Логото на БНТ, Халите и ЦУМ, запазените знаци на "Петрол", "Балканкар" или пък на театър „Сълза и смях” – всички ги знаем. Някои от тях можем да опишем дори със затворени очи, тъй като преминават пред очите ни по няколко пъти на ден, докато разлистваме вестника или пращаме писмо, защото дори пощенският рог с лъвчето, което и до ден-днешен краси някои пощенски клонове, е дело на твореца с главно Т.
Снимка: Fragmeant
Стефан Кънчев, това е той! Ако досега не сте чували това име, запомнете го! За да ви убедим защо не трябва да забравяте тези инициали, ще започнем с няколко бързи факти, които ще ви оставят в недоумение защо досега това име е било така непознато.
- Сътворил е над 1000 запазени знака и символа и повече от 500 вида пощенски марки и блокове.
- Всяка седма пощенска марка в България е негово дело. Останалите е одобрявал като член на различни комисии.
- Голяма част от творбите му са представяни на изложби в Ню Йорк, Белград, Будапеща, Берлин, Москва, Варшава, Бърно, Любляна.
- Награден е с ордените „Кирил и Методий” — I степен (1956, 1963, 1969), „Червено знаме на труда” (1965 ), „Народна република България” — II степен (1975).
- През 1982 г. японското списание Idea му отделя заглавната и още шестнайсет страници.
- През 1994 Международния център за запазени знаци ITC в Остенд, Белгия го признава за един от десетте най-добри майстори на запазени знаци в света и го нарежда до имена като Пол Ранд и Саул Бас.
.jpg)
Стефан Кънчев е един от най-гениалните творци на българското изкуство и смеем да твърдим, един от най-добрите съвременни приложни графици в целия свят.
Българинът остава най-вече разпознаваем със своите лога и символи, но заедно с това разработва цели телевизионни графики, илюстрира и оформя книги, създава корици за списания и шрифтове, картички и опаковки, менюта и други. И всичко това само и единствено на ръка, без никаква компютърна техника или други помощни средства. Спомнящи си времето оттогава разказват, че непосредствено преди изложби Кънчев стоял пред вече копираните платна и преправял с миниатюрна четчица несъвършенствата на печетарската техника.
Разработки на пощенски марки
Големи известни фирми и държавни институции са се надпреварвали да се „закичат“ с неговите лога, като голяма част от тях и до днес продължават да ги използват. Именно заради богатото му творчество още приживе последователите му го наричат „българският архитект на знаците“. Неговите строителни материали са основните геометрични форми и букви, стилизираните символи и елементи, с които той умело, точно и прецизно продължава да си служи до последния си дъх. Интересен факт, който съпругата на художника споделя, е, че той продължава да рисува до последния момент преди да бъде приет в болница.
.jpg)
Завещавайки на нас огромното си творчество, Стефан Кънчев е възпитал и до голяма степен нашия естетически вкус, визуалните ни и културни ценности. За съжаление рафинираната архитектура и гениална композиция на неговите знаци не се разкрива интуитивно пред западното око. Причината е кирилицата, от която Кънчев никога не се отказва.
Това е само още едно доказателство за принадлежността му към българската идентичност и история, независимо от универсалността на творбите му. Малцина знаят, че той е роден в китното планинско градче Калофер и е израснал в семейство на иконописец. Продължавайки традицията на бащата, синът записва стенопис в Художествената Академия в София при проф. Дечко Узунов. Благодарение на произхода си и закърмеността с българския фолклор и история, Кънчев прави впечатление пред останалите си колеги. Паралелно с това Маестро Кънчев се вдъхновявал и от европейския барок и рококо, от английския модерен стил, от австрийския Сецесион. Неслучайно наричат Кънчев архитекта на знаците, чиито строителни материали са основните геометрични форми и букви, стилизираните символи и елементи. За повече от 50 години активно творчество Стефан Кънчев се разгръща от интерпретация на българския фолклор до общодостъпната визия на запазения знак.
.jpg)
Телевизионна графика
.jpg)
Елементи от новогодишни картички и марки
IX Световен фестивал на младежта и студентите
Специалистите определят уникалността на Кънчев най-вече в неговата яснота на образа. И ако тези думи ви звучат прекалено научно и клиширано, ще ви помогнем. Замислете се за известното лого на „Найк“, всички знаем извитата като тикче черна или бяла дъгичка. Е, а замисляли ли сте се какво всъщност значи тя. Прилича ли ви на нещо конкретно, напомня ли ви за нещо универсално и всепознато? Не, нали! А сега погледнете логото на „София прес”, това на Издателството на БЗНС, после се загледайте в запазения знак на Националната Опера или на Международния панаир в Пловдив. Разбирате всеки знак, всяка линийка, всеки невероятно замаскиран символ и текст без да се затруднявате, нали? Сега разбрахте ли? Това е така, тъй като в съвременната приложна графика липса именно красноречието и яснотата, същите, които изобилстват в архивите на Кънчев.
В наши дни компютърната достъпност и развитието на всякакви програми, използващи се в сферата на приложното изкуство, все повече скъсяват прехода между идеята, мисълта, разработката и окончателното раждане на един знак. В представената изложба по случай 100-годишнината от рождението на знаменития българин, която бе открита на 29 октомври в галерия "Академия", може да се докоснете до уникални екземпляри на негови скици и работни рисунки, които проследяват по невероятен начин гениалната мисъл на автора. Изложбата хвърля светлина и върху личния свят на българина, който прозира през всяка една линийка, извивка, запълнен контур и подбран цвят.
Запознати с личния свят на Кънчев твърдят, че той намирал време да живее в истинския смисъл на думата. Обичал червено вино, а според това с кого е искал да се срещне, е отивал в Клуба на журналистите, в руския или чешкия клуб. Тоест истински бохем в живота, но абсолютно прецизен и особен в професията си. Той е бил част от т.нар привилегировани десетина хиляди българи, бил е близък с властимащите по онова време и по този начин получавал и поръчките си. Въпреки че е имал леви убеждения обаче, не е бил член на БКП. Но, за бога, резултатът е такъв, че едва ли някой тогава или днес е можел да нарече тази творческа личност и неговата работа по друг начин освен с думата „виртуозни“, независимо от кого и от къде е дошла поръчката.
Единак, бохем в живота и особняк в професията си, Стефан Кънчев умело вниква в космогонията на българското и това го прави уникален и ценен. За съжаление, днес българинът е основно познат единствено в художествените среди, а остава напълно неизвестен за масата, въпреки многобройното си художествено наследство. Може да се каже, че в наши дни името Стефан Кънчев говори много повече на интересуващите се извън пределите на страната, отколкото на българското общество. Още една масова забрава за сметка на вечните и незабравими творби на един успял българин.
Експозицията с творби на Стефан Кънчев остава отворена за посещение до 13 ноември в галерия "Академия". Посетете, вижте и запомнете!
More from View Sofia
Да или Не на дрехи за интериор
Напоследък една тенденция силно изпъква в къщи и апартаменти от всички краища на света - една украса стои в...
През седмицата ще видим... Или най-интересното в афиша на града 4 - 11 февруари
От 4 до 17 март, галерия „Академия“ ще представи изложба, с произведения на преподаватели, които са били през периода 2004-2016 г на творческа специализация...
Тод Филипс пусна първия кадър от продължението на "Жокера"
Режисьорът Тод Филипс публикува в социалните мрежи първия кадър от продължението на "Жокера" с Хоакин Финикс, анонсирайки по този начин началото на снимките
