И всички те са толкова различни. Мисля, че част от радостта на снимане е проучването. Едно от нещата, които ми харесват най-много в търсенето на място, са хората, които срещам там. Отиваш в домовете на хората и сред техните вещи и в крайна сметка това, което се случва е, че имаш шанс да комуникираш с тях, което не би се случило при други обстоятелства. Това наистина е освежаващо и понякога се запознавам с наистина очарователни хора, но също така често чувам някои доста тъжни истории. Понякога имат медицински сметки, които се опитват да платят, или друг проблем, или ще загубят своя дом. Понякога това ни принуждава да видим колко отчаяни са толкова много хора по света. Малко е страшно, но освен това виждаме някои наистина интересни неща и срещаме невероятни хора.
Звучи като истинско приключение.
Понякога е такова. В Африка живяхме като местните племена - спирахме на пътя и ако искахме да стигнем до ръба на някоя скала, просто вадехме нашите мачете и правехме пътека през джунглата.
Звучи забавно.
Понякога е много забавно.
Има ли някои книги или записи, които винаги те вдъхновяват?
Все още нямам добра мантра за работа. Това е едно от най-трудните неща за мен, особено в писането. Първите няколко седмици са болезнени, понякога нищо не се случва и след това евентуално влизам в една много фокусирана зона, без никакви помощни средства или лекарства. Винаги се опитвам да стигна до там без помощ, старая се умът ми да е възможно най-чист. Но съм отворен към идеята за някакъв вид медитация или мантра, която да ми помогне да стигна до това творческо пространство.
Правиш ли връзки с други филми, когато работиш по проект? Ако е така, какви са били те за “Истински детектив”?
Обикновено не правя такива връзки с филми, по-скоро с фотографии. Фотограф, наречен Misrach, имаше голямо влияние, Richard Misrach. Той има една творба, наречена “Нефтохимическата магистрала”, която беше наистина смайваща за мен и оказа голямо влияние върху това, което направихме. С моя кинематограф Адам Аркапау започнахме да говорим за това и прекарахме известно време в опити да открием подходящата визия. Харесвахме това, което братята Коен направиха в “Няма място за старите кучета”, но също харесвахме мрачното усещане, което Дейвид Финчър направи в “Зодиак”.
Накрая създадохме смес от “Зодиак” и “Няма място за старите кучета”. Но мисля, че фотографиите на Misrach са наистина интересни, нещо като смесица на тези два свята. Притежават кино усещането на Финчър, както и неговото майсторско изобразяване. Искам да кажа, че няма никой като Финчър от гледна точка на мизансцен и движение на камерата. Мисля, че той е взел въжетата от Скорсезе и ги е отвел на следващо ниво. Но, знаете ли, братята Коен са силно характерни, както и тяхната работа и всичко при тях е в съответствие, въпреки че творчеството им е много различно. Сигурен съм, че Роджър Дийкинс (оператор) играе голяма роля в това, но те са тези, които създават цялото.
Как се случи “Истински детектив”?
Мениджърът ми ми го донесе. Това беше проект, който той имаше с Ник Пизолато, писателят. И аз се качих на борда като режисьор. Тогава намерихме актьорите. Това се случи доста бързо.
Това е първият ти сериал, хареса ли ти, в сравнение с киното сигурно е много различно?
Да, различно е, но също така не е толкова различно. Изграждането е абсолютно същото.
Чувстваш ли се различно, след като спечели Еми?
Не, това е нещо, което няма значение за мен. Еми-то отиде бързо в килера и това е всичко.
Задават ли се вълнуващи проекти на хоризонта?
Работя по два сценария точно сега, надявам се да ги завърша скоро.
Работиш върху тях едновременно?
Имам около 12 проекта в развитие. Имам много проекти в различни етапи на развитие, някои от тях ще бъдат готови през следващата година, а някои от тях няма да бъдат реализирани още години. Но нямаше да се занимавам с всеки, ако не ме вълнуваше. Просто е въпрос на това кой първи ще се случи. И, за да бъда напълно честен, докато не приключа с това малко чудовище “Beasts of No Nation”, е трудно да се каже кой е следващ. Това е филм, който точно довършвам, действието се развива в Африка.
От колко време работиш по този проект?
Осем години. Това е нигерийски роман, написан от нигериец преди около 10 години. Става въпрос за едно момче от добро семейство, което е въвлечено в гражданската война в страната му. Филмът проследява философското му и морално пътуване, как се превръща в убиец и след това пътят обратно. Не искам да я наричам история за дете войник, защото филмът не е за това. Това е историята на едно момче, което съзрява по един очевидно екстремен начин.
Проектите, върху които работиш, оказват ли влияние върху личния ти живот? Върху настроението ти и това как се чувстваш всеки ден?
Да, не мисля, че вършите работа си като хората, ако тя не прави това с вас!
.jpg)
More from View Sofia
4 дни до The Crown, сезон 4! Пълният трейлър и още
Чакат ни сватбената рокля на Даяна и страхотният глас на Маргарет Тачър
Изключителният Робер Мерсие - човекът, направил кожената рокля на Зендая и други шедьоври за Balmain и Schiaparelli
Интервю с маестрото, който обожава да не се показва
Край елхата: 27 селебрити коледно-новогодишни кадъра
Let it snow, let it snow, let it snow...
