Отдавна сме забелязали, че се случва едно разместване в пластовете на родната литература. Млади имена излизат на сцената. Литературните четения са на мода. Поезия се пише и чете все по-често. И зад повечето четиристишия стоят интересни лица, които имат да разкажат много за себе си.
И ние, жадни да го разберем, стартираме една поредица, в която ще разлистим стихосбирки и тетрадки. И ще надникнем в полето на случване на действието, където лирическите герои се раждат.
Преди около година се озовахме в +това в една вечер, в която мястото беше пълно, тротоарът отпред - също и всички присъстващи слушаха поезия. И държаха в ръцете си пилотния брой на Klaxon Press. Журналът, който представя млади поети, повечето неиздавани. Но Klaxon Press не е просто журнал. Платформата крие много по-голям потенциал в себе си. Затова се срещнахме с инициаторката на проекта - Моника Георгиева, която не спира да измисля начини да презентира младите артисти, както направи наскоро с Poetry Vending Machine. Да, правилно ни чухте - автомат за поезия. Който също е част от Klaxon Press.
Разхождаме се в един от последните топли есенни дни и подритвайки пъстроцветния килим под краката си, слушаме за идеята, която толкова ни харесва. Моника споделя, че е живяла дълги години извън България. И там срещнала подобна платформа, която функционира успешно. И позволява връзката между артисти от всякакъв характер да се осъществява лесно, а тяхното изкуство да се популяризира. Тъй като й предстояло да се завърне в България, решила да пробва как ще вирее тази идея на местна почва. Така се появява Klaxon Press, платформа за млади артисти, която никога не прави едно и също събитие два пъти. И винаги открива оригинален начин, за да покаже артистите, в които вярва, както направи с Poetry Vending Machine, за които разказахме тук.
И понеже тя самата пише, потърсихме гледната точка на един поет и на един създател на платформа за артисти, съчетани в едно в чисто новата ни рубрика Млад поет на хоризонта:
Най-хубавата поезия се пише... на гладно, когато сме лишени от сигурност. Намирам, че най-хубавите стихове са тези, които пишеш, когато не знаеш дали пак ще се чувстваш сит.
Поетът е влюбен в... себе си. В крайна сметка всеки стих, и даже тези, които са посветени на някой друг, са написани от Аза до Аза с желанието да приобщи някой друг към себе си чрез тях.
Стиховете... никога не са платонични.
Поезията е лекарство за... егото. Произлиза от него и се пробва да го лекува.
Вдъхновението идва... без да търси причина, но за сметка на това винаги търси внимание.
А си отива... когато си задоволен. Тогава искаш да живееш в конкретиката на реалността, защото я смяташ за перфектна, а вдъхновението иска да те дърпа към мистерията на абстракцията, където не се знае какво те чака.
Пиша когато... чувствам липса.
Предпочитам да си замълча... за нещата, които имам способност да променя. Относно тях, предпочитам действия, не думи.
В съвременната поезия... има много недостъпна и несподелена страст. Съвременните поети имат изключително силно желание да се изразят, но не винаги знаят как да приобщят публиката си.
Изкуството за мен.... е свръхсила, която всички притежаваме.
Наскоро преоткрих... касети и дискове с подбрана музика. Много хора са ми правили миксове, обвързани с някакви моменти в нашите отношения и чак сега намирам смелостта да ги изслушам внимателно.
Любимият ми автор... e Милан Кундера, когато съм щастлива, Реймънд Карвър, когато съм тъжна.
Любимото томче с четиристишия... e на Е. Е. Къмингс, защото е влюбен във всичко, но не е омаломощен от това.
А на български поет... винаги е била Петя Дубарова, заради историята и заради мимолетното й присъствие. И борбата й да отлoжи разочарованието си от света колкото може повече.
Стихът, който никога няма да забравя,... е на Филип Ларкин, This be the Verse.
Първото нещо, което написах, беше... буквата ‘i’ в ръкопис. Спомням си колко бях изненадана да науча, че може да бъде не само права черта, а цяла разнообразна завъртулка. Беше ми любима, рисувах завъртулката “аз” където ми паднеше. Маркирах света.
Често си мечтая за... това хората да си имат малко повече доверие.
Klaxon Press за мен е... всесбъдваща мечта, но и предизвикателство с потенциала да бъде общо пространство за всички.
Klaxon, защото... вдига шум, привлича хора към себе си и предизвиква действие.
Когато идеята се роди, се спрях на изкуство, защото... катализира много неща. Източник е на много повече от себе си.
След една година си я представям... като по-мащабна, по-разпознаваема и по-устойчива организация с инициативи не само в столицата.
А себе си... като най-активния й посланик.
И като за финал, споделяме едно нейно стихотворение. Enjoy!
имаме споразумение със София
да не ме спъва с разнищените си поли
като бързам за срещи
да поправя правописните ми грешки
и да ми намира място в трамвая
когато не ми се люлее по релсите
събирам ѝ фасовете до бордюра
защото знам, че и София има черни дни
и когато галя храстите ѝ в парка
тя ми подарява паяжини (ако е в настроение)
изгрява ми слънце за да сияе
докато кацам в прегръдката ѝ
всяка година, по два усмихнати пъти
аз ѝ давам дните си
и желанието си за промяна
талант, ако имам такъв
посвещавам на нея
защото се разбрахме да ме издига
когато никой друг не смее
и да ме плаши понякога
с трудности които самата тя
не знае как да изкорени
такава естествена симбиоза съществува само
между един човек и родното му място
More from View Sofia
Какво да четем: За мидите (от Хелън Скейлс) и хората (от Адам Ръдърфорд)
Книжарницата на чудесата & Страната на книгите!
Четиво в четвъртък: Опознай екопътеките в Родината, за да я обикнеш!
... с "52 екопътеки за всеки"!
Животът и смъртта на Людмила Живкова
„Не се страхувайте да пишете „Творец“ с главна буква и помнете, че не красотата, а чувството за красота ще отвори вратите на Бъдещето!“, казва Татовата наследница
