Едно упорито вълнение и една мъгла, която се спуска все по-ниско и заселва света на живите с призрачните си видения. Къщата, близо до фара. Шумът, който произвеждат приливите и отливите нощем, докато водата обагря пясъка в мрачни нюанси. Едно семейство в зенита на своя житейски път. С постепенното преминаване на деня и падането на мъглата, която бележи нощния час, устоите на този дом се разклащат все повече. Понятието “семейство” се размива с поредния прилив и останките от него нескончаемо опитват да се сглобят в някаква последователност.
Зависимостите като вид бягство. От действителността. Едно незнание, изпълнено със забрава.
Когато мъглата се спусне, живите се превръщат в призрачни сенки, бродещи из поселенията на живота.
“Дългият път на деня към нощта” е последната пиеса на Юджийн О’Нийл. Завещанието, което оставя след себе си. Автобиографичният разказ, в който изобличава призраците от миналото и осветява пътя, по който е преминал, за да избяга от този мрачен, объркан и сив пейзаж. Авторът заключва в сейф тази пиеса и пожелава тя да види бял свят чак след неговата смърт. Предвид вида на няколко емоционално сринати същества, които изпълват персонажите му и дори носят истинските си имена, този факт не буди много въпроси “защо”.
За тази си работа посмъртно е награден с “Пулицър”.
Героите пътуват бавно към дверите на нощта, затънали в собственото си “аз”. Майка, пристрастена към морфина, която отново и отново се опитва да се оттласне от бездната, която все по-силно я влече. Баща - бивш актьор и алкохолик, който не успява нито за миг да се оттърси от тежкото си детство, станало крайъгълен камък в градежа на целия му живот. Двама сина - единият умиращ от туберколоза мечтател, желаещ просто да изчезне някой ден, да се изгуби в мъглата, която всяка вечер се спуска от към фара и да потъне в нея. И образът на по-големия брат, разкъсан от обичта и омразата към по-малкия, страдащ от липса на желание за живот, и пропиляващ го като истински прахосник.
За постановката на тази посмъртна автобиография, Владлен Александров се спира на Бойка Велкова, Стоян Алексиев, Деян и Дарин Ангелови и Теодора Колева. Те правят „Дългият път на деня към нощта” в Народен театър „Иван Вазов”, чиято премиера ние изгледахме, и без колебание бихме повторили и потретили.
Защото потъваме от самото начало в убийствената фабула и се осъзнаваме и отърсваме, като от лепкава дрямка, когато нощта превземе напълно деня, и постановката, а с нея и чувството на обреченост, приключат.
More from View Sofia
WIZZ AIR стартира полети от София до остров Миконос
Цените на билетите до перлата на Егейско море започват от едва 29.99 евро*
Алтернативно градско джиткане и неговите грамадни плюсове
Забързаната градска среда предразполага към неприятни задръствания що се отнася до транспорта. В доста случаи придвижването от точка А до точка Б се превръща в кошмар наяве...
SOFIA LONDON WEEK: Mузика, английски чай, tatoo и още нещо...
Лондонският дух се завръща в София точно година след като 11 английски улични музиканти подрънкваха из ключови места в централното каре на града ни...
