Кутюр мода насред скулптури на Караваджо и Бернини е рядко красиво преживяване, което се случи тези дни на пребиваващите в Рим.
Наскоро невероятната галерия Боргезе приюти изложба от цели 65 рокли висша мода на френският моден творец Азедин Алая/Azzedine Alaïa. От кутюр шедьоврите се нареждат до произведения на изкуството, които нямат цена, завихряйки посетителя в една игра на блясък, история, магия, изкуство и гениалност. Инсталацията е наречена "soft sculpture", напълно в контекста на постоянната изложба в музея.
„В началото ме беше страх, толкова много шедьоври“, разказва Алая, „Защото мода до Бернини може да бъде много опасно. Опитах се да погледна отговорно към това. Молех се Бернини да ме приеме в неговия дом. И той се съгласи“. И как няма да се съгласи - от коприна или от гипс, изкуството си е изкуство! Заради това прекрасните облекла на Алая не стоят като кръпки в скулптурната панорама, а като обекти, заслужили своето място в това море от история и култура.
Дизайнерът променя някои от най-популярните си рокли, адаптирайки моделите и силуетите за конкретното пространство. Според куратора Марк Уилсън на големия Алая му били необходими само 3 часа, за да реши кои дрехи ще бъдат подходящи за изложбата. 3 часа, само 3 часа! Ние не бихме могли да се наситим на тази гледка и за 30!
В изложбата виждаме една от незабравимите рокли на модния гений – бялата плетена плисирана рокля, която тук е поставена като на триумфален постамент между два мраморни гладиаторски бюста. Аве, Алая!!! Сякаш тези дрехи са създадени да бъдат наблюдавани сред шедьоври от миналите векове. Това усещане явно е имала и бижутерийната дизайнерка на лейбъла Louis Vuitton, Камил Мичели, за да възкликне възторжено, малко след гала откриването на изложбата - "Това беше перфектно".
Моделите на Алая са едни от малкото екземпляри, които биха могли да издържат на изпитанието . Самият дизайнер някога е имал амбициите да става скулптор в Института за изящни изкуства в Тунис. "Un peu ", казва той , усмихвайки се широко, докато пръстите му прищракват във въздуха, за да илюстрират краткостта на времето, прекарано в това преследване на скулптурата. Когато обаче разбрал, че това не е неговото призвание, се насочил към друг вид скулптура, тази, която се концентрира и върху самото тяло, и върху това, което го покрива. И двете са достойни за възхищение и почит, затова на нас ни остава единствено да гледаме, да се зареждаме и да възхваляваме!
За съжаление периодът на посещение на забележителната изложба вече отмина, но спокойно, потапяме те в нея с прелестни кадри, заснети измежду древни класики и съвременни шедьоври.
