Следва

Стилът на... Мария

Туиги - емблемата на 60-те

Това, което различава Туиги от останалите тогавашни модели, а по-нататък и супермодели, е онази...

Лица преди 15 години

Това, което различава Туиги от останалите тогавашни модели, а по-нататък и супермодели, е онази безкомпромисност в образа, която не търпи възражения срещу наложената вече визия.

Защото тя е непосредствена и жестоко различна.
Защото без да иска и съвсем не нарочно, младото момиче успява да се опълчи срещу общоприетите физически норми за “нормално”, въвеждайки нова стилистика в света на модата.

Нейният бунт срещу цивилизования модел и присъствието му на подиума, очертава нова ера, нова епоха в този свят и създава, и оголва познатата телесност до неузнаваемост.

Вдъхновение за поколения дизайнери и милиони хора, до ден днешен тя продължава да бъде все така противоречив образ, съграден от нищото, но доживял момента на своя апогей, а доста по-късно предизвикал и ожесточеното неодобрение от страна на много хора и основно - организациите, борещи се с анорексията.





Туиги всъщност е далеч от сексапила. Тя е по-скоро хилава, с изпито лице, огромни очи и един странен, бунтарски и навъсен поглед. Всичко това, наред с късата коса и прегърбения й силует на дете, липсата на каквато и да е женственост, се превръща в нейна запазена марка, за да я избута като професионален трамплин нагоре във висините на нейната модна кариера.


 

Въпреки факта, че успява да се задържи там едва четири години, Лесли Хорнби, както е истинското име на Туиги, всъщност е един от най-успешните супермодели, емблема на 60-те години, първият топмодел и невероятно сполучлив бизнес продукт.



 

Когато през 1967 г. на пазара вече са се появили кутии за обяд, мигли, тиранти, хартиени кукли, дъждобрани и какво ли още не с нейния лик и име, тя дори успява да създаде собствена модна линия, а появилата се тогава Туиги-Барби предизвиква истински бум.



 

Родена през 1949 в Мидълесекс, Великобритания и завършила девическо училище, Туиги израства сред хипари, което оказва влияние на нейната вродена артистична натура. Започва своята кариера на ранната възраст от 17 години, но почти веднага е поета от модните списания, а образът й краси кориците на доста от тях.



 

Начален тласък й дава “Mirror”, в чиято нова концепция за времето си намира място и тя. Много слаба, много млада и твърде различна от останалите си връстнички, Туиги бързо попада в полезрението на британския дизайнер Джон Бейтс, който я описва като “дълги крака, плоско тяло, малки гърди и перфектни квадратни рамене”, все неособено красиви определения, но пък влудяващо значими за това поколение модели, олицетворението на които се присъжда на новоизлюпения топмодел.



 

Стилът й обаче е също толкова необичаен, колкото и самата тя - мънички поли, с големината на носна кърпичка и светло червило, което контрастира на бледото лице. Тежаща едва 45, мъничката Туиги успява да промени и преобрази из основи целия моден свят, а редом с това и онези дълбоко вкоренени представи за женския образ и неговото излъчване.



 

След Мерилин Монро - въплъщението на женствеността от 50-те години, след сексуалната революция и еманципацията на жените, идва ред на един нов, андрогенен вид, който става символ на модерната съвременна жена, притежаваща чисто нови ценности и доста преобърнат стандарт на живот.

Когато през март 1967, Туиги каца на летище Кенеди, тя вече е знаменитост, отвсякъде дебнат папараци и истерични фенове, защото за нейна голяма изненада отвъд океана името й се свързва със страхотна популярност, а над главата й гордо виси етикета ”икона”.



 

Всичко това е доста логично продължение на всички говорещи сами за себе си факти- тя е най-високо платеният модел, а през 1966-та е обявена за лице на годината от лондонския „Дейли експрес”.

Но за Туиги не това е исканият живот. Тя мечтае за друг, по-истински, в който външността й не играе главната роля. Живот, в който на почит са нейните артистични таланти, не на изчерпващия се образ на слаботелесно момиче или този на преекспониран модел. Затова тя качва няколко килограма, пораства, става по-зряла, омъжва се и взима решението да се занимава с изкуство. Нещо, за което копнее от дълго време.



 

През 1971-а се снима в джаз-мюзикъла “The Boy Friend” на режисьора Кен Ръсел и веднага получава “Златен Глобус” за първата си роля в киното.

Следва цяла поредица от доста успешни филми, а на снимачната площадка Туиги среща и бъдещия си мъж – актьора Майкъл Уитни, с когото остава до неговата смърт. Години по-късно, вече като преуспяла актриса, тя среща Лейт Уолсън, също актьор, а оказва се - бъдещ съпруг, чието фамилно име приема като добавка към артистичния си псевдоним в своята актьорска кариера. Така Туиги Уолсън се превръща в звезда на Бродуей, получава номинации за наградата „Тони”, работи с величия като Дан Акройд, Джон Белуши, Робин Уилямс и други.



 

Водеща е и на телевизионни предавания, а после пък става жури в предаването "America’s next top models", поканена лично от Тайра Банкс.

Негативното отношение на Туиги към самата себе си, по времето на нейната ранна младост, превръщането й в анти-жена, деконструкцията на една цяла система, градена десетилетия подред, са лесно разпознаваеми послания, които носят със себе си подчертана негативна нотка. Въпреки въплъщаването на абсолютната свобода и втъкаването й в живота на обикновената жена, тази физическа рамка, която моделът налага, се оказва непосилна за много момичета с по-лабилна психика.

Ето защо освен фигура на цяло едно поколение и вдъхновение за много артисти, Туиги естествено успява да се обвърже с общественият механизъм, който чака да бъде задвижен от значими и харизматични личности като нея.

И отърсвайки се от неизбежната върволица лоши примери на тази тотализираща и много лансирана идея за човешкото тяло и поведение, ние успяваме да видим нея, Туиги, преди всичко като образ, кореспондиращ с новия век.

Свободен, креативен, идеен, самостоятелен, различен, иновативен, концептуален, динамичен, с безпрецедентна роля в изграждането на новия свят, стъпил върху стария.

More Лица