Страх, фобия, ужас... Дори и най-смелите от нас биха признали, че някъде в себе си таят малките си страхове и не биха се изправили очи в очи с тях, ако не е наложително.
Страхът не е непривично състояние и при класически супергерои, защото макар и надарени с необикновени сили, те са преди всичко обикновени хора. Но страховете на всички нас са толкова различни, колкото и различни са хората по целия свят.
Някои са породен от неприятно преживяване в миналото, други пък си идват ей така без конкретна причина, но всички са психологически и социално обусловени.
Страхът дебне от всеки ъгъл и никога не можеш да предвидиш каква емоция ще ти донесе.
Редакторският ни екип обаче гордо се изправи пред белия лист и сподели от какво наистина му "треперят гащите".
Пък дано един ден тези малки ужаси бъдат преодолени.
Ивана
В нечовешките условия с градски адрес в София пл."Славейков"1А най ме е страх от "паяка". Винаги без предупреждение; винаги, когато най-много бързаш; винаги, когато си избрала нещо секси, в случая сако, с което да ознаменуваш старта на shopping-a за пролетта. И така, звъниш безброй пъти, за да установиш местонахождението на колата си /0887344634/. Бегом към наказателния паркинг зад театър "София". Опашка от 4 клетники и ти наредена. Идва твоят ред - оказва се, че преди да те отвлече паяк-ът, скоба е била поставена, докато ти чинно си изпращала SMS-и. Равносметката е 49 лв с ДДС, нерви, нерви, обещание повече никога в центъра с кола и т.н. Излишно!
Васил
Малко е странно да определя от какво точно ме е страх. По принцип имам много сериозен проблем с паяците, истинските, и всякакви същества с повече от четири крака. Това е много сериозен проблем, за който и специалистите не успяха да ми помогнат. Иначе ме е страх да не се случи и нещо с някоя дреха, взета на заем за снимки.
Гергана
Първата ми мисъл за истински страх, в смисъл на ужас, е за пеперуди. После следват по възходящ ред: страх, че няма да ми се запише редакцията върху огромен текст или да ми изтече сесията на административния сайт, преди да си запазя огромен ъплоуд на снимки; страх от неспособността хората да разпознаят иронията и да я набедят за нещо лошо и недопустимо; и още дребни и малки страхове, които никога не са константни.
Антония
Първият страх, който обикновено ми се налага да изпитвам рано сутрин преди още дори да съм си отворила очите си, е безумният звук на клаксони, незнайно защо се чува. Следва гледка тип „стоножка”, представляваща безумна колона от забързани граждани, където ще попадна и аз. Предстои издирване на паркомясто…
И като оставя ежедневието на страна, най-големият ми страх са иглите, по-конкретно инжекционните и кръвта. Сценарият е ясен – пребледняване и колабиране.
Елена
Мен най-много ме е страх от паяка, този на "Паркинги и гаражи". Да се трудиш, да работиш на "Славейков"1 си е истинско изпитание за гражданските ти нерви. Колкото и да е неприятна услугата "Депортиране", ходя с колата на работа, защото с трамвая ми е некомфортно.
Страх ме е още от мръсното, защото предизвиква болести, алергии и кофти усещане и защото ни представя лошо пред чужденците.
Страх ме е от масовото предъвкване на думата "криза", защото вярвам, че с мислите и думите си предизвикваме нещата.
Не ме е страх от неодобрение, защото си вярвам достатъчно.
И не ме е страх от шоуто "Страх", защото е тъпо.
Делчо
Най-много ме е страх от змии. Съскането и плъзгането им ме подлудява.
