Какво е нужно за една перфектна фотосесия? Легло, Дом Периньон, гласът на Франк Синатра, бял, копринен чаршаф и... Мерилин Монро.
Дъглас Къркланд е легендарният фотограф, който стои зад едни от най-съблазнителните и омайващи кадри на неповторимата Мерилин Монро – в леглото с бели, копринени чаршафи, флиртуваща с обектива. Този спомен не напуска съзнанието на Дъглас и той често се сеща за срещата си с Мерилин с удоволствие, но и с много болка.
Случва се в един дъждовен ноемврийски следобед през 1961-а. Къркланд е притеснен. Той очаква всеки момент холивудската легенда да прекрачи прага на малкия апартамент, където ще снимат. А тя закъснява – с цели два часа. Шампанското, изстудено и потопено в купа с лед, я чака. Целият екип вече е на терен. Това нажежава обстановката допълнително за фотографа, чиято мисия този следобед е да направи най-горещите снимки, на които е способен за Look Magazine. Мениджърът на Монро забелязва напрежението и успокоява всички: „Тя винаги закъснява. Абсолютно всеки път. Но винаги се появява накрая."
.jpg)
Тъкмо така и става. Точно в 21:30 вратите на кокетното студио в Ел Ей се отварят и влиза тя. Самата Мерилин Монро. Скъпоценността на Холивуд.
За младия Дъглас тази жена е като митично, нереално създание: „Движенията й бяха така грациозни и невъобразими. Бях толкова захласнат от присъствието й, че всяко нещо, което правеше, пред очите ми минаваше като на забавен каданс. Тя наистина беше Мерилин".
За вълнуващите снимки, които Къркланд прави в този ден, се говори до днес. Няма човек, който да не познава образа на русото момиче с усмивка, което сякаш те ухажва, и с примамващ, завладяващ поглед. Повод да си спомним за неповторимите кадри е последната книга на фотографа „С Мерилин: Една вечер/1961" (With Marilyn: An Evening/1961).
Но идеята за провокативната гола жена в леглото не е рожба на Дъглас. Мерилин му подсказва неща, за които той се срамува дори да попита: „Знам какво е нужно за една дръзка сесия: легло, Дом Периньон, Франк Синатра и... бял, копринен чаршаф. Това е всичко, което ще облека", казва му Монро.
Напълно омагьосан от актрисата, фотографът играе по правилата й, доверява се на всяко нейно хрумване: „Та кой бях аз? Едно нищо и никакво момче от малък град с не повече от 7000 човека. Но представяте ли си? Тя беше само на дъх разстояние от мен, покрита единствено с копринен чаршаф. Това бе ден, който никога няма да забравя: Звездата на Холивуд, позираща за мен, господин Никой".
Следващият ход на Мерилин обаче е непредсказуем. Тя казва на агента и мениджъра си да я оставят насаме с Дъглас: „Предпочитам да бъда на четири очи с това момче", заявява им тя. Защо ли? Защото Монро е наясно със съставките на тайната рецепта за последвалата неповторима и до днес сесия. Усамотението на двамата и липсата на излишни хора е формулата за подходящата атмосфера. Именно затова виждаме такава интимност между Мерилин и човека зад обектива.
Много хора се питат как са заснети кадрите отгоре. Къркланд използва стълба, за да може да гледа право в очите на красавицата, надвесил се на метри над нея.
Камерата несъмнено обича Мерилин, но това не е нещо учудващо за който и да е фотограф. Самата й персона винаги е била по-интересна от ролите и позите й. Същото споделя и Дъглас: „Тя винаги ме изненадваше с нещо. Не я познавах добре, но за трите дни, прекарани заедно, аз никога не видях една и съща Мерилин. Не мисля, че тя би могла да се повтори в каквото и да е. Виждах нова Мерилин всеки ден".
В днешно време много хора, които са имали възможността да бъдат около Мерилин Монро, сякаш са станали експерти по живота й. Внезапната смърт на актрисата, в пика на кариерата и славата й, разтърсва целия свят. Но Дъглас Къркланд не е от тези, които биха разпръсквали безкрайните си теории по медиите. Той споделя само това, което е видял: „След успешно свършената работа бях развълнуван и отидох да покажа на Мерилин снимките. След третото позвъняване най-накрая вратата се отвори. Но там стоеше една мрачна жена, коренно различна от всичките й образи, които ми бе показала. Бе застанала в тъмната стая, криеща се зад големи слънчеви очила. Тя беше в депресия. За това бях сигурен, но причината никога нямаше да ми стане известна. Нито на мен, нито на целия свят. Никой никога нямаше да разбере какво точно се случи с Мерилин".
Макар и така безрадостна, тя разглежда кадрите и се спира на един – лежи, прегърнала възглавница: „Тази ми е любимата. На нея виждам момичето, с което всеки би искал да бъде в това легло".
Може би в един друг свят те щяха да работят заедно отново. Мерилин се доверява изключително много на Къркланд и го допуска до себе си, когато наяве е най-тъмната й страна.
През 1962-а Дъглас е в Париж за снимки с Коко Шанел. Когато се връща в хотелската си стая, след дългия снимачен ден, намира вестник с огромен надпис Marilyn est Morte (Мерилин е мъртва): „Мерилин?! Моята Мерилин?!", пита се невярващ Къркланд.
Само осем месеца по-рано Монро е била пред него, разголила не само тялото си, но и душата си. Те се забавляват истински по време на сесията, говорят си за живота до съмване, смеят се и споделят – Дъглас Къркланд, Мерилин Монро и...един фотоапарат между тях.
.jpg)
More from View Sofia
MET Gala през годините в 30 незабравими визии
30 от най-ярките образи в историята на Модния бал
„Карбовски: Втори план” тръгва по bTV от 24 септември
Седмичното предаване с водещ Мартин Карбовски ще търси историите под повърхността, показвайки втория план на живота на обикновения човек...
Опа! Какво свързва Вин Дизел и Руби Роуз?
BFF – или най-добри приятели, оказва се, че именно такива са Вин Дизел и Руби Роуз...
