Следва

Петъчна доза СЕКС: Ралф Файнс, талантът, погледът, ролите

Четиво в четвъртък: "Голи оток – островът на смъртта" от Венко Марковски

Вениамин Миланов Тошев е останал в историята на литературата с името Венко Марковски, дадено от поета Теодор Траянов. Роден е на 5 март 1915 г. в Скопие...

Books преди 8 години

Авторът:

Вениамин Миланов Тошев е останал в историята на литературата с името Венко Марковски, дадено от поета Теодор Траянов. Роден е на 5 март 1915 г. в Скопие. Българското му самосъзнание е останало непроменено, въпреки че е учил в сръбско училище по времето на кралска Югославия. Той отказва да поддържа тезата на македонизма, независимо, че в Скопие е имал високо обществено положение. Марковски е работил в езиковата комисия към Антифашистко Събрание на Народно Освобождение на Македония (АСНОМ), която е била натоварена със създаването на македонски литературен език. Той се обявява против отпадането на „ъ” (ер голям), но все пак тази буква е отхвърлена от ЦК на Югославската Комунистическа партия. Постепенно творецът изпада в изолация, смелите му сатирични стихове срещу новоизлюпените македонистки партийни величия му навличат гнева и отмъщението на режима.

През 1956 г. Венко Марковски е осъден на 5 г. затвор и изпратен в концлагера Голи Оток – място, в което затворниците са поставени в крайно тежки условия. След отлежаване на присъдата в продължение на 2 г. са му отнети гражданските права. Самият Марковски пише: "Тази нявгашна земя на честта е стряха на позорен, нечуван и невиждан геноцид.”

Книгата:

Голи оток, в превод от хърватски "Голи остров" е необитаем остров с размер 4,7 кв. км, намиращ се в северната част на Адриатическо море (днес в Република Хърватия). След 1949 г. става печално известен с изградения от режима на Й. Б. Тито концентрационен лагер.

Книгата "Голи оток" е публикувана за пръв път през 1984 г. в САЩ, в издателството на престижния Колумбийски университет. Автор на анотацията за нея в списание "Форин афеърс" е Збигнев Бжежински.

"Голи оток" е преведена и публикувана на македонски през 2009 г., а това е първото й издание на български език.

"Голи оток – островът на смъртта"

Питаш ме къде се намирам? Намирам се на Голи оток. До 1946 г. неизвестен на географската карта. Това е остров в Адриатическото море. С чуден и превратен климат е този остров. Ако е буря и сред горещо лято е сякаш зима. Ако е слънце и сред люта зима е сякаш пъклено лято. Островът е каменист. Няма ни шепа пръст. Срещу острова е планината Велебит. При кървав залез призрачна тишина притиска мъртвите камъни на острова, зловещите викове на чайките като с нож порят дивия покой. Черната морска стихия внезапно се укротява, тогава чувствуваш, че потъваш в най-страшния кът на човешката тъмница на света. Усещаш, че се намираш в предверието на земния ад…

Нима е възможно в двайсетия век в една страна, където ръководителите са се борили и воювали за по-светло бъдеще, за щастие на хората, за еднаквост между народите, да е изграден далеч от човешкия поглед такъв нечовешки затвор?

Какво е впрочем Голи оток? Каква е неговата биография? Сатаната ли е слязъл от небето са създаде този зловещ Голи оток? Човекът ли нечовек е надхвърлил пъкъла, създавайки такава нечовешка преизподня?

Там няма люде. Людете са сенки. Сенките са отминали борци за свободата. Там хората са бройки, номера, числа, в парцали, в дрипи. От сутрин до вечер протяга се печал на върволица по безлюдния Голи оток. Очите им са потънали в миражни бездни. Ръцете им са прекършени от бурите на нелюдски изпитания. Краката им са сякаш оковани в тежки железа. С наведени чела са. Не говорят, не се озъртат. Всека сенка за себе си е отделна страница от един разбит живот.

Кои са тези люде? От къде са? Каква е вината тяхна? Какво е прегрешението им? Какво престъпление са извършили? Криминални престъпници ли са? Те са с по-страшни от всички видове престъпления. С голи ръце, когато кървави нацистички злодей нахлувал в тяхната страна, посрещали нашественика, отнемали от него оръжието и поемали пътя към партизанското движение. Те са тук събрани на Голи оток от всички краища на страната. Престъплението им е, че пред близки, пред следствените органи, на съда открито, ясно са казвали , че са със Съветския съюз и че съветските народи плещите са изнесли на светлина човешкия род и спасили са човечеството от суровата кафява чума. Тук са събрани смелите между най-смелите, решителните между най-решителните, непоколебимите между най-непоколебимите. Тук са зидарите на революцията. И ето в тъмни нощи недоспали, с тревожни мисли във главите пипалата на УДБ-а ги залавя, ги отвлича от родните постели, хвърля ги в немилост на екзекуторите, да се гаврят със тях, със най-светлото тяхно за се подиграват, да ги карат да изоставят огнища и семейство. Да аги превръщат в нелюде. Мнозина от тях погълна ненаситната морска стихия. Мнозина от тях под камъните лежат незаровени, а на отсрещния от Голи оток зловещ Гъргур зинат кървавите ями на избити със сопи, с тояги, с лопати и още нощем в глухата тишина, когато морето утихне и вълните дремка задремат се чуват подземни викове на недоубитите… Така ни Хитлер не постъпвал със своите врагове. Така ни Нерон не е избивал в оная тъмна епоха християните. От къде се намери тая злоба и злина у хората, които до вчера рамо до рамо са вървели срещу общия враг. Коя ръка ще ги събере в една безимена могила? Коя ръка ще положи надгробна каменна плоча? Коя ръка ще напише имената върху хладния мрамор?

И колкото повече времето отминава, все по смътно-бледни, по-неопределени се меркат в съзнанието. Сякаш си ги виждал в някой грозен сън… Сякаш са обитавали в някоя грозна пустиня… Сякаш са дошли от непознати светове – тук на този най-зловещ земен кът, за да си излеят мъките, страданията , кладите, разпятията през които са минавали.

Голи оток е населен с призрачни видения. Въздухът на Голи оток тежи като ледена стомана. Времето на Голи оток е още в Бронзовата ера. Всичко на Голи оток е грозно, страшно; Всичко сякаш с ням мъртвешки език: говори някога и ние бяхме живот, сега сме смърт! Някога и ние бяхме радост, сега сме скръб и тъга. Някога и ние бяхме река, сега сме глуха застояла тиня. Сега сме горестна безжизнена пустиня.

Престъпникът всичко е откраднал у тези смели мъже Всичко е погребал у тези твърди души. Обаче не е успял да открадне вярата им, че ще видят края на своя престъпник. Не е успял да погребе надеждата им, че ще дочакат позора на своя Пилат. Съвременния политически Пилат с бели ръкавици е обличал своите кървави ръце. Окървавените пътища покривал с девствени цветя и бавно убивал своите немощни и оковани жертви.

Разстоянието е съдия. Колкото е по-далече, с толкова по-внушителна сила действува. Разтръсва паметта. Нахлува в тайнствените кътища на човешката душа. Обгръща битието и сякаш вчера е било – всичко оживява. Всичко зове за отмъщение. Всичко търси праведния съд.

Няма могила на земята истината свята, която може да погребе. Истината не може с лъжа да се подмени. Лъжата е накитът на фарисеите. Лъжата е сестра на клеветата. Могат много свидетели да бъдат умълчани. Но присъствието на времето не може да се умълчи. Това е било и е в книгата на паметта. Книгата на миналото живее в кръвта. Страшен е езикът на кръвта. Страшно е ехото на мълчанието. То отеква, зове, набира мощ и става съвест на времето. Убиеца никой не е виждал. Съдницата-съвест го е видяла, когато в подъл час е забил ножа в гърба на жертвата си.

Тук на тоя Голи оток са събрани и професори, и студенти, и работници, и селяни, и полковници, и генерали, и войници, и младежи, и грохнали старци, и общественици, и някогашни държавници, и някогашни министри, и партийни ръководители …

На Голи оток е и селянинът, който е продал житото си на пазара и влязъл в кръчмата, за да утоли жаждата си. Непознат човек го попитал:

- Чичко, ако имаш две чаши, една е Русия, а е пълна, а другата е Югославия, а е празна, от коя чаша ще вземеш да пиеш?

- Разбира се от пълната.

А човекът никога с политика не се е занимавал. Тук на Голи Оток е и полковникът, който е казал, че краката на първата дама били хубави и безумно привлекателни.

Тук е и генералът, който бил издаден от невръстните си деца, че е стрелял в портрета на върховния командант.

На Голи оток владее невиждан и нечуван нечовешки режим. След присъдата започва следствието. На Голи оток е важно не какво мислиш, а какво мислят за теб тия, които те разпитват. Разпитват те ревидирци, които за изгубили всякакъв морал, погазили са всякаква чест. Една единствена мисъл ги ръководи: през труповете на осъдените да излезат от тоя пъкъл, наречен Голи оток.

Ревидирци са хора с нечовешки вид, когато газейки себе си, искат да погазят всички, които устояват истината. В началото ревидиците, преди да станат ревидирци били едни от най-коравите, едни от най-упоритите люде на Голи оток. Те били готови с главата да разбият скалите и нито за косъм да не покажат слабост пред органите на властта. Обаче, след време превратните събития лека-полека карали ги да смекчават упоритостта си, да навеждат гърба си и да приемат за истина това, което ни се предоставя, а не това, което е в същност…

More from View Sofia

More Books