За най-любознателните, тази седмица сервираме парченца мъдрост от един проникновен и задълбочен роман, в който е лесно да се изгубим сред десетките житейски въпроси, отговори, уроци.
"Изцелението {на} Шопенхауер” е поредният шедьовър на Ървин Ялом, който се превръща в бестелър. Това, което ще ви увлече в романа, е затрогващата история на психотерапевта Джулиъс Херцфийлд, който години наред помага на стотици хора с работата си.
Уви, животът го поставя в гранична ситуация – получава фатална диагноза, дните му са преброени. Всяко човешко същество съзнава бъдния си сблъсък със смъртта. Но какво ли е да знаеш точно кога ще умреш?
Джулиъс обаче не спира динамиката на живота си, продължава да води груповите си сесии и да ни среща с ярки образи, които също водят своите нелеки борби.
Оставете се да бъдете разтърсени от житейските равносметки на един вълнуващ герой, нека ви разходим по пътя към смисъла на човешкото съществуване и да ви подарим поне малко от философията на великите умове, най-вече от гения на Шопенхауер.
Защото, доза утеха винаги е добре дошла...
"Няма да усетиш как животът ти ще мине, ако не захвърлиш сакото и не се присъединиш към веселбата. Освен това струва ли си да бързаш към изхода, преди да е настъпил краят на спектакъла?”
"Човек с високи, редки умствени дарби, принуден да върши работата, която е само полезна, е като ценна, украсена с най-изящна рисунка ваза, която се използва като кухненски съд”.
"Та с какво друго разполагаме ние, хората? С какво друго, освен с този чуден, благословен период на съществуване и самоосъзнатост? Ако нещо трябва да бъде почитано и благославяно, то е именно безценният дар на самото съществуване. Да се изпада в отчаяние, защото животът е краен или защото в него не е заложена висша цел, е проява на груба неблагодарност”.
„Джулиъс смяташе, че „Тъй рече Заратустра” е дръзка книга, която повече от всяка друга можеше да научи човек да почита живота и да му се наслаждава. Да, може би в нея е ключът. Той прелистваше случайни страници и поглъщаше с поглед редовете, които сам бе подчертал: „Да промениш „беше” на „така го пожелах” – единствено това бих нарекъл спасение”.
"Талантът е като стрелец, улучващ цел, която другите не могат да достигнат, докато геният е като стрелец, улучващ цел, която другите дори не могат да видят”.
"Ницше ни беше оставил посланието да живеем живота си по такъв начин, че да сме готови да го повтаряме без никакви съжаления безчет пъти във вечността”.
"Трябваше да изживее живота, а не да се оставя да бъде изживян от живота”.
"Навсякъде около себе си Пам виждаше себеотрицание, саможертва, самоограничение и покорство. Къде оставаше животът? А радостта, размахът на духа, страстта, насладата от настоящия миг?”
"Цветето отвърна: „Глупак! Наистина ли си въобразяваш, че цъфтя, за да ме види някой? Цъфтя единствено заради себе си, защото така ми се нрави, не заради другите. Моята радост се състои в това да съществувам и да цъфтя.”
"Човек трябва просто да се поклони пред елегантните закони на загадъчната природа и да се залови да живее”.
More from View Sofia
Love to quote: За спасителите в ръжта и хората, които се смеят
Толкова е трудно да прикрием пристрастието си към него...
Love to quоte: Спрете да ни сваляте, гларусчета! vol.2 Отвръщаме на удара!
И пак ни е топло! И пак си говорим за море, мъже, неща...
Love to quote: 10 зареждащи цитата за по-богата седмица от Мерил Стрийп
Познаваме я от "Мостовете на Медисън", "Дяволът носи Прада", "Желязната лейди", "Далеч от Африка" , "Крамър срещу Крамър" и още...