Когато слушаш нейна музика, трябва да си нащрек. След всеки чут мелодичен звук може да те шокира друг –силен, тътнещ и висок! След това ритъмът отново може да се успокои, да заприлича на симфония, опера или пък рап, да те отведе в тъмнини или висоти, и после пак да те върне на Земята...
Казваме „може“, защото когато става въпрос за нея, очаквания няма. Просто изчистваш съзнанието си от всичко познато и възприето досега, заслушваш се, потапяш се и преоткриваш светове. Миналата събота тя имаше рожден ден, юбилей при това, което бе чудесен повод да я погледнем в детайли, за пореден път, бихме добавили, тъй като си признаваме, че отдавна следим какво и как го „прави“. А тя знае как да го „направи“ различно, ярко, запомнящо се, открояващо се и вдъхновяващо.
Вече сме дискутирали в детайли ексцентричния ù стил и визия, затова няма да се повтаряме. Въпреки и именно заради тези ù запомнящи се прояви едни от най-посещаваните музеи за съвременно изкуство не могат да смогнат да я канят да стане част от техни изложби, събития и колаборации. И ние не бягаме от тази възможност, затова ù честитим 50-тия рожден ден на патерици и с чест и почитание ти предлагаме един бърз преглед на неописуемо пленяващия ù живот и творчество. За вас, Бьорк!
Певица, композитор, текстописец и актриса, Бьорк е една от най-емблематичните представителки на световната музикална фауна. Знаейки, че е родом от северната и снежна Исландия, си мислим…След като такъв гениален творец се е родил и развил сред пустите, безлюдни ледени брегове на този отдалечен остров, то наистина вселената си знае работата. За родната си страна Бьорк казва: „Исландия е много специална. Там всичко е специално. Има много малко хора, много малко дървета, много малко животни. Тоест има достатъчно пространство за теб самия.“ Бьорк започва своята творческа кариера още на 11 години, когато записва да учи солфеж в родния си град, Рейкявик. За този период певицата споделя, че до училището си ходила пеша за около 1 час, всеки ден, като през това време не спирала да пее – „Това беше моят начин да се свържа с природата, пеейки!“. Първият ù успех се случва броени дни след като преподавателят ù изпраща запис на нейната кавър версия на „I Love to Love“ на RÚV на единствената тогава радио станция в Исландия. Отзвукът идва моментално - звукозаписната компания Fálkinn се свързва с Бьорк и й предлага договор. През 1977 албумът „Björk“ е записан и издаден само на територията на Исландия.
.jpg)
Стилът й през годините до днес е неопределен, изобщо Бьорк е артист, който трудно би могъл да влезе в конкретни граници, нито тя самата, нито творчеството й. А те сякаш са едно и също, тя е изкуството, изкуството е тя. Музиката, която създава и изпълнява, включва елементи от поп, алтернативен рок, джаз, ембиънт, електроника, фолк и класическа музика едновременно. През юношеските си години Бьорк е силно повлияна от пънк-рока, в резултат на тази си страст, когато е на 14, създава момичешката пънк група Spit and Snot, скоро след като сформира и джаз-фюжън групата Exodus. Година след завършването на музикалното училище, тя и басистът Якоб Магнусон формират групата Jam-80, която по-късно се прекръства на Tappi Tíkarrass. Сингълът им „Bítið Fast í Vítið“ буквално взривява музикалните среди в Европа, след което логично групата пуска албум - „Miranda“, издаден през 1983 г.
Това е едва началото на много колаборации на певицата с музиканти и творци от цял свят. Малко по-късно исландката се осланя на готик рока и се включва в групата KUKL(„магьосничество“ на исландски), с която развиват новото музикално влечение на младата певица. Точно по това време се заражда специфичното за нейния начин на пеене – крещене, пищене, кряскане, виене, с което мнозина свързват нейната музика. Нещо, което за някои е ненужно, а за други си остава еманация на емоционален взрив, който само един истински новатор би се осмелил да пусне на свобода, извън всякакви музикални бариери.
KUKL се разпадат малко след излизането на вторият им самостоятелен албум. След множество разпади и събирания, групи и екипи, на музикалния пазар се появява групата "Sugarqubes", с помощта на която Бьорк влиза в американските и английски чартове. Любопитен факт е, че в деня, в който групата стартира работа, Бьорк ражда своя първороден син – Синдри.
Успехът на "Sugarqubes" е нещо невиждано досега за исландски продукт. Звукозаписната компания One Little Indian веднага забелязват големия потенциал на формацията и им предлагат договор за следващ албум. И до ден днешен Бьорк е част от лейбъла One Little Indian. През 1988 г. групата вече е позната в САЩ и предложенията валят.
Докато е в The Sugarcubes, Бьорк участва в няколко странични проекта. Записва „Gling-Gló“, колекция от известни джаз песни, заедно с джаз формацията Trio Guðmundar Ingólfssonar. През 1992 нарасналото напрежение между Бьорк и другия водещ музикант в "Sugarqubes" - Ейнер, довежда до разпадането й. След раздялата Бьорк се премества в Лондон, където започва соловата си кариера - моментът, в който от член на група, исландката става просто и кратко Бьорк!
„Харесвам много сложните неща, но харесвам и ултра простичките. Трябва да имаш и двете, за да се чувстваш добре. Иначе не става“. Може би точно това е магията на нейната музика, обяснението за това как и защо песните ù и до ден днешен продължават да жегват милиони. Голяма роля в нейната кариера изиграва запознанството ù с с Нелий Хупър, продуцентът, спомогнал не малко за известността на групи като "Massive Аttack" и "Soul II soul". Първият резултат от тяхното сътрудничество е появата на сингъла "Human behaviour". Песента влиза в английския Top 40, а клипът е първият в поредицата от сюрреалистични нейни творения, които наподобяват повече театрални постановки и игрални филми, отколкото музикални клипове. В края на годината "Ню мюзикал експрес" нарича албума - "явлението на годината". Албумът достига златен статус в Америка и платинен в Британия.
Почти всяка песен от албума е ползвана поне веднъж за саундтрак на някой филмов блокбъстър от 90-те години. А като заговорихме за филмова музика, песни на Бьорк са озвучавали филмови сцени в общо 56 филма и сериала. Режисьорите просто обожават нейната музика, защото звуците ù сами разказват истории, описват галактики и страсти. За музиката от филма „Танцьорка в мрака“ е номинирана за Оскар и Златен глобус. А за актьорското си изпълнението в същия филм Бьорк получава голямата награда за „Най-добра актриса“ от наградите в Кан.
От първия ù солов албум излизат хитовете "Venus as a boy", "Big time sensuality" и "Violently happy", но най-успешна се оказва съвместната работа на певицата с Дейв Арнолд над песента "Play dead". Записан като част от саундтрака към филма "Млади стрелци", сингълът достига до номер 12 в американските класации и веднага бива включен като допълнителна песен във всички копия на "Debut", излезли след този момент.
Това е едва началото, следват платинен след платинен албум. Във втория пореден, „Post“, песента „It's Oh So Quiet“, чийто клип е режисиран от младия тогава Спайк Джонс, същият, режисирал невероятните „Тя“ и „Да бъдеш Джон Малкович“, само в Обединеното кралство е продадена 400 000 пъти и прекарва 15 седмици в класацията за сингли.
В края на 90-те Бьорк сменя посоката и се отправя към силно изявения концептуализъм. Традиционни звуци от исландския край, трептящи наситени струни и рок-електронни ритми описват музиката й от този период. Певицата е и първата, която записва DVD сингъл в САЩ. Виждайки успеха на тази хитра идея, световните ù колеги побързват да я копират. Но не всеки може да направи клип като тези на Бьорк. Много от видеата дълго време са забранени за пускане по масовите музикални канали заради твърде разголените и стряскащи сцени и образи в тях. Скандали също не липсват, за последната песен от албума „Unison“ тя използва семпъл от Хора на катедралата Сейнт Пол, изпълняващ сегмент от „Viri Galilaei“ на Патрик Гауърс. Гауърс завежда дело срещу Бьорк, настоявайки да бъде включен в авторските права на песента. Изходът от делото остава неясен.
Освен че композира, Бьор пише, както тестовете за песни, така и стихове, които издава в няколко стихосбирки. Също така не остава назад и от социално ангажираните каузи. След опустошителното цунами, което удря югоизточна Азия в края на 2004 г., Бьорк моментално започва работа по нов проект „Army of Mixes“. Този проект обединява фенове и музиканти от цял свят, чиято цел е да направят или ремикс или кавър версия на песента от 1995 г. „Army of Me“. Албумът събира около 250,000 паунда за УНИЦЕФ.
Всъщност малцина знаят, че „Бьорк“ не е псевдоним, а истинското малко име на певицата. На исландски Бьорк означава бреза, продължавайки практиката повечето исландски имена да имат конкретно значение. Като малка среща доста подигравки от обкръжението си, заради дръпнатите си очи. Връстниците ù я наричат „Китайчето. Същото това Китайче покорява света с индивидуалния си стил.
През 2011 г. излиза албумът "Biophilia", вдъхновение за който Бьорк черпи от науката и природата. „В Biophilia бях като Кофи Анан – аз трябваше да бъда пацифистът, който се опитва да обедини невъзможното. Може би това беше една странна, лична работа между мен и мен, за да покажа как мога да надхвърля себе си като жена. Единственият начин, по който можех да изразя това, беше като го сравня с Вселената.“ Като отдавнашни фенове на Бьорк бихме казали, че всичките ù албуми звучат по този начин, описващи вселени. „Biophilia представляваше моята лична буфонада, показвайки колко далече трябваше да достигна, между слънчевите системи, да свържа всичко. Това е като финалната сцена в Мери Попинс, когато тя сприятели всички, и бащата осъзна, че децата са по-важни от парите, а след това тя трябваше да си тръгне. (Просълзява се) Това е един странен момент. Жените са лепилото. Това, което правят жените, е невидимо и често остава недооценено.“, допълва тя, а ние можем само да кимнем.
Въпреки странностите и ексцентричните й приумици, във визията й винаги може да се открие женствеността. Бьорк има две деца - дъщеря Изадора Бяркардотир Барни от художникът Матю Барни и син Синдри Елдон Торсон, плод на връзката й с Тор Елдон от групата The Sugarcubes. По повод личния си живот, обяснимо, исландката не дава почти никаква информация. А когато журналистите прекалят, не веднъж Бьорк им е показвала в прав и нецензуриран текст какво мисли по този въпрос. Съумявайки да постигне анонимност поне в личния си свят, певицата успява да се измъкне и от няколко смъртоносни заплахи от неприятели и вманиачени фенове. Такъв е случаят с Рикардо Лопез, фен маниак, който решава да изпрати бомба на Бьорк по пощата. Лопез заснема целия процес на приготовление на взрива, излага своите любовни чувства, боядисва лицето си, обръсва главата си и се застрелва пред камерата. Разтърсващи подобни истории не липсват около Бьорк.
Тази година исландската звезда отново се завърна на сцената с последния си самостоятелен проект "Vulnicura". Певицата твърди, че парчетата в албума отразяват емоциите й след раздялата с дългогодишния й партньор Матю Барни. В него тя отново се връща към класическото звучене, с много струнни инструменти, комбинирани с електроника. „Единственият начин, по който можех да се справя с тази ситуация, беше да започна да пиша музика със струнни ангажименти. Реших да композирам всичко в 15 струни и да направя една стъпна по-напред", разказа певицата. Критиците определят "Vulnicura" като „може би най-личния и емоционален албум" на Бьорк и като „нов етап от музикалната й еволюция". Завръщането си музикалния феномен комбинира и с видео експозиция в Музея за съвременно изкуство (МоМА) в Ню Йорк, която проследява музикалната й кариера с интерактивни инсталации на видеоклипове, костюми и дори странни музикални инструменти, които е използвала и изобретила сама.
За много Бьорк си остава неразгадаема вселена и точно в това е магнетизмът й, да се опитваш да я разгадаеш отново и отново, докато в крайна сметка не се предадеш пред необяснимото и просто го изживееш! Това е Бьорк!
More from View Sofia
Art Act: Кой е Олег Касини, дизайнер на Джаки и бивш любовник на Грейс
Запознайте се с историята на главния дизайнер на Жаклин Кенеди, който облича и обича също толкова страстно емблематичните холивудски старлетки
Златисто хрупкаво с Penelope и Юлиан Вергов
"Всеки чака нещо, което да го накара да полети."
Изложба "Рестарт" в галерия "Ракурси"
21.01. – 12.02.2021 Галерия „Ракурси“ има удоволствието да представи произведения на трима автори от младото поколение – Деян Янев, Калия Калъчева и Константин Костов.
