Следва

Правилният чифт - днес и завинаги

FASHION STARTER: Радостина по пътя към световната мода

Тази седмица в понеделнишкия ни стартер представяме именно човек на старта - едно българско момиче, за което...

All fashion преди 8 години

Тази седмица в понеделнишкия ни стартер представяме именно човек на старта - едно българско момиче, за което вярваме, че тепърва ще се чува много в модните среди, и то световните. Но не като за красавица с лъскави притежания, още по-лъскави снимки и неясни заслуги към модата, нашумяла с много лайкове в Инстаграм, а като професионалист в бранша. Радостина гледа на модата като на сериозно начинание, което изисква необходимите подготовка и опит и не е за всеки. Крачи със смели стъпки, защото знае какво иска, а нейните страст и целеустременост заразяват. Толкова, че могат да накарат и Анна Уинтур да се усмихне, буквално, но и до това ще стигнем. И така, този понеделник разказваме за Радостина, за нейната гледна точка за модата днес, за това как се пробива в тази индустрия и как се върви пътят към вратите на Vogue и Chanel.

Месецът на модата върви към своя финал, а Ради е редовен посетител на кулминационната му парижка част. Питаме я как се попада на ревютата на най-големите френски модни къщи, когато си просто един от хилядите студенти по мода, а тя разказва, че не „попада“, а всеки път съвсем съзнателно търси своя начин и всеки път той е различен. Общото е, че минава през някое от многото запознанства, които непрестанно й се случват навсякъде, където ходи, като в магазините например:

„Била съм на всеки fashion week, защото се социализирам много с хора, които наистина работят. Може да са продавачи, но да работят. Веднъж например мои познати консултанти в магазин писаха имейл, че съм много добър клиент на марката, а аз не съм кой знае какъв клиент. Но лейбълите много държат на тези неща, затова правят ревютата в крайна сметка - за големи клиенти. Или пък срещам хора, те ми казват „обади ми се“ и аз им се обаждам. Така отивам винаги - някак на късмет“.


Пред Dior, Седмицата в Париж, 2012

Има много приятелства с продавачи от бутици в Лондон, където живее, защото вярва, че от тези хора има много какво да се научи, че те имат сериозен поглед, че имат много какво да кажат за модата. Изобщо, споделя, че по темата най-много е научила от ходенето по магазини. А тя не е учила малко за мода: миналата година завършва обучението си за моден стайлинг в университета Марангони в Лондон, едно от най-престижните учебни заведения за мода и дизайн в света, откъдето тръгват Франко Москино, Доменико Долче и още големи имена в бранша. Последната й година е изцяло практическа и вече има близо двайсет собствени фотосесии зад гърба си. В момента стартира специализация, отново в същата сфера.

И въпреки че всичко в нея изглежда сякаш от самото й раждане и тя и светът са знаели, че ще се занимава с фешън, съвсем не е така. След като завършва софийска гимназия, заминава за Лондон, решена да учи актьорско майсторство. Но по кастингите разбира, че не това е нейното призвание. Заема се с филмово изкуство и две години учи това, но и то не й отива и тя усеща по всичко, че не е там, където трябва да бъде. И така от първа ръка разбира, че “важно в живота е да разбереш какво искаш да правиш с него, а най-важното е, когато веднъж го откриеш, да си благодарен за това”. За Ради моментът на „просветлението“ настъпва през първата година, в която започва да учи моден стайлинг, и оттук нататък, по правилата на всички вселенски закони, започва да се озовава на правилните места и да се среща с правилните хора, като с Анна Уинтур например:



„Бях на ревю на Dior и я видях. Знаех, че е личност, голяма личност и просто отидох при нея и я попитах може ли да се снимаме. Тя каза “Да, естествено”, покани ме да седна до нея и даде телефона на Грейс Кодингтън, за да ни снима. Беше много мила, каза ми, че съм се облякла много хубаво, поговорихме си, усмихваше ми се. Тогава дори не знаех, че е такава легенда и че й се носи слава на някаква ледена лейди. Чак в последствие разбрах.“

Но нещата не се получават така, от само себе си, без никакви усилия. Не ходи по тези модни събития, за да се снима, а за да учи. Присъствала е на Vogue фестивалите от първата година на провеждането им насам. Купува си билет и отива на всяка презентация, всеки разговор: “Винаги можеш да научиш нещо от тези хора. Отивам да слушам и дизайнери, които не харесвам, защото искам да видя как мислят. Това, че не харесвам нещо или някого в модата не означава, че не го следя.”


Vogue Festival 2012


Vogue Festival 2013


Vogue Festival 2014

А какво в модата харесва и не харесва? Нейната Библия, разбира се, е Vogue: “Може да звучи банално, но има защо това списание да бъде това, което е. Съществува от 1919 насам. Трябвали са му 50-60 години, за да заслужи да си го купуват всички.”

По отношение на модни къщи Ради е заклет поддръжник на френските, начело с Chanel. За нея това е топ, а всички останали се подреждат наравно някъде отдолу. Всъщност, вдъхновението й да започне да се занимава с мода започва най-вече оттам, и то не толкова от самата марка, а от Коко Шанел, от личността й.

High street марките, които са й любими, отново са френски - Sandro, Maje. “Много ме влече историята на модата, а тя започва от Франция. Може би затова все клоня към френските марки. Интересно ми е как са се обличали хората в епохите - през 60-те, 50-те, 20-те дори.“ Ради обожава 90те, защото това са най-силните години на модата: стартирали са дизайнери като Марк Джейкъбс, Том Форд...., това е и времето на супер моделите Линда Еванджелиста, Синди Крауфорд, Наоми Кембъл, Кейт Мос, Кристи Търлингтън. И не е фен на 70-те, които са толкова актуални в момента. 



Какво е отношението на професионалния бранш към фешън блогърите? Радостина не приема сериозно влиянието им: „Не искам да казвам днес с какво се облякох и защо, не виждам нищо модно в това, а показност. Следя най-известните, защото те са в час и защото, като вече са стигнали това ниво, наистина работят върху някакви проекти. Но не мога да приема, че някое момиче от улицата, което е снимала и се снима, го канят на ревю на Том Форд и тя седи два реда зад Анна Уинтър и оценява. Това не е професионално. Но предстоят промени - повечето дизайнери ще спрат да допускат блогъри. Това ги обижда. Едно ревю няма безброй места, а те заемат местата на хора, които работят това, оценяват колекциите и определят какво ще се случва в индустрията напред.“

Има изключения, разбира се. Следи Киара Ферани например: „Отнело й е близо 8 години преди да стане известна. Явно сериозно се е стремяла да го постигне.“ Изобщо, колкото и да ни е омръзнало от познатите имена в модата, те са най-популярни, защото има защо. Заради проектите, които е започвала в училището, Радостина е работила с топ агенции за модели, като тези на Кейт Мос и Кара Делевин, и разказва, че лицата им има защо да бъдат толкова търсени, реално знаят какво правят. „Кейт и Кара са топмодели не случайно, малко са хората, които умеят да присъстват пред камерата по този начин, малко са истинските професионалисти. И аз съм практикувала малко, но много неща разбрах за това време. И съм готова да работя, имам големи амбиции. Готова съм да сервирам кафета, стига да знам, че сервирам на хора, които са професионалисти и мога да науча от тях.“



За стрийт стайл иконите, които разчитат да пробият в професионалния бранш с умението си да се обличат добре:
„Честно казано, за мен този стрийт стайл е за хора, които не са успели по друг начин в модата. Няма лошо да го правиш това, но да ходиш и да чакаш на някакво ревю, където има стотици хора, някой да те снима, за мен е абсурдно. Дори и да си облечен невероятно, ако не можеш да си свършиш работата, на никого не му пука, че изглеждаш толкова добре. Има винаги изключения, разбира се. Имах една позната, която нямаше покана за ревюто на Donna Karan и стоеше отпред, облечена супер яко. Накрая я поканиха, казаха й ¬„Изглеждаш много добре, ела”. Но дотам.“

Заради комерсиализацията на високия клас мода днес се е загубило обаянието, което ревютата някога са имали със своята недостъпност. Радостина намира за истински привлекателни времената, когато са се случвали първите ревюта в Париж, насочени ексклузивно към шепа професионалисти, които определят случващото се в бранша. Не е имало стрийт стайл снимки, front row снимки, Кание и Ким. Всичко е било посветено на насладата от представеното и професионалната оценка за него.

Хората, които следи с най-искрен интерес в модата, са фотографите. Като стилист счита, че всъщност всичко зависи от фотографа – в списание, в реклама, в каквото и да е:
„Това е най-важната личност. Ако фотографът не е добър, просто не става. За стрийт стайл не е така, но за фотосесии - безспорно. Важно е и как ще се получи съвместяването, затова и много модели и определени марки снимат само с няколко фотографи - не защото така им е кеф и са си много приятни, а защото така е най-успешна работата и най-много се продава. За мен топ фотографът е Патрик Демаршие. Харесвам и Стивън Клайн, Стивън Мейзъл, също Мерт и Маркус, те правят най-добрите реклами. Себастиан Фаена, младият фотограф, който работи с Карин Ройтфелд от първото издание на CR Fashion Book, също смятам за много добър.“



Когато някой гледа на модата с толкова професионално око, какво всъщност облича? Казва, че ако някой я попита какъв точно е стилът й, не може да отговори. Но има определени неща, които харесва и които са задължителни при нея, и други, които не понася. Най-любимият й елемент са бижутата. Ако има нещо, без което никога не излиза, то това е бижу: “Дори ако отивам до магазина, си слагам нещо, иначе се чувствам гола. Купувам всякакви - от Chanel и Oscar de la Renta до дрънкулки от улицата.“

Но не й харесва да са твърде тежки ¬ счита, че за младо момиче е точно толкова неадекватно да носи диаманти, колкото за една зряла жена да носи дрънкулки от улицата.




Обожава пайети: “Аз имам особен вкус. Държа да сложа яке с пайети, изобщо не ме интересува дали се харесва.” Много й допада да съчетава несъчетаеми неща: „не за да съм наопаки, просто наистина ми харесва така, да е нестандартно. Като цяло не харесвам средно положение: или спазвам закона less is more, тоест супер basic, класически визии, или обичам да е прекалено, ама много прекалено.“

„В момента гардеробът ми е пълен с рокли и високи обувки, обожавам много тънките токове. Чантата предпочитам да бъде малка.“



Любимите цветове черно и розово, носи и от двата по много. Лакът е тъмен - черен или тъмносин: “Никак не харесвам червено, много ми е просташко, а се води класика.”

За нещата, които са “Не”: „Не понасям туники и клинове. И много мразя ръкави със стандартна дължина. Ръкавите или трябва да са дълги поне до средата на дланта, или къси ¬ до лакътя, да кажем.
„Нямам и претенции към материите на дрехата. Дори да е изкуствена, ако не ми дразни и е ок, ще си я взема. Не съм такава. По-скоро гледам къде е правена. Това е много важно за мен. Не знам защо, може би си представям кой го е правил.“

Пазарува много онлайн, а офлайн още повече. Не е привърженик на винтидж придобивките, не си купува такива дрехи, но винтидж бижута – да. Пазарува и от България: “Ако ми хареса нещо в най-случайното магазинче, ще вляза и ще си го купя. Ако не търся нещо специално, просто отивам в Zara. Магазините на Съборна не ги гледам много, предвид какво се случва по света. Малък е изборът, ако искам да си купувам тези неща, няма да е оттук, ще ги поръчам онлайн.“



За подаръците: „Предпочитам да не ми подаряват мода. Получавала съм много скъпи неща и пак не ми харесват. Ако ми подарят картина, да речем, много ще се зарадвам. Но мода – по-добре не.“





Знае точно какво иска да бъде мястото й в модата. Мечтата й е да се занимава с рекламата, с организацията на ревюта, със стайлинга на, разбира се, френска марка или висок клас списание. Има желание да направи и нещо тук, да повлияе на ситуацията, да въведе новости, свързани с модата в България. Но едва когато придобие необходимия поглед, необходимите знания и опит навън. Да бъде!
 

More from View Sofia

More All fashion