Следва

Инфлация на любовта

Четиво в четвъртък: "Да разбиеш мълчанието" от Вал Макдърмид

Шотландката Вал Макдърмид е сред най-добрите автори на психологически трилъри в света. Изключително популярна е не само на стария континент, но е публикувана в многомилионни тиражи и в САЩ...

Books преди 8 години

Авторът: 

Шотландката Вал Макдърмид е сред най-добрите автори на психологически трилъри в света. Изключително популярна е не само на стария континент, но е публикувана в многомилионни тиражи и в САЩ.

Лауреат е на множество награди, като престижното отличие “Златен кинжал” за най-добър криминален роман на Асоциацията на писателите на криминални романи - негови носители са автори като Иън Ранкин, Рут Рендъл и Джон льо Каре.

През 2005 г. получава и наградата „Иконите на Шотландия” за най-добър шотландски писател. През 2009 е приета в Залата на славата за автори на трилъри, през 2010 е удостоена с престижния “Диамантен кинжал на Картие”.
На българския пазар досега са издадени романите й „Мястото на екзекуцията”, „Смърт в сенките”, „Струна в кръвта”, „Последното изкушение” , "Далечно ехо", "Чуждото страдание", "Възмездие от гроба", "Кървав лабиринт", "Скритият пожар" "Владения на мрака" и “Изгорени мостове”.

Книгата: 

В съвременния свят виртуалния образ на всеки един от нас е не по-малко важен от реалния. А в някои случаи дори случващото се в мрежата може да има пагубни последици... Какво бихте направили, ако някой постоянно ви преследва онлайн и ви критикува до смърт? Докъде се простира психологическата граница на издръжливостта пред неуморните атаки на интернет троловете, които, скрити зад своята анонимност, действат безмилостно, прецизно фокусирани върху набелязаните жертви?
След мъчителна раздяла и душевни травми Карол Джордан и Тони Хил отново са заедно по следите на безмилостен убиец, който няма какво да губи и няма от какво да се бои...

Профайлърът доктор Тони Хил открай време забелязва скрити модели в човешкото поведение, и когато случайно пред очите му попадат данни за поредица самоубийства на жени, тормозени от тролове в интернет, той започва да се пита дали в тези трагедии няма нещо повече от очевидното. Доведени до смъртта от подобни обстоятелства, жените са отнемали живота си по съвсем различни начини. Възможно ли е да не става дума за самоубийства? Но какво би тласнало някого да посегне тъкмо на тези жени? И защо, за разлика от повечето серийни убийци, този не иска престъпленията му да бъдат огласени?

Карол Джордан трябва да води тежка битка и със самата себе си, но когато трябва да се спасява човешки живот, тя, Тони и приятелите им от някогашния отдел за борба с тежки престъпления, всички белязани от своите мъки и загуби, тръгват отново на лов...

"Да разбиеш мълчанието"

Тя се почувства почти като едно време, прекосявайки Белуедър Скуеър рано в събота сутрин, преди площадът да се изпълни с тълпите, излезли на пазар. Карол не би могла да пресметне колко пъти бе минавала по тези изтъркани павета от йоркски камък, на път към някогашния офис на отдела за борба с особено тежки престъпления, през лабиринта от средновековни улички и вътрешни дворове, който се простира оттатък площада. Фризьорката ѝ, Уенди, имаше салон на един уличен ъгъл, срещу старомодно обущарско магазинче и магазин за дизайнерски дамски чанти, още откакто бе започнала самостоятелна работа преди двайсет години. Графикът ѝ беше винаги претъпкан; налагаше се първо да ползваш услугите на някои от по-младите стилисти, преди да се сдобиеш с шанса да влезеш в клиентския списък на Уенди.

Преди години Карол успя да се пререди на опашката благодарение на жената на Джон Брандън, Маги, която беше една от първите клиентки на Уенди. Оттогава беше ползвала услугите на друг фризьор единствено когато обстоятелствата налагаха да отсъства от Брадфийлд. Дори когато работеше в Източен Йоркшър, беше шофирала през Пенинските възвишения на всеки пет седмици, за да подложи косата си под летящите ножици на Уенди. Затова и днес, по повод връщането си на работа, Карол си беше запазила час при нея за подстригване.
Тя тръгна по най-късия път през уличките, обзета от леко притеснение. Не беше виждала Уенди от месеци. Когато косата ѝ започнеше да я дразни прекалено много, тя просто отиваше в селския фризьорски салон, където някаква незнайна обучаваща се фризьорка я орязваше до нещо, наподобяващо желаната форма. Непосредствено след смъртта на брат ѝ грижата за външния вид ѝ се струваше непоносима проява на суета. Уенди сигурно щеше да се възмути от крайния резултат.

Карол отвори вратата и Уенди надникна над очилата си от подиума, където се намираше книгата с графика.
– Съжалявам, но не приемаме пациенти без предварителна уговорка – заяви тя с хаплив тон.
– Много смешно – отвърна Карол. – Знам, че положението е лошо.
– Лошо ли? Виждала съм хора, преживели катастрофа, чиято коса е изглеждала по-добре. Кой ти причини това?
– Не ти трябва да знаеш – Карол смъкна палтото си и го остави на закачалката до вратата.
– Напротив, трябва да оглася името на този човек публично, задето позори професията – Уенди поклати глава, оглеждайки вече седналата Карол. – Карол, как си могла? Веднъж, в изключителен случай – това разбирам. Но такова нещо? Та това е съзнателен вандализъм. Имаш прекрасна коса и трябва да се отнасяш с уважение към нея.
– А как минаха за теб тези месеци, Уенди? – Карол се отпусна на стола, докато Уенди го смъкваше и завърташе така, че тя да може да отпусне главата си над умивалника.

– С много работа – отвърна тя, докато мокреше косата на Карол и разпенваше шампоана с бързи и ловки движения. – Прекалено много работа, все още не съм си вземала почивка за тази година. А пък казват, че Линкълн освободил робите – тя масажираше косата, плакнеше я. Двете жени мълчаха, докато Карол се наслаждаваше на грижите ѝ. Шампоан, масаж, изплакване. Балсам, изплакване.
Когато отново се изправи, Карол се опита да обясни отсъствието си.
– Ремонтирам една стара къща – каза тя. – В един пущинак.
– А какво става с работата в полицията? – Уенди срещна за миг погледа ѝ, после отново се зае с рязане и филиране.
– Мислех, че съм приключила с нея. Но очевидно полицията не е приключила с мен.
– Е, радвам се да те видя отново – не разговаряха много, докато Уенди продължаваше с работата си. – Мисля, че почти приключих – каза тя накрая, поставяйки малко гел по краищата на кичурите и оглеждайки резултата в огледалото. – Това може да се определи единствено като чудо.
Докато тя говореше, вратата се отвори и една млада жена с ужасяващо розово-рижа, чорлава коса, връхлетя в салона, стиснала в ръце вестник и чаша кафе.
– Никога няма да повярваш... – тя забеляза Карол и лицето ѝ поаленя, което никак не ѝ отиваше.
– Закъсняваш – каза Уенди.
– Мислех, че отваряме в десет.
– Здравей, Тамсин – каза Карол.
– Отворих по-рано заради Карол – каза Уенди. – Нали я помниш?
Тамсин избягваше да срещне погледа ѝ.
– Здравей, Карол.
Тя погледна умолително Уенди. Уенди прекъсна работата си. Карол не можеше да види ясно какво става зад гърба ѝ, но като че ли Тамсин показваше на Уенди вестника.
– Аххх – каза Уенди с дълбока въздишка. – Карол, предполагам, че не си видяла сутрешния вестник?
– Не, трябваше ли да съм го видяла?
Уенди изду устни.
– Мисля, че да – тя измъкна вестника от ръцете на Тамсин и го постави с учудващо мек жест в скута на Карол. На първа страница в сутрешното издание на „Сентинъл Таймс“ беше поместена голяма снимка на Карол, която се смееше, отметнала глава, с чаша в ръка. „Мистерия около елитно ченге, свързана с шофиране в нетрезво състояние” – тръбеше заглавието.
Стаята се разми пред погледа ѝ. Изпаднала в кратковременно объркване, тя почти повярва, че става дума за някаква безвкусна шега. Но никой не изскочи отнякъде, викайки „Изненада!“. Уенди и Тамсин я гледаха смутено в огледалото. Карол си наложи да продължи да чете.

More from View Sofia

More Books